Проблемът с липсата на общопрактикуващи лекари е от години. 88% от личните доктори у нас са на възраст над 50 години, а общият им брой е 3 846, след като през 2000 г. са били близо 6000. Статистиката показва, че всяка година около 400 медици се отказват да бъдат семейни лекари, а в много населени места у нас изобщо липсват. 

Ние намаляваме и остаряваме,

но въпросът е защо няма млади хора, призна председателят на Асоциацията на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров в предаването „Говори сега" по БНТ.
 
Причините според него са заложени още преди старта на реформите, когато 90-100 души са били изпратени на обучение в чужбина, но 5-6 години след началото те се стопили до 6-7. Така останалите поели и се обучавали в крачка.
 
„На нас се гледаше като на най-тъпата част от съсловието, което се налагаше и с административни ограничения в дейността на личните лекари. Когато ти не можеш, нямаш правото да лекуваш нещо, интересът към него намалява.

По този начин се получава една принудителна незаинтересованост

или дори деквалификация“ заяви доц. Киров. Редица правила ограничават начина, по който лекарят може да стигне бързо, лесно и достатъчно ефективно до диагнозата. Лимитите върху направленията за консултации с определени колеги - всичко това пречи да се реши проблемът на болния.
 
Сериозен проблем е, че

няма достатъчен брой обучителни практики по обща медицина,

а и в момента има млади хора, които искат да специализират, допълни доц. Киров. „Процедурата по акредитиране на една практика е доста усложнена – да покажеш на хартия договор с НЗОК, което звучи абсурдно, защото няма как да практикува. Другото е документ за намерение от някой университет, че ще я ползва за обучение. Има практики, които чакат по пет-шест месеца да бъдат акредитирани", посочи той.
 
За да бъдат привличани младите лекари към общата медицина, трябва да бъдат въведени нови подходи, а също и да се планира броят на специализациите, посочи доц. Киров.