В Германия всяка година се регистрират около 6200 нови случая на рак на маточната шийка въпреки системната профилактика, включваща ежегодно изследване чрез цитонамазка.

Въвеждането на такава практика през 1971 г. води до сериозен спад на заболеваемостта, но са установени редица случаи, при които този вид рак не е диагностициран навреме. Чрез приложението на ДНК тестове за причинителя на заболяването - човешкия папиломен вирус (HPV), могат с много по-висока прецизност да се установят предракови увреждания на маточната шийка, както и адекватно да се прецени рискът от развитие на заболяването още преди да са настъпили видими изменения на клетъчно ниво.

Това поставя въпроса за включването на ДНК теста в рутинната профилактика на заболяването в комбинация с цитонамазката. През 2006 г. във Волфсбург започна пилотен проект за HPV тестване с дефинирани клинични пътеки за жени на 30 или повече години. При рутинните гинекологични прегледи е предложена обикновена цитонамазка в комбинация с тест за HPV.

Жените с отрицателен резултат от цитономазката (І и ІІ група) и отрицателен ДНК тест се подлагат на изследвания отново след 5 години, като всяка година посещават своя гинеколог. При положителен резултат от цитонамазката и от теста на пациентките се прави допълнително изследване - колпоскопия.

В случаите на отрицателна цитономазка, но положителен HPV тест цитонамазката се повтаря след 6 месеца, а тестът - след 12, като при повторен положителен резултат жените се насочват към колпоскопия.

От февруари 2006 г. до декември 2008 г. в проекта са обхванати 16 724 жени. От тях 906 са дали положителен резултат от HPV теста, като само при 338 от цитонамазките са показали атипични изменения.

Към колпоскопия са насочени 417 жени, 104 от които са диагностицирани с тежки предракови изменения. Сред тях са установени 16 случая на рак. Сред жените с отрицателен НPV тест не е регистриран нито един случай на злокачествено заболяване. Нов подход в търсенето на възможности за прецизиране на диагностиката е двойното маркиране на два белтъка, показващи нарушения на клетъчно ниво.

Чрез този метод се установява наличието на инфекции с висок риск от развитие на раковозаболяване още преди да са настъпили злокачествени промени.

Моделът „Волфсбург" позволява интервалът между изследванията да се удължи от 1 на 5 години при жените с отрицателни резултати от теста и цитонамазката. Това би спестило много средства, които могат да се фокусират за лечението на жени, диагностицирани с рак на маточната шийка.

Подобна стратегия е приложима и в страни като България, където това заболяване засяга много жени, включително на възраст под 30 години.