За да работи една болница, тя получава разрешение за дейност от принципала си. При държавните болници това е Министерството на здравеопазването. Разрешението определя видовете дейности, по които ще работи съответното лечебно заведение, например хирургия, вътрешни болести, гастроентерология, ортопедия и т.н.

Вторият много важен параметър е общият брой легла

При УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД имаме разрешение да разкрием общо 403 легла, това е посочено в договора ни с Националната здравноосигурителна каса. Отделно от това, тези легла са разпределени между различните видове дейности – колко легла ще има неврохирургията, колко – гастроентерологията и т.н. Разпределението на леглата по специалности е на база на т.нар. Национална здравна карта, която е разделена на 28 области, следващи административното деление на държавата. Например във Видин е определено за неврохирургия да има 20 легла, а в София 500 легла, от които при нас са 70. И това е при всички специалности.

Тези бройки на леглата се определят или трябва да се определят на база на регистрираното население в съответния регион. И тук се получава първият парадокс. Леглата са определени на базата на адресните регистрации на съответните жители, но в същото време няма никакви ограничения хората, от който и да е град и област, да търсят и получават медицинска помощ там, където те сметнат за необходимо. По този начин се получава логично натоварване и претоварване на водещите центрове за диагностика и лечение на дадени заболявания.

В УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД неврохирургичните легла винаги са пълни и имаме листи на чакащи за прием за дълго време напред. А сред приетите болни и сред чакащите за прием близо 70 на сто са пациенти от провинцията. По презумпция това са легла за софиянци, но те се заемат от хора от цялата страна, защото всеки пациент търси клиниките с голям опит и доказани високи резултати в лечението. В същото време определените неврохирургични легла за Видин, например, стоят празни.

Регионален или национален принцип за определяне броя на леглата?

Възниква логичният въпрос – след като в закона пише, че всеки осигурен гражданин има право да избира къде да получи медицинска помощ, защо критериите за определяне на броя легла в различните специалности са на регионален принцип. Много по-логично е при това положение здравната карта да не е на областен, а на национален принцип. Да се определи за цялата държава, от колко неврохирургични легла имаме нужда. Нека общият брой на леглата да е същият, колкото в момента, но контролата да не е ниво отделна област и болница, а за цяла България.

При това положение в натоварените центрове ще могат да се приемат повече от нуждаещите се и чакащи пациенти, без общият брой на леглата за държавата да бъде превишен и съответно – без да се генерират повече разходи от определените. Тогава за НЗОК няма да има никакъв проблем.

Общият разход за болнична помощ например е 3 млрд. лв. и той трябва да се запази, за да няма преразход и липса на средства. Но контролът да е на базата на общия брой легла, отпуснати за дадената болница и общия брой легла за дадена специалност, определени на национално ниво. При нас има, както вече стана ясно, 403 легла, на които се изпълняват дейности, за които имаме разрешение от принципала си. Но ако аз имам повече търсене, да кажем  в неврохирургията и в гастроентерологията, ще мога да направя вътрешно преразпределение на леглата и да приемам повече такива пациенти.

Друго ниво на контрол - бюджетът, определен от НЗОК

Има и още едно ниво на контрол – какъв бюджет НЗОК е определила за годината за дадена болница. Ние, напр. имаме 40 млн. лв., но аз съм приел повече болни в неврохирургията през 2022 г., чието лечение е скъпо и съм изразходил 44 млн. лв. Това може да се получи и в други болници. Но ако общото превишение на бюджетите на натоварените болници не надмине годишно определената национална сума за болнична помощ, няма никакъв проблем, а напротив – повече болни са лекувани според тяхното желание и във водещите клиники. А ако общият разход за болнична помощ в страната излезе напр. 3 млрд. и 200 млн., а не 3 млрд., както е предвидено, аз приемам този преразход за годината да бъде първоначално за сметка на съответните болниците, пропорционално на преразхода, който са направили. Но след като една година съм бил в преразход заради лечение на повече пациенти, за следващата година ще искам по-висок бюджет, на базата на реално изразходените и доказани разходи.

