Замисляли ли сте се колко много вещи, които са около нас всекидневно, са направени от пластмаса – от бутилката с минерална вода до шкафа в кухнята.

Дали обаче изкуственият материал не е опасен за човека, когато се използва по неподходящ начин, решихме да попитаме няколко души, запознати с тази тематика.

Според инж. Милчо Бошев, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, има гаранция, че потребителят няма да бъде подведен.

Употребата на пластмаси в опаковки, предназначени за контакт с храни, се регулира в рамките на Европейския съюз от директива (2002/72/ЕС от 6 август 2002 г.), Богомил Николов обаче, председател на асоциация „Активни потребители”, сподели: „Това, че нещо е разрешено, не означава, че е безопасно! Навремето имахме институт за изследвания на различни опаковки и материали, а сега го няма. Доверяваме се на европейските предписания, но нямаме самостоятелна политика по тази тема”.

Всеки цени собственото си здраве, но щом се отнася за децата ни, ставаме особено бдителни и предпазливи. Много се говори напоследък за съединението бисфенол А, което се използва за производство на поликарбонат - вид прозрачна твърда пластмаса. От нея се правят съдове за хранене и съхранение на продукти, бутилки за напитки, шишета за бебета и др.

Притеснителното е, че при излагане на топлина това съединение се освобождава и преминава в храната или напитката, която консумираме.

Инж. Милчо Бошев ни разясни: „На този етап ЕС забрани използването на бисфенол А от 2011 год. само в бебешките шишета, но не и в други материали. Нито една официална институция по контрол на храните, с изключение на канадската, не е забранила употребата на бисфенол А.

Използването му за материали, предназначени за контакт с храни, е разрешено в страни като САЩ и Япония. Производителите на безалкохолни напитки и бутилирани води също отделят сериозно внимание на всички научни изследвания за влиянието на бисфенол А върху човешкото здраве, но на този етап все още няма достатъчно убедителни данни, че присъствието на химическото вещество в опаковките има негативно влияние”.

Заинтригува ни една информация, на която се натъкнахме, докато разработвахме темата: водата в пластмасови бутилки, която се държи в кола, е една от причините за високите нива на диоксин в тъканите на млечната жлеза и може да предизвика рак. Топлината от автомобила реагира с химикали в пластмасата на бутилките и освобождава някои елементи.

За мнение потърсихме и Майя Стойчева, ръководител на изпитателен център „Алми тест”, който извършва редица изследвания, сред които физикомеханични изпитвания на опаковки и опаковъчни материали. Тя ни увери, че това са научнопопулярни статии, които само заблуждават хората. „Ако пластмасата е с добро качество, тогава всичко е наистина наред! Друг е въпросът, че в страната се използват за n-ти път преработени пластмаси и не можем да бъдем сигурни за тяхното качество.

Изнасяме от страната ни пластмаса като отпадъци за рециклиране в Турция, в Китай, която се преработва и влиза в България като първичен материал”, каза Майя Стойчева. Инж. Бошев също отрече информацията: „Това е абсолютен мит! С понятието “диоксини” се обозначава група от 17 полихлорирани диоксини и фурани, обединени от особеност в структурата, обуславяща по-високата им токсичност. Диоксините не са краен продукт на производство, а се получават като странични продукти при химични процеси и при горене при температури под 1300 °С”.

Най-често те попадат в организма при вдишване на замърсени прахови частици. Изгарянето на пластмасови отпадъци може да бъде причина за поемане на диоксини. Инж. Бошев ни напомни, че за всички хранителни продукти, опаковани в пластмаси, е препоръчително да се съхраняват на хладно и защитено от слънце място. Питате се защо? Ами защото „при производството на опаковки от полиетилен терефталат, известен като РЕТ, се отделят летливи газови форми. Възможно е тяхната миграция, в изключително ниски нива, да продължи и в опакования продукт.

Опаковките от РЕТ по принцип са газопроницаеми. Затова разтвореният въглероден диоксид в газирани напитки, включително и бира, безалкохолни напитки и др. с времето постепенно мигрира навън и това влияе на търговския им вид. При по-висока температура на съхранение се ускорява миграцията на тези частици. Затова дали водата е в колата, на слънчево или топло място вкъщи, в магазина, в склада, има един и същи ефект. Миграцията от опаковъчните материали в продукта са технически неизбежни и остатъчни следи могат практически да се открият навсякъде около нас” - обясни инж. Бошев.

За да няма миграция на отровни вещества и непредвидени химични реакции, не трябва да слагаме пластмасови опаковки в микровълновата печка – отбеляза Майя Стойчева. „Ако пластмасата не е специална и издръжлива на топлинна обработка, то непременно ще протече деструкция и нещо, което в никакъв случай не е здравословно” – допълни тя.

Нека погледнем на пластмасите и от екологична гледна точка. Те не са биоразградими, затова трябва да се рециклират. Всички обаче сме свидетели как найлонови торбички хвърчат из въздуха, а пластмасови бутилки съпътстват всяка наша крачка сред природата. „Производителите на различни храни и напитки обаче са изчислили, че е по-изгодно да използват пластмаса, за да опаковат своите продукти, въпреки екологичните проблеми и възможната миграция.

Аз си оставам привърженик на стъклените опаковки, защото те предпазват продукта максимално дълго. До 90-а година имахме чудесна система за стъклените опаковки. В Германия пък миналата седмица забелязах много интересни автомати, които ги има например в големите супермаркети. Слагаме една по една стъклените бутилки в машината, тя завърта бутилката, отчита какъв вид е и я сортира.

Накрая ни се издава касова бележка за върнатите стъклени бутилки и на касите цената се приспада. Сметнахме, че 4 върнати празни бутилки бира са достатъчни, за да си закупим 1 пълна. Това се нарича функционална система, но докато нямаме такава, разбира се, е по-лесно и изгодно за бизнеса да си използва пластмасата” – каза в заключение Богомил Николов.

Да използваме или не пластмасови изделия е въпрос на лична преценка, защото от нас зависи как ще „моделираме” собственото си бъдеще и това на планетата.