Необратими фактори за развитието на сърдечно-съдовите заболявания са фамилната обремененост, полът и напредналата възраст. Друга причина, която кара сърцето да боледува, е съвременния свят и въздухът, който дишаме. Мръсният въздух може да бъде достатъчно стресов фактор, водещ до инфаркт на миокарда или сърдечна недостатъчност. Това каза пред БНР доц. д-р Красимира Христова, кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика.

Към обратимите фактори на сърдечно-съдовите заболявания спадат тютюнопушенето, липидните нарушения, затлъстяването – особено когато е  свързано с голяма коремна обиколка, високото кръвно налягане, липсата на физическа активност, високото кръвно налягане и диабет, както и психологическият стрес. Повечето от обратимите фактори се повлияват от начина на хранене, по този начин може да се намали съществено вероятността от сърдечно-съдови заболявания.

"Мъжът и жената са еднакво изложени на сърдечно-съдов риск. Особено при жени над 35 години. Това, от една страна, е свързано с настъпилата индустриализация, социалния начин на живот, който променя начина на стрес, на комуникация между различните популации, и най-вече влизането на друга рискова среда, като тютюнопушене, приемане на допълнителни вещества, които увреждат по един или друг начин сърцето  и коронарните съдове. Нездравословният начин на хранене отключва развитието на дислипидемия, наднормено тегло, което също води до увеличаване на риска от сърдечно-съдови заболявания", посочва в доц. Христова.

През последните години се следи индексът на телесната маса, който служи за определяне на нормалното здравословно тегло при хора с различен ръст и за диагностициране на затлъстяване или недохранване, допълва кардиологът.

За да работи пълноценно сърцето, е необходимо придържане към средиземноморската диета, която има ясно изразен антисклеротичен ефект. Този хранителен режим е богат на плодове, зеленчуци , ядки, риба и морски продукти. При невъзможност за занимания с физически упражнения, всекидневно трябва да се изминават между 5000 и 6000 крачки, което означава от 3 км до 5 км, каза още доц. д-р Христова.