Парите да отиват там, където наистина се работи

Ако тази година моят бюджет е бил 1% от парите за болнична помощ и аз съм помогнал на повече пациенти от предвиденото, следващата година процентът ми ще стане например 1,3 на сто. И ще получа толкова пари от общата сума на НЗОК за болниците. Съответно други болници, които не са уплътнили отпуснатите им легла с пациенти и дейности, ще получат пропорционално по-нисък бюджет, който обаче отговаря на реалностите. Така парите ще отидат на тези места, в които се работи, в които пациентите искат да се лекуват, а не се разпределят на принципа кой е по-близък с определени фактори в държавата. Това ще регулира и реалния болничен пазар.

Ще се види колко от съществуващите болници са нужни и работят и колко са кухи и съществуват по други критерии, различни от професионалните и различни от нуждата на пациентите.

Механизмът със справедливо разпределение на средствата и постепенното им повишаване за натоварените болници може да проработи, защото по закон държавата поетапно ще трябва да увеличи парите, които плаща за осигуряваните от нея категории граждани – държавни служители, студенти, деца и т.н. Отделно от това се увеличават и минималната работна заплата, средната заплата, пенсиите и т.н., което вдига и вноските, които НЗОК събира. Така че обективно средствата в системата нарастват и е време да се разпределят справедливо, на базата на обективни критерии, а не на базата на някакви теоретични разработки и административно деление. През последните години наблюдаваме ръст от минимум 250 млн. на годишна база за болнична помощ. Нека да изсветлим тяхното разпределение и изразходване.

Наясно съм, че ще се намерят хора, които да кажат, че така мога да поискам да закрия дейности, които не са ми изгодни. Но това не е нормална логика. Ако пациентите има нужда от нещо, няма нормален болничен мениджър, който да не се опита да им го предостави.

Системата, която предлагам, дава равен старт на болниците и оценката става на базата на реалните нужди на пациентите – достъп до медицинска помощ и високо качество на тази помощ. Всички сме наясно, че в момента има отделения в страната, в които лекарите се деквалифицират заради липса на поток от пациенти и малко на брой извършени процедури, операции, интервенции.

Каква е ползата от такива звена?

За да се въведе този логичен механизъм, няма нужда да се намесва парламентът и да се променят закони. Става въпрос за вътрешни нормативни актове и методика на НЗОК. Стъпва се на един действащ модел в касата, който работи вече 3 години. Просто всяка болница да влиза в следващата година с реално изработения си в предходната година бюджет. Реално в страната активно работят 50 – 60 болници, които изнасят на гърба си цялото здравно обслужване на хората.

Другите, които ги има на карта и на книга, не искам да ги коментирам. Ако държавата иска да има реална социална подкрепа, нека общинските болници да минат на бюджетно финансиране, да им се определят нива на заплати, на заплащане, те да не се занимават с клинични пътеки, а да приемат хора от рисковите групи, казано най-общо.

Напълно решим е и въпросът за допълнителните плащания в болниците

Става въпрос за една наредба на министъра, която регламентира за какво една болница може да иска допълнителни средства от пациентите. И те обявяват подобрени битови условия, индивидуални постове и т.н. Но не е ясно дали и кой контролира дали това е така.

Трябва да е ясно, какви са базовите битови условия и грижи, които се полагат за всички и след това да се види как болниците ги надхвърлят, за да искат допълнително пари от пациентите. Ако има реален такъв контрол, системата и в тази насока ще се изчисти. Нормално е ако една болнична стая се превърне във ВИП-стая, например с 1 легло, самостоятелен санитарен възел и други екстри, за нея да се поиска заплащане от пациента, който я е избрал. Така най-малкото ще се компенсира загубата от възможността тази стая да е с две легла и там едновременно да има двама пациенти, от които болницата ще акумулира проходи. Не е нормално да се начисляват пари за несъществуващи по-добри условия или за грижи или дейности, които са задължителни и се полагат по принцип за всички пациенти в болницата.

Крайно време е болничните мениджъри да могат реално да управляват дейността на лечебното заведение, защото в момента ние сме с вързани ръце – всичко ни е нормативно органичено- бюджет, брой легла и разпределение на леглата по дейности, без да можем да сме гъвкави според нуждите на пациентите.

Снимка: БГНЕС