Приоритет за Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ) е изграждането на всеобхватни онкологични центрове, казва председателят на новата организация

Доц. Калев, XIII национална онкологична конференция МОРЕ е и първа конференция на новосъздадената Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ). Каква е разликата?

Претенцията на СОНМ е да бъде различна от досегашните браншови организации, които съществуват в медицината и конкретно в онкологията. Събраните в нея хора общуват не просто, за да свършат нещо тривиално, а да бъдат визионери, вдъхновени и с интуиция към всичко бъдещо. Смятам, че СОНМ трябва да върне на българската онкология три изгубени дарби – да виждаш в бъдещето, да си вдъхновен постоянно и да бъдеш интуитивно креативен.

Мрежата включва 18 медицински дружества, които са основните доставчици на онкологични грижи в България

Влизат и едни от най-качествените клинични онколози на България. Не влиза само Българското онкологично научно дружество (БОНД), с което малко преди инициативата за тази мрежа и по време на обсъждането на Националния раков план възникна колизия за методологичния подход към всичко това.  БОНД заедно с някои негови сателити се разграничи от цялата досегашна дейност на проекта МОРЕ. Стигна се до абсурдни мнения и оценки, че досегашните конференции МОРЕ нямат никаква научна стойност, а издадените 19 ръководства, основани на доказателства, подготвени от експерти от 34 специалности, нямат стойност и принос за българската медицина. Мисля, че е е изключително деструктивно и катастрофално да се твърди, че собствена национална експертна продукция няма стойност. Ако тя няма стойност, как същите тези експерти, които са и практикуващи лекари, ще започнат да имплементират нещо чуждо?! Аз не споделям този абсурд.

В каква посока тръгва новата организация?

Почти веднага след учредяването си през март тази година СОНМ беше поканена и стана член на  Организацията на европейските ракови институти (ОЕСI), която е глобална организация, обединяваща т.нар. всеобхватни ракови центрове, подкрепя ги методологически и ги акредитира. Тези центрове са основната структура на съвременната онкологична помощ в света, която в България, за съжаление, липсва. Нашата амбиция е СОНМ да ги създаде. Те са визирани в Националния раков план и без тях е невъзможна съвременна онкология.

Основната тема на конференцията е стомашният карцином. Каква е картината на разпространение на този рак у нас и какви са предизвикателствата в лечението му?

Впечатлението ни като клиницисти е, че се наблюдава постепенно, устойчиво и трайно нарастване на заболяемостта от този вид рак, който допреди 10 г. беше изключителна рядкост. Статистически той представлява 3% от всички видове рак и се нарежда на 5-о място сред всички ракови индикации. Тези стойности са съизмерими със заболяемостта в Европа, но смъртността у нас  е значително по-висока. Това означава, че

стомашният рак в България се диагностицира много по-късно или се лекува много по-лошо

Това бяха и мотивите за избора на темата. При стомашния карцином има много правила за  диагностика, за превенция, лечение и скрининг. Досега всички те не бяха описани, не бяха систематизирани, липсваше ръководство, основано на доказателства, по което българските онколози да работят в диагностичен, превантивен или терапевтичен план. Такова ръководство се създава сега. За първи път в цялата история на МОРЕ то е резултат не от конвенционални срещи на експертите, а чрез оригиталната дигитална платформа МОРЕ е-Guidelines. В нея  всеки екперт може да работи онлайн  върху определен раздел на дадено ръководство. Може да бъде четен, гледан и коментиран от другите членове на експертния състав. Платформата дава възможност експертите да получават нотификации за най-новите публикации в най-реномираните европейски и американски онкологични списания за новостите в онкологичните ръководства в света. По тях те могат вече да градят своите концепции и ежеминутно да обновяват всички досегашни ръководства.

Освен че улеснява и повишава качеството на онкологичните ръководства, как тази платформа е полезна за лекарите, за онкологичната практика?

Тези ръководства безплатно могат да бъдат ползвани от всички онкологични болници, позволявайки им да градят своите стандартни оперативни процедури не върху хрумвания и съмнителни тези, а върху доказателства за най-високата ефективност на диагностичните, терапевтичните и скрининговите процедури. В България онкологичните болници работят емпирично – според своя опит и схващания. Трагичното е, че не съществува контрол върху ефективността на това лечение. На  дигиталната платформа

институците и политиците, заинтересовани от тези стандарти, могат да влизат и да четат, да създават политически и финансови рамки,

за да могат ръководствата да бъдат имплементирани в реалната клинична практика. Това е нещо напълно ново. До момента, когато политиците решат да правят нещо, те не знаят кого да поканят или изборът им често е по непрофесионални критерии. В резултат огромен процент онкоболни търсят помощ навън от България. Около 40-45% от моите пациенти преди да дойдат при мен, са ходили или в Турция, или в Австрия, или в Германия. Причината е, че не знаят по кой път да тръгнат, липсва организация, която да ги доведе до успешно лечение. Преброил съм, че има 24 съпки от първоначалните симптоми до смъртта на един онкологичен пациент, в които се намесват 34 специалности. Между всяка стъпка пациентът пропада. Затова спешно трябва да изградим т.нар. всеобхватни ракови центрове, които да покриват цялостната онкологична терапия и грижа.

Интервю на 

Лиляна ФИЛИПОВА