Месеци наред Петър изпитва силни стомашни болки след хранeне. В един момент болката става непоносима и перманентна и това го води в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. След преглед мъжът е приет в Клиниката по съдова хирургия, където установяват наличието на хронична оклузия - запушване на стомашните артерии, чиято роля е да снабдява с кръв червата, черния дроб и слезката.

„Има два основни клона на аортата. При Петър те бяха запушени хронично и отдавна.

В неговия случай говорим за тотална оклузия, т.е. оттам изобщо не може да преминава кръв

Има отделни съдове, които все пак успяват да хранят червата в покой, затова в началото той е изпитвал болка след като се нахрани, тъй като тогава те започват да искат енергия, за да могат да работят. Все пак червата са орган, който върши много работа в организма ни. Когато те получат необходимост да се движат, им трябва повече кислород и кръв. В случая на Петър поради запушването на артериите необходимата кръв не достига и започват да болят много силно“, разказва д-р Александър Даскалов, специалист в Клиниката по съдова хирургия на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Силната болка след хранене кара пациентите да започнат да намалят храненията, вследствие на което те отслабват драстично. В рамките на няколко месеца Петър губи над 50 кг от теглото си.

„Направихме му скенер. В повечето случаи успяваме да оперираме пациенти с подобна диагноза минимално-инвазивно без големи разрези. Но при Петър беше трудно да се намери началото на артерията, изобщо не се виждаше, просто в аортата кръвотокът продължаваше, без да знаем откъде започва артерията и беше на практика невъзможно да се направи реканализация на тези артерии“, споделя д-р Даскалов.

По думите на специалиста, случаите, в които не могат да се предприемат действия с минимално инвазивна операция, са много редки.

В рамките на няколко дни Петър се влошава драстично и започва да проявява признаци на перитонит

Освен непоносимите болки в корема, пациентът е вял и много блед. Д-р Даскалов прави консултация с проф. д-р Кирил Драганов, началник на Клиниката по чернодробно-жлъчна, панкреатична и обща хирургия в Аджибадем Сити Клини УМБАЛ Токуда.

„Тогава вече решихме да преминем към отворена хирургия, за да се направи байпас. Когато не можем да пробием запушването с жици, нямаме друг избор и отворената хирургия е наложителна. Запушването беше дълго около 10 см, което е необичайно. Най-често те се получават в началото на артерията и самите запушванията са къси. При него участъкът беше наистина много дълъг“, допълни д-р Даскалов.

При отварянето на корема хирурзите виждат, че червата са в много тежко състояние и установяват некроза. Исхимията е много напреднала и не е само функционална, но и тъканна.

„На практика част от червата бяха пред разпад. Фактът, че пациентът имаше перитонит, ни попречи да сложим изкуствена протеза, тъй като тя лесно се заразява с бактерии и микроби. Ако сложим такава там, където има перитонит, може да се получи гнездо на бактериална инфекция, което на практика е нелечимо състояние, ако не се махне самата протеза. Затова трябваше да сложим или собствена вена на човека, което беше невъзможно в неговия случай, или да поставим протеза, направена от телешки перикард - така и постъпихме“, каза д-р Даскалов.

След поставянето на протезата проф. Драганов и екипът му се включват в операцията и се налага да отстранят близо 25 см некрозирала част от червото.

„Веднага, когато пуснахме кръвотока в червата, те порозовяха. След няколко дни отворихме корема повторно, защото нямахме сигурност до каква степен некрозата може да се разпространи по другите черва. Трябваше да проверим дали това, което е изрязано, е достатъчно и дали има нужда от допълнителна резекция. Също така трябваше да проверим дали байпасът работи, защото е възможно да се запуши“, обясни д-р Даскалов.

При повторното отваряне на корема хирурзите виждат некроза на жлъчния мехур.  Нейната поява е вследствие на предишната тежка исхимия, тя е усложнение от заболяването. Специалистите диагностицират билиарен перитонит.

„Когато се излее жлъчка в перитонеума, говорим за много сериозен перитонит. При повторното отваряне видяхме, че байпасът работи, червата бяха добре, нямаше нужда от допълнителна резекция. Коремните хирурзи махнаха жлъчния мехур, измихме хубаво перитонеума и затворихме“, разказа д-р Даскалов.

Две седмици след повторната интервенция пациентът вече се храни, а месец след операцията е на крака, не изпитва болки

значително покачва теглото си и се връща към нормален начин на живот.

„Искам да благодаря на лекарите в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда за всичко, което направиха за мен и за това, че спасиха живота ми“, споделя Петър.