“Казвам се Соня Димитрова и пиша това писмо, за да изразя благодарността си към екипа на Клиника по инфекциозни болести при УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, които ме излекуваха от COVID-19.

Жива съм, благодарение на усилията на д-р Иван Боев, началник на Интензивното отделение и на д-р Роман Калинов. Но съм безкрайно признателна на целия екип от млади лекари, целия сестрински персонал и всички санитарки за вниманието и грижите, които бяха положени за мен по време на лечението ми.”

Така започва писмото на пациентката, адресирано до началника на Клиниката по инфекциозни болести при УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, доц. д-р Олиана Бойкинова, до изпълнителния директор проф. д-р Карен Джамбазов и до министъра на здравеопазването.

В него тя разказва накратко и своята история:

„Бях в клиниката за периода 24 февруари – 12 март 2021 г. Постъпих в Клиниката след направен преглед в приемния кабинет, а потърсих консултация заради отпадналост, температура, болки в мускулите и всички симптоми на коронавирус. Първоначално бях в относително добро състояние. Типично за тази коварна болест още на следващия ден положението ми рязко се влоши, но дежурният лекар реагира светкавично, приложи навременни грижи и бързо се почувствах по-добре. Искам да му благодаря, макар че поради тежкото си състояние не успях да науча името му.

Д-р Калинов се грижеше с огромно внимание за всички болни

След това бях преместена в първи блок и там мой лекуващ лекар стана д-р Калинов. Той следеше състоянието ми непрекъснато и прилагаше нужното лечение. Държа да отбележа, че този лекар е изключително отзивчив и като перфектен професионалист се грижеше със същото внимание за всички останали болни в стаята, в която бях. А по време на дългия ми престой се смениха доста хора. Безкрайно съм му признателна.

Изказвам благодарността си и към целия сестрински персонал, които освен, че ни поставяха нужните лекарства, бяха на линия винаги, когато ги повикаме.“

Спасената пациентка благодари на целия екип на клиниката

Димитрова не  забравя да благодари и на санитарките. За тях казва, че имат нелеката задача да се грижат за толкова много болни и да ги обслужват във всеки един момент, когато имат нужда, защото повечето от тях са толкова зле, че не могат да мръднат от леглото.

„Огромно благодаря за всичко, направено за мен! Бъдете благословени от Бог и продължавайте да вършите със сърце нелеката ви работа!“, завършва писмото си пациентката.