През 2021 г. екипът на PR Play бе ангажиран от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) да реализира кампания за увеличаване на публичните инвестиции в здравеопазването - „Заедно за повече здраве“. Проектът участва в конкурсната програма на тазгодишното издание на конференцията PHARMA NEXTGEN 2022.

Събитието ще се проведе на 26 октомври 2022 г. от 14:00 часа под мотото HI HYBRID!

Партньори на инициативата "Заедно за повече здраве“ бяха Български лекарски съюз и Български фармацевтичен съюз.

Основната цел на кампанията бе да се предвиди

по-голям публичен ресурс за здравеопазване за 2022 г.

Постигането на това беше застрашено, тъй като кампанията се проведе в контекста на безпрецедентната глобална криза, причинена от Covid-19. Кампанията се проведе и на фона на тежка политическа криза - три пъти провеждане на парламентарни избори и избори за президент и при управлението на три служебни правителства. Всичко това доведе до политически борби и няколкократно прекрояване на държавния бюджет за 2022 г., а оттам и на парите за здравеопазване.

България не отделя достатъчно публичен финансов ресурс за здравеопазване. Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП са около 4,2%, при средно 8 на сто за страните в ЕС. Страната ни е печален рекордьор в ЕС по доплащане в брой от джоба на пациентите над здравните осигуровки. Средните стойности, отделяни за здраве, са подобни на тези в ЕС - общо 8.1% от БВП, или около 10 млрд. лв. Проблемът обаче е, че обществените средства от данъци и здравни вноски са едва половината от тази сума – 52%, а останалите 48% са доплащане за здраве от джоба на гражданите над задължителните осигуровки. Средното ниво на доплащане извън осигурителната система в ЕС е 10-15%. Публичните инвестиции в лекарствено лечение в България са сред най-ниските в Европейския съюз – 76 евро на глава от населението годишно. Високият процент на доплащане и ниските доходи в страната принуждават пациентите да прекъснат или да не приемат редовно терапиите си, което влошава допълнително здравословното им състояние. Пациентите в България получават достъп два пъти по-бавно и до два пъти по-малко иновативни лекарства в сравнение с петте най-големи държави в ЕС.

Кампанията се състоеше от 3 фази на дейности преди всеки от 3-те парламентарни избора. Най-напред бе проведена пресконференция, на която бяха представени 5 основни политики, около които да се обединят партиите. Последва изпращането на призив към всички партии за надпартиен консенсус, а партньорите в кампанията се срещнаха с представители на политическите сили.  

Проведена беше

дискусия на тема „Инвестиции в здравеопазването“ с участието на представители на основните партии,

служебното правителство и здравните власти. По време на събитието всички се обединиха около необходимостта от инвестиции, ефективност и резултати в здравеопазването.

Проведена бе и Национална конференция „Заедно за повече здраве“. Специално за форума беше подготвено

национално представително социологическо изследване

То показа, че близо 40% от пациентите с хронични заболявания в България са имали проблеми с достъпа до диагностика и лечение в резултат на пандемията, 22% от анкетираните са отменили медицински преглед, 16% - посещения в болница, 12% са прекратили или забавили терапията, 20% са имали проблеми с достъпа до лични лекари, а 32% от анкетираните са определили достъпа си до здравни услуги по време на пандемията като проблемен. Всички тези данни показаха, че през 2022 г. ще са необходими повече средства за лечението на тези хора. Отделно икономистите подготвиха и представиха анализ „Ефекти от отложеното търсене на здравни услуги вследствие на COVID-19 пандемията”.

Проведена беше активна кампания в медиите чрез прессъобщения и договаряне на интервюта. Използвани бяха и комуникационни канали в социалните мрежи – LinkedIn, Facebook и YouTube.

От PR Play отбелязват, че хибридният модел на провеждане на инициативата "Заедно за повече здраве" даде възможност тя да  излезе извън границите на стандартната информационна кампания, като така посланията ѝ достигнаха до голяма аудитория в размер на близо 9 млн. души.