"Една трета от медиците у нас имат висока степен на бърнаут синдром", съобщи проф. Весна Кесич от Клиниката по акушерство и гинекология към Университетски Клиничен Център в Сърбия по време на 11-тия Югоизточноевропейски медицински форум в гр. Пловдив. Тя изнесе данни от американско проучване сред 15 хиляди лекари в 24 специалности.

"Синдромът на Бърнаут синдром възниква като понятие през 1974 година. Три са основните фактори на "прегряването" - емоциално изтощение, депресия и и усещането за липса на лични постижения.

Здравните работници споделят, че работата с хора ги изтощава. Това е един вид деперсонализация - медиците не могат да работят с колегите си и да общуват добре с пациентите. Усещат липсата на лични постижения -  имат ниско самочувстие, не вярват в себе си, не са удовлетворени от работата си. Така могат да се илюстират симптомите на бърнаут синдром, поясни още проф. Кесич от Белград.

Лекарите с този синдорм допускат грешки, особено с дозите на лекарствата, не могат да контактуват пълноценно с пациентите, страдат от безсъние и прекомерна употреба на хапчета, алкохол, тютюнопушене, дори могат да възникнат идеи за самоубийство. 20 - 30 на сто са емоциалните проблеми при тези медици.

Най- засегнатите са работещите в сърдечно-съдовите отделения, младите лекари, както и жените са повече изложени на синдрома на бърнаут. 35 на от специализантите имат синдром на бърнаут.

Най-засегнатите специалности от "прегряването" са анестезилозите, хирурзите, АГ - специалистите, педиатрите, вътрешните болести, на последно място са невролозите.

42 на сто от медиците имат депресия, като част от синдрома на бърнаут. Данните сочат, че при 60 - или повече часа седмично работа това води до 9 пъти по-голям риск от бърнаут. Рискът ще се удвои, ако е часовете са 84 и повече седмично", каза още проф. Весна Кесич.