Не се наемам да съдя лекарите от Горна Оряховица от чисто медицинска гледна точка. Но те вече имат морална присъда от обществото – презрение!

Вярно е, че всяка професия си има професионален жаргон. Но в автосервизите, канцелариите, заводите, медиите и във всички други области не работят с човешки живот. А да се изказваш за едно потенциално човешко същество (дори и да е мъртво) като за ненужна вещ, това означава, че дълбоко си се разложил.

Защото никой човек не е Господ, макар и да е завършил медицина. И добрите лекари го знаят. Познавам много от тях и ми прави впечатление респектът им към онази сила, която е над знанията и високите технологии.

Случаят в Горна Оряховица за пореден път доказа правотата на онези здравни мениджъри, които твърдят, че не ни трябва болница във всяка паланка, а само там, където се прави реална медицина.

В случая В. Търново е само на двайсетина километра. Ако този принцип беше приложен, сигурно доста пациенти, които са се надявали на помощ в някоя псевдоболница, сега щяха да са живи.

Защото често немощните откъм адекватни медици, апаратура и процедури болници са на малко разстояние от големите клиники. Това днес с болка си мислят и родителите на 11- годишния Илия, който почина нелепо при рутинна операция в Пирдоп, на 80 километра от детската хирургия в „Пирогов”.

А Илия спокойно можеше да бъде закаран там и сега да е жив. Затова нека да не пищим първосигнално, ако някоя местна допотопна лечебница бъде закрита. Това може да се окаже спасително!