В четири европейски държави вече се прави класация на здравните заведения.

Вбесявате се, когато в болничната ви стая нощем пъплят хлебарки и трябва да си донесете от вкъщи лампа, за да ги държите на дистанция. Или когато дежурният лекар пропусне визитация, защото реди пасианси на компютъра или гледа сериала. Заричате се категорично да напишете на здравния министър и дори да му предложите как да се отърве от хлебарките или от лекаря, или и от двете. Но когато най-после ви изпишат, сте толкова доволен да си тръгнете, че махате с ръка и забравяте. И друг ляга на вашето легло и поръчва на близките си да му донесат нощна лампа...

За съжаление това е ежедневие в българските болници, с което мнозина са се сблъсквали. Един от възможните изходи е класация на болниците. 10 на сто от пациентите отказват да последват избора на лечебно заведение, направен от личния им лекар, след като са се запознали с различните рейтинги, които се правят в интернет.

Само четири европейски държави обаче (Великобритания, Германия, Дания и Холандия) предлагат класации, обхващащи всички медицински клиники на своя територия. В една трета оценките се правят в регионален мащаб, от медии или потребителски организации. България е сред страните, които не разполагат с електронна класация на здравните услуги.

Резултатите са от проучване на базираната в Брюксел пациентска организация Health Consumer Powerhouse, която провери как стои въпросът с правата на пациентите в интернет.
„Хората живо се интересуват от подобна информация, но като цяло не знаят как да използват сайтовете и как да интерпретират информацията, която често е по-разбираема за здравни специалисти”, казва шефът на организацията Йохан Херквист.

В четирите държави, в които се прави класация на болници, критериите, които се използват, и авторите им силно се различават. Това прави невъзможно например да се сравни датска с германска болница, но поне пациентът може да се ориентира сред клиниките във всяка от тези страни. Във Великобритания и в Холандия интернет порталите се поддържат от здравните власти, докато в Германия информацията се обработва от неправителствени организации, а в Дания се събира от личните лекари и от пациентите.

Германия е единствената европейска държава, в която болниците са задължени със закон да представят публични отчети за структурата и качеството на предлаганите услуги.

Но пациентите вярват най-вече на впечатленията на други, минали преди тях болни, на пациентските организации и на здравните консултантски центрове и чак на последно място на застрахователите и на самите болници. Хората не се интересуват от общата информация, а от лечението на конкретни заболявания и затова сайтовете като www.weisse-liste.de („Бяла листа”) започнали да я сортират по 12 критерия, сред които брой на лекари със специалност, оборудване, съотношение между персонал и болни, храна и достъпност и др.

„Няма най-добра болница. Дали тя е такава, зависи от очакванията и разбиранията на всеки пациент”, казва Себастиян Шмид-Келер от „Бялата листа”. Догодина здравноосигурените ще могат да оценяват в интернет и личните лекари, както сега го правят за клиниките.

Подходът в Дания е съвсем различен и се избира категоризация, позната от хотелите – от една до пет звезди. В www.sundhedskalitet.dk насочват пациентите според заболяването им. Ако например имате камъни в бъбреците, от 15-те клиники, които предлагат безоперативното им отстраняване, можете да видите къде ще ви приемат най-бързо, колко пациенти са се лекували там, какво е последващото лечение, колко време отнема възстановяването и други данни, от които в последна сметка се оформя обща оценка.

Холандският интернет портал www.independer.nl дава еднаква тежест на професионалните критерии и на мнението на болните. Крайният резултат се получава, като към преценката на пациентите се прибавят и здравни критерии.

Но не всички гледат с възторг към интернет класациите на здравните заведения. „Как можеш да оцениш болница, в която работят стотици лекари? Естествено, че някои отделения са по-добри от други. Както има разлика и между специалистите в едно отделение”, не се съгласява Хенк ван Дале от Европейската асоциация на раковоболните.

Отделенията за лечение на рак на гърдата са от малкото, за които има общи стандарти и където качеството на здравните услуги може да бъде сравнявано. При тях от значение е не само техниката, но и колко пациенти оперира един лекар, колко често ходи на квалификационен курс и т.н. Пациентите са най-решителни, когато става дума да избират между родилните и педиатричните клиники.

Като цяло обаче хората приемат лечението, което им е препоръчал личният лекар, и болницата, която е най-близо до дома им.
„Страхът и общото усещане за безсилие карат болния човек да прави своя избор, опирайки се на традиционните начини. Бъдещето обаче със сигурност е на интернет информацията и може би дори на един паневропейски портал, който да сравнява всички европейски болници, за да може всеки да получи най-подходящото лечение и възможно най-бързо”, казва Херквист.

Не е изключено това да не е толкова далечно бъдеще, защото Европейската комисия вече внесе в парламента проектодиректива, която ще улесни лечението в чужбина.
Health Consumer Powerhouse всяка година съставят Индекс на европейския здравен потребител. Ще се учудите ли, че в последното му издание за 2009 г. България е последна по удобство за пациентите? От 33 държави в Европа нашата здравна система е най-недружелюбна към болните. Тя е изпаднала с 5 места надолу за година, особено чувствително по отношение на резултати от прилаганото лечение и по достъп до лекарства.