Природата ни дарява със средства за лекуване на различни болести от незапомнени времена, а използването на растенията е съпътствало целия процес на еволюция на Хомо сапиенс.

Никой не знае със сигурност как се е зародила идеята напр. да се сдъвче листо, за да се облекчат стомашни болки, или да се използват растения за лекуване на рани. През вековете хората са натрупвали емпирични знания за лечебните свойства на дивите растения:

• Медицинските растения – диви и/или култивирани, са тези, които на базата на писмени източници и/или традиционната им употреба, могат да бъдат използвани директно или индиректно за медицински цели;
• Ароматните растения - най-често се свързват с наличие на етерични масла в тях.

Фитотерапията се прилага от хилядолетия

Близо 80% от населението на света използва природни средства като първична здравна помощ. Те съдържат като активни съставки части на растения или други растителни материали, или комбинации и се използват за превенция и лечение на заболявания.

Ето част от най-популярните билки, които намират приложение в Аюрведа:

Плажният бадем /Terntinalia belerica/ е голямо широколистно дърво с дебела кафеникаво-сива кора. Достига 10, дори 20 метра височина. Отглежда се в Индия, а диво се разпространява по целия свят, особено в Шри Ланка, Пакистан, Непал. В традиционната медицина се използва поради широкия спектър фармакологични свойства, които притежава.

Плодовете са полезни при лечение на:

• бронхит;
• астма;
• кашлица;
• дрезгав глас.

Сладникът /Glycyrrhiza glabra/ или сладкото дърво е малка многогодишна билка, родом от Средиземноморския регион, Централна и Югозападна Азия. Култивира се в различни части на света, включително в Италия, Русия, Франция, Великобритания, САЩ, Германия, Испания, Китай и Северна Индия.

Традиционно сладникът се използва като противовъзпалително, антивирусно, противокашлично средство и срещу кариеси.

Съвременните приложения на билката продължават тази традиция, като се прилагат и за лечение на:

• бронхит;
• възпалено гърло;
• анемия;
• тонзилит;
• треска;
• кашлица;
• дрезгавост.

Орех малабар (Adhatoda vasica) е многогодишен вечнозелен храст, добре позната билка и вирее във всички части на света. Отварата от листата се препоръчва при симптоми на настинка, дразнене в гърлото, тъй като действа успокояващо и отхрачващо. В медицината се използват кората, цветята и корените.

Добър ефект има при:

• бронхит;
• хроничен бронхит;
• кашлица;
• астма;
• туберкулоза.

Свещеният бадем /Ocimum sanctum/, известен и като Тулси, се нарича още „Кралица на билките“. Произхожда от Северна Централна Индия. Почитан е като „еликсир на живота“, защото е несравним както по отношение на медицинските, така и на духовните си свойства. Редовната консумация на чай от тулси може да се сравни с редовната практика на йога - има успокояващ ефект и води до яснота на мисълта.

За растението са проучени богат спектър от фармакологични действия:

• противовъзпалителни;
• антивирусни;
• противогъбични;
• антиоксидантни;
• антиастматични;
•  антипиретични.

Куркумата, получена от тропическото растение Curcuma longa, е хранителна подправка и се прилага като оцветяващ агент в хранително-вкусовата и текстилната промишленост.

За нейна родина се счита Азия и затова куркумата е най-широко разпространена именно в азиатската кухня. Индийците я обожават и я слагат в почти всичко, което готвят. Може би една от причините е, че яркооранжевият корен има редица благоприятни за здравето свойства. Когато се говори за куркума в медицината, по-скоро се визира една определена съставка на растението – съединението, наречено куркумин.

Куркумата е обект на много научни изследвания и е доказан ефектът при лечение на:

• кашлица;
• чернодробни нарушения;
• ревматизъм;
• синузит.

Спомага за пречистването от свободни радикали и е ефективен вариант за детокс.

Сиамският джинджифил /Zingiberaceae/, често наричан Галангал, е билково растение, което се култивира в много страни в Азия - Индия, Китай, Шри Ланка, както и в Индонезия.

Подходящ е при болки в стомаха и при астма. Грудката на галангалното растение често се използва като терапия за кашлица при малки деца с астма, треска и бронхит.

