Пациентите, прекарали тежко ковид-инфекция, могат да развият амнезия и дисекзекутивен синдром с невропсихиатрични прояви. Това отбелязват в свое изследване учени от Регионалната университетска болница в Малага, Испания. То е публикувано през март тази година в сп. „Nature”.  

В проучванията са включени 152 пациенти между 90 и 120 дни след изписването им от болница. Всички те са подложени на подробни изследвания на когнитивните функции, както и на плазмено определяне на провъзпалителни, невротрофични фактори и неврофиламенти с леки вериги (NFL). 

Резултатите от изследването очертават няколко проблема:  

• На първо място е увреждането на епизодичната памет. Учените напомнят, че това се наблюдава и при други невровъзпалителни процеси с вирусен произход, каквито са например свързаните с HIV неврокогнитивни разстройства (HANDs).  
• Открито е също така умерено увреждане на глобалното познание и визуално-пространствените функции.  
• Наблюдават се и проблеми с изпълнителните функции, като това е свързано с по-голямо увреждане в амигдалата, хипокампуса, парахипокампалната област и фронталния лоб - области, пряко свързани с паметта и изпълнителните функции. 
• Посочва се също нарушение на вниманието, ориентацията и номинацията, които обикновено се описват при пациенти с възпалителни енцефалопатии. 
• Открити са увреждания, свързани с депресия и тревожност.  

Анализът на циркулиращи хемокини и растежни фактори предполага, че 3 месеца след изписването пациентите с COVID-19

имат персистиращо невровъзпалително състояние.

Това активиране изглежда се дължи само на инфекцията от SARS-Cov-2 и не е свързано с възрастово когнитивно увреждане. Причината е, че пациентите с лекото когнитивно увреждане, които не са инфектирани, показват ясно различен набор от плазмени хемокинови концентрации.  

В допълнение, се наблюдава обратна корелация между нивата на NFL и компонентите, свързани с измерването на епизодичната памет (Rho =  − 0,310; p = 0,018), глобалното познание (Rho =  − 0,297; p = 0,024) и изпълнителните функции (Rho =  − 0,417; p = 0,001). Учените напомнят, че NFL са маркери за невронно разрушаване и плазмените им нива могат да бъдат стабилен биомаркер за този синдром. 

Наблюдава се когнитивен спад, присъстващ при някои заболявания с голям съдов компонент. Това подсилва учените, че пост-ковид неврологичният синдром е тясно свързан с

типичното съдово увреждане в следствие на COVID-19. 

В заключение, учените отбелязват, че постковид синдромът е отделно състояние, което продължава най-малко 12 седмици след преодоляване на острата фаза на тежка SARS-CoV-2 инфекция.  

Според изследователите субакутното неврологично увреждане при тежък COVID-19 може да се определи като глобално церебрално състояние в спектъра на лекото когнитивно увреждане, характеризиращо се с преобладаващо влошаване на паметта (особено епизодичната и работната памет), изпълнителните функции, вниманието и невропсихиатричното увреждане. 

Учените обаче отчитат, че в хода на пандемията общото население е било подложено на стресови фактори, произтичащи от социалните и икономически въздействия на вируса. Ето защо е трудно да се отдели действителния принос на биологичните фактори, от други фактори на околната среда. 

Цялото изследване можете да видите тук.
 
По публикацията работи Бойко Бонев