От проф. Йорданка Узунова,  Клиника по урология и андрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“

Инфекцията SARS-CoV-2 се появи през 2019 г. и промени живота, какъвто го познавахме до този момент. Тя засегна и двата пола. Въпреки че най-честите й прояви бяха симптоми, свързани с дихателните пътища, много други органи на тялото също се оказаха със склонност да бъдат поразени и поради това вече говорим за постковидни усложнения. Наш лекарски дълг е да осведомяваме обществото и повишаваме здравната култура на населението по различни начини като общообразователни публикации, телевизионни, радиоизяви и др.

Тук ще коментираме част от усложненията, които касаят урологичната практика.

Едно от тях, най-често срещано, е циститът. Той се определя като възпалително заболяване на лигавицата на пикочния мехур, което може да засегне и другите слоеве на мехурната стена. Изявява се чрез симптоми на долните пикочни пътища като често уриниране, позиви за уриниране, парене и смъдене, в редки случаи невидима или видима кървава урина, или остра задръжка на урината. Те могат да са съществували преди заболяване от SARS-CoV-2. Но съществената разлика е в това, че се засилват след около 2 – 6 месеца след прекараното остро състояние, или това са нови, не проявявани оплаквания при пациента до заболяване от SARS-CoV-2. В достъпната литература, при все, че това наблюдение е в рамките на 2, 5 години, се съобщават следните наблюдения: повишена честота на уриниране повече от 13 пъти за денонощие и нощно уриниране повече от 4 пъти на нощ. Това дава основание на авторите да въведат в практиката понятието De novo (новопоявили се симптоми). 

Смята се, че се дължи на възпалителния ефект на повишените цитокини в урината и вероятно други тазови органи също претърпяват подобна възпалителна промяна.

Заболяването от SARS-CoV-2  даде съществено отражение и върху друго урологично заболяване известно като свръхактивен пикочен мехур (СПМ). Последният се характеризира с неудържим позив за уриниране, придружен или не с изпускане на урина, чести позиви за уриниране, особено нощем. Тези позиви се явяват внезапно и не могат да бъдат повлияни от психиката на пациента. Много важно e да се знае, че в тези случаи липсват парене и болка в областта на пикочния мехур, характерни за други заболявания и особено при бактериалния цистит.

При 29% от пациентите, които преди са имали свръхактивен пикочен мехур, се съобщава за влошени прояви след прекарана инфекция със SARS-CoV-2, а 71% от участниците в проучването са имали новопоявили се симптоми на свръхактивен пикочен мехур след инфекцията. Това е един много висок процент, който налага адекватно лечение от специалисти уролози, за да бъдат избегнати трайните последствия на Ковид инфекцията.

Репродуктивната система при мъжете открай време е уязвимо място в организма при вирусни инфекции. Това е доказано в предишни вълни на вирусни инфекции, като са отбелязвани различни видове въздействие върху репродуктивните функции на мъжете. Сега, новото, свързано със SARS-CoV-2  е, че е възможно инфекцияна да има патологичен ефект върху тестисите. 

В литературата срещнахме публикации, свързани с проведени аутопсии на тестиси и епидидими на мъже, прекарали SARS-CoV-2 , които са показали наличието на вътретъканен оток, наличие на повече течности в междуклетъчните структури на тестисите и епидидимите /придатъците, които се ползват като резервоар на спермената течност/.

Нарушение на сперматогенезата се наблюдава при пациенти с SARS-CoV-2, което може да бъде обяснено частично в резултат на повишен имунен отговор в тестисите . Освен това при някои пациенти, прекарали SARS-CoV-2 се наблюдава състояние на автоимунно възпаление на тестиса. Допълнителни данни показват, че активната инфекция със SARS-CoV-2 значително намалява съотношението на тестостерон към LH, което показва значителен ефект върху реакцията на клетките на Leydig към LH стимулация. SARS-CoV-2 също води до влошаване на качеството на спермата и повишаване на нивата на оксидативен стрес (ОС). SAR-CoV-2 активира чувствителни към оксидант пътища чрез възпалителни реакции, като по този начин предизвиква оксидативен стрес (ОС) с последващо увреждане на плазмената мембрана на сперматозоидите и може да разруши целостта на ДНК в ядрата им. Това води до намаляване на броя на сперматозоидите. 

Необходими са дългосрочни проучвания с по-големи проби (сравнителни преди и след SARS-CoV-2), за да се разберат по-добре промените в стойностите на концентрацията на сперма. OS може да причини пероксидативно увреждане на плазмената мембрана на сперматозоидите и да разруши целостта на ДНК в ядрото на сперматозоидите.

Друго заболяване, което има и социална значимост при  мъжете е еректилната дисфункция. Тя е особено чувствителна тема и всяко  смущение може да доведе мъжа до психически стрес. Пещеристите тела представляват  тъкан на пениса, която е богата на облицовани с ендотел кръвоносни съдове и също може да бъде обект на широко разпространена ендотелна дисфункция, причинена от SARS-CoV-2. 

В действителност генът ACE-2 и TMPRSS-2 се експресира върху ендотелни клетки и вероятно обяснява защо инфекцията със SARS-CoV-2 предизвиква еректилна дисфункция.

Имунотромбозата също засяга кръвоносните съдовете на пениса, като по този начин компрометира съдовата функция и насърчава прогресията до по-тежки форми на еректилна дисфункция.

Други сърдечно-съдови усложнения на SARS-CoV-2, като кардиомиопатия и миокардит, могат да причинят еректилна дисфункция дори след края на острата фаза и потенциално да се превърнат в дългосрочно сърдечно-съдово заболяване на целия организъм.

От всичко изброено е видно, че SARS-CoV-2 категорично оставя своя отпечатък и върху отделителната и урогениталната системи при мъжете и жените. Само времето ще покаже до колко трайни са тези смущения или те, както често се е случвало при други инфекции, постепенно ще отшумят във времето.