Д-р Жаклин Апиосян е водещ акушер-гинеколог в АГ отделението на "УМБАЛ-Пловдив". Има множество специализации в акушерството, гинекологията и урогинекологията, сред които 4D ехографията, Хистероскопия с диагностично и оперативна насоченост в гинекологията, Колпоскопия и деструктивно лечение на преканцерозите на маточната шийка, Доплерова диагностика и рискови фактори при наблюдение на бременност, Фетална медицина и др. 

Разговаряме с нея за спецификата на хроничния цистит и за неговото разпространение.

Д-р Апиосян, бихте ли обяснили на кратко какво представлява хроничният цистит?

Хроничният  цистит много често представлява съпътстващо заболяване  при жени с десцензус или смъкване на влагалищната стена и пролапс на матката, при захарен диабет, хроничен колит и гастроентерит, бременност и др. Труден е за диагностициране - понякога са нужни от 5 до 7 години. В различните литературни източници може да се  срещне под наименованието BPS /Bladder pain syndrome/, който обединява състояния с различна причина и сходно нетипично проявление - болка в пикочния мехур.

Какви са характерните симптоми на това заболяване?

Водещи симптоми са болка в малкия таз, трудности при уриниране и/или чести позиви за уриниране и болка при уриниране. Възможно е и наличието на хематурия.

Възниква при неправилно излекуван остър цистит и/или непрекъснати рецидивиращи възпалителни процеси на пикочния мехур. По-често боледуват жени – около 90%. Причината е самата анатомична структура на уретрата, тя е по-къса от тази на мъжа, и е в близост с влагалището и ануса. Това предполага наличието на микроорганизми около нейния външен отвор.

Хроничният цистит засяга всички възрастови групи. Най-често са жени между 30 г. и 55 г., но най-податливи са жените в менопауза - 5% от тях страдат. Често при жените хроничното възпаление на пикочния мехур се комбинира и с бактериална вагиноза, причинена от Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum.

Има ли връзка между сексуалния живот и заболяването?

Сексуална активност често е причина за развитие на полово предавани болести и едновременно с ползването на диафрагми и спермициди е рисков фактор за появата на цистит.

По време на бременност циститът е много често срещано явление, защото са налице изменения в анатомията и физиологията, както и хормонални промени. Около 10% от общия брой бъдещи майки се сблъскват с този проблем на различни етапи от бременността.

Други рискови фактори са:

• Хормоналните промени след менопаузата, които водят до тънка лигавица и по-малко еластични тъкани;
• Диабетът;
• Лошата хигиена;
•  Хроничния запек;
• Състояния, потискащи имунната система;
• Пролапс на матката, десцензус на влагалищната стена;
• Бъбречни инфекции.

Как се поставя диагнозата?

Поставя се въз основа на клиничната картина и лабораторните изследвания, когато се наблюдава протеинурия, левкоцитурия, микрохематурия. Основният симптом при поставяне на диагнозата си остава бактериурията - за сигнификантна се смята такава над 10*5 в милилитър урина.

От специалните изследвания в помощ на диагнозата могат да бъдат:

• рентегенография на пикочо-отделителната система с контраст;
• ехография - отделните слоеве на мехурната стена са ясно разграничени;
• цистоскопията е метод за диагностика, при който се открива и формата на промените: атрофична, бледа лигавица, оточна, кървяща, намират се налепи и були;
• биопсия.

Колко вида хроничен цистит са известни?

В зависимост от морфологичните особености на увреждане на  пикочния мехур се разграничават следните видове:

• хроничен катарален цистит;
• хроничен фоликуларен цистит - рядко неспецифично възпаление на пикочния мехур с несигурна етиология;
• кистозно-хроничен цистит - рядка форма на заболяването;
• хроничен полипозен цистит ;
• хроничен булозен цистит;
• хроничен грануларен цистит.

Съществуват литературни данни и за психосоматиката на ХЦ, описани от различни изследователи като Луиз Хей, Лиз Бурбо, В. Жикаринцев, Рюдигер Далке, В. Синелников, Теун Марес и др. Всички те отбелязват, че генезисът на заболяването се дължи на влиянието на психологически и/или духовни фактори, наред с патологичните.

Каква е клиничната картина на хроничния цистит и има ли разлика с острия?

Клиничната картина на хроничния цистит е аналогична с тази на острия. Водещи са субективните оплаквания: често уриниране, парене при уриниране, често уриниране нощем, чувство за недоизпразнен пикочен мехур, тежест в таза. Периодично оплакванията се засилват при изостряне на процеса. При палпация над симфизата понякога има лека болка.

Много често при по-възрастните хора симптомите за инфекция на пикочните пътища се свързват със симптомите на така наречената инконтиненция (неконтролирано изпускане на урина) при кашляне, кихане, вдигане на тежки предмети или резки движения на тялото. Докато се уточни диагнозата, инфекцията може да се задълбочи и да доведе до редица усложнения.

С кои от тях се срещате най-често във вашата практика?

Поражение на дълбоките слоеве на стената на пикочния мехур и деформация, което води до намаляване на капацитета на пикочния мехур и неговата частична дисфункция. В резултат на това има проблеми с отделянето на урината до енурезис.

Инфекцията може да се разпространи в тазовите органи, като при жените той е свързан с нарушение на месечния цикъл и възпаление на репродуктивните органи. Често ме питат дали е възможно да забременеят с хроничен цистит. Всъщност могат да възникнат проблеми, ако възпалителният процес е засегнал маточните тръби  и / или матката.

Други усложнения са везикоуретерален рефлукс, пиелит, пиелонефрит. Висок е рискът от развитие на тумор на пикочния мехур.

Каква терапия се назначава на пациентите?

Лечението е комплексно и включва прием на антибиотици, на НСПВС, физиотерапия, имунотерапия.

Най-често се дава 10-14 дневен курс с антибиотик по антибиограма. Две седмици след терапията се изследва урокултура. При персистиране на инфекцията се назначава нов курс. Ако и той не е успешен, се търсят причините, поддържащи инфекцията и се прилага продължително антибиотично лечение, чието времетраене е поне един месец.

Институтът по  Акушерство и гинекология към Royal College of Physicians of Ireland издаде през 2018 г. ръководство за клинична практика „Лечение на инфекции на пикочните пътища при бременност“, където подробно е посочен алгоритъм за лечение на хроничния цистит при бременни жени. Той изисква спазването на специфичен хранителен режим, като се избягва приемът на пикантни, солени, кисели  храни. Диетата включва зеленчуци и плодове, постни каши и супи, млечни продукти. Много важно е да се пие повече вода.

Кога се стига до хирургично лечение?

В редки случаи, когато дългосрочната антибиотична терапия не дава желаните резултати и не подобрява състоянието на пациента, се извършва хирургично лечение на хроничен цистит. По принцип това е оперативна намеса за спиране на рефлукса на урината, както и ендоскопска трансуретрална резекция на увредена (морфологично променена) тъкан в гранулирани и полипозирани форми на заболяването.