Прилага се и в готварството, тъй като създава отличен аромат на храните, с което спомага за увеличаване на апетита.

Дългият пипер /Piper longum/ е изключително любопитно растение. Разпространен е в цяла Индия, Шри Ланка, Северна и Южна Америка. 

Той е една от основните съставки в комбинираните препарати, включени в Аюрведа.

Ценното е съдържанието на пиперин – естествен алкалоид, който подобрява действието на чревната и храносмилателната система. Научните изследвания потвърждават:

• антиоксидантното му действие;
• свойството му да възпрепятства развитието на инфекции и възпаления чрез подпомагане на имунната система;
• неговата ефективност за детоксикация на организма;
• ускоряване на метаболизма.

Евкалиптовото масло /Eucaliptus oil/ е продукт от легендарното растение евкалипт. Дървото е открито на остров Тасмания през 1972 г. от френски изследователи. Освен в Астралия, е разпространено в Европа, Азия, Северна и Южна Америка и важни причини за това са възможността да расте на разнообразни почви в низини и планини, както и способността му да дезинфекцира въздуха. Евкалиптът принадлежи към семейство Митра, което включва над 700 вида вечнозелени дървета или храсти.

Етеричните масла от различните видове евкалипт активно се използват във фармацевтичната, хранително-вкусовата промишленост и козметиката. Често се използват като успокояващи и терапевтични аромати, облекчават умората и мигрената.

За растението се знае, че притежава мощни:

• антисептични;
• отхрачващи;
• стягащи

свойства. Действа успокояващо на възпаленията, помага при настинки, сенна хрема и различни инфекции на горните дихателни пътища. Има благотворен ефект при изгаряне, ухапване от насекоми и различни кожни раздразнения.

Тъй като е добър имуностимулатор, е подходящ лек за кожата при шарка - варицела или морбили.

Въпреки че може да е много изкушаващо да си направим сами екстракт от тези билки, за предпочитане е да се използва сертифициран продукт.

Нека да бъдат внимателни и бъдещите майки. Някои от билките са забранени или е препоръчително да не се използват по време на бременност.

Билките в Аюрведа терапиите - естествен дар за здраве (част II)

Източници:

1. Pharmacological Aspects of Terminalia belerica Ashutosh Gupta, Ramesh Kumar, *Shashank Kumar and Abhay K. Pandey Department of Biochemistry, University of Allahabad, Allahabad-211002, India *Centre for Biochemistry and Microbial Sciences, Central University of Punjab, Bathinda-151001, Punjab, India
2. GLYCYRRHIZA GLABRA: FOR TRADITIONAL USES AND PHARMACOLOGICAL ACTIONS Nesar A* , Noorul H, Khalid M, Juber A, Mujahid M, Badruddin, Anuradha M,Nazma K Faculty of Pharmacy, Integral University, Lucknow -226026.
3. Therapeutic use of Adhatoda vasica Md. Tofazzal Hossain1* and Md. Obydul Hoq2
4. Study of medicinal uses of Ocimum sanctum (Tulsi) Nikhil Sudhakar Gulhane, Chaitanya D Ghode, Amol G Jadhao and Prashant A Patil
5. Molecular mechanisms of curcumin action: Gene expression Shishir Shishodia* Department of Biology, Texas Southern University, Houston, TX, USA
6. Alpinia galanga – An Important Medicinal Plant: A review Ramesh K. Verma1*, Garima Mishra1 , Pradeep Singh1 , K. K. Jha1 , R. L. Khosa2
7. PHYTOCHEMICAL AND THERAPEUTIC POTENTIAL OF PIPER LONGUM LINN A REVIEW Chauhan Khushbu* 1 , Solanki Roshni1 , Patel Anar1 , Macwan Carol1 , Patel Mayuree1 Faculty of Pharmacy, Dharmsinh Desai University, Nadiad- 387001, India
8.  A review on therapeutics application of eucalyptus oil Vipin Kesharwani, Shashank Gupta, Nikhil Kushwaha, Roohi Kesharwani and Dilip KM Patel
9. Списание „Български народ“
10. „Биологично активни вещества в български медицински и ароматни растения“ на доц. д-р Петко Денев, Лаборатория по Биологично Активни Вещества към Институт по Органична Химия с Център по Фитохимия, БАН