Публикация

Гласът на лекарите: Ще има ли реформи в здравеопазването и какви?

Гласът на лекарите: Ще има ли реформи в здравеопазването и какви?

Въвеждането на няколко здравни каси, които да се конкурират помежду си и да предлагат различни възможности за лечение на пациентите, е важна част от здравната реформа. Това коментират част от медицинските специалисти, които участват в протичащата в CredoWeb дискусия „Необходимите и възможни решения в нашето здравеопазване“. Автор на виртуалното събитие е здравият експерт и народен представител д-р Александър Симидчиев. В него досега се включиха над 1000 медицински специалисти, които написаха над 200 коментара.  

Да забравим за понятието „здравно неосигурен“? 

Предложение за промяна в модела на здравно осигуряване отправя общопрактикуващ лекар от Враца. Според него в България трябва да се забрави термина „здравно неосигурен“ пациент, за да може да се осъществи каквато и да е подобрение в нашето здравеопазване. Той отбелязва, че всеки трябва да има лична партида, която да се наследява и преотстъпва с личното разрешение на притежателя. Освен това, ако човек не ходи на профилактичен преглед по своя собствена вина или заради работодателя, здравноосигурителната вноска трябва да се увеличи поради повишен риск за здравето. 


Д-р Симидчиев възразява, като посочва, че промяна на здравноосигурителния модел в духа на тази идея би било грешка. Здравното осигуряване трябва да е единно и да не се обвързва със здравното застраховане.  


Медиците се обединяват около факта, че кадровият дефицит е посочен като един от основните проблеми на нашето здравеопазване. Тук е необходима политическа воля за промяна. Според участниците в дискусията това се дължи на лошото заплащане, като се правят сравнения с възнагражденията в други гилдии, каквато е учителската. Медиците настояват за остойностяване на лекарския труд, като той да бъде изваден от стойността на клиничните пътеки.  


Ендокринолог от София коментира, че в лекарските среди има липса на мотивация за научно развитие и дори за продължаващо обучение.  

„Основният проблем е, че не останаха учители - някой там, който да ти показва, да те вдъхновява, да поведе по-младите в работата им. Друг проблем е липсата на механизми за стимулиране на обучението след придобиване на специалност - от една страна курсовете в България и в чужбина са много полезни; от друга - те трябва да бъдат и задължителни. При липса на такива курсове човек може да се деквалифицира неусетно - няма механизми за проверка на това обаче“, пише лекарят.  

Подборът на студенти в Медицинските университети да стане по-добър 

Един от водещите специалисти по микробиология у нас отбелязва, че проблемът с кадрите започва още от училищата и университетите. По думите му е необходимо да се подобри подбора на студентите от медицинските колежи. Коментира, че част от студентите са с незадоволително ниво на знания от училищното образование. Завършват висшето си медицинско образование след многократни поправителни изпити със средни оценки и така постъпват в здравната мрежа.  

Анестезиолог предлага отпадане на капитацията при личните лекари 

Анестезиолог от София предлага да се премахне капитацията - при нея на всеки личен лекар се плаща постоянна сума всеки месец според броя записани пациенти в листата му. Според него възнаграждението трябва да е само за реално свършена работа. Коментарът му е подкрепен от общопрактикуващ лекар във Варна. По думите на джипито тази идея обаче няма как да се осъществи, защото НЗОК няма достатъчно средства за такъв тип заплащане. По думите му капитацията, определена като  „мижава“, служи като предлог за вменявана на личните лекари на стотици ненужни дейности.  

„Колеги, капитацията е механизъм който гарантира поддържането на списък със (включително) здрави хора, към които да се прилагат превантивно/профилактични действия. Това, че към момента това не е изпълнено с действащо съдържание, не значи, че трябва да си затрием възможността да се провежда ефективна популационна профилактика (или мислите, че списъците трябва да се поддържат безплатно или системата да обслужва единствено болните?)“, отговаря д-р Симидчиев.  

Моделът на финансиране по клинични пътеки не е добър 

Темата за нужните реформи в здравната система е от първостепенно значение. Лекарите посочват необходимостта от въвеждането на диагностично-свързаните групи. Д-р Симидчиев заяви, че моделът на финансиране по клинични пътеки не е добър. По думите му трябва да се помисли за хибриден модел с участието на диагностично-свързаните групи. Той обаче отбелязва, че вземане на подобно решение от политиците е много трудно, защото това ще покачи здравните разходи.  


Промените трябва да се правят внимателно, защото сегашната система на здравеопазването е доказала своята стабилност, независимо от недостатъчното финансиране. Това казва известен психиатър от София, който дълги години заема ръководни длъжности.  

„Моята дълбока убеденост е, че здравеопазването трябва да бъде надграждано и усъвършенствано, а не преустройвано с нови идеи в частта финансиране. Това, което според мен трябва да се направи, е да се преоценят клиничните пътеки и да се изчисли тяхната реална стойност на базата на финансов анализ, като към тях се изработят коефициенти за тежест и коморбидност, което ще реши много от проблемите, които имаме сега“, заявява той. 

Създаване на експертен съвет, който да разработи обща стратегия 

Специалист по Вътрешни болести от София отправи предложение да се създаде “творческа група” от авторитетни специалисти, който да направляват промените в здравеопазването.  

„Както личи от вече споделените мнения, проблемите са широкообхватни и не могат да бъдат разрешени от отделни специалисти и организационни кадровици. Тази група, под формата на постоянен експертен съвет, "мозъчен тръст" или каквото друго име да й дадем, следва да разработва и коригира общи стратегии и също да взема отношение към конкретни наболели проблеми; гласът й да се чува ясно от обществото и управляващите“, казва той.  

Идеята му е подкрепена от дискутиращите и д-р Симидчиев.  


Какво още казват медиците по теми, като промени в болничната и извънболничната помощ, лекарствената политика, създаването на лекарска камара, можете да видите в дискусията „Необходимите и възможни решения в нашето здравеопазване“. 


По публикацията работи Бойко Бонев 

Коментари

За какво им са реформи? Те и така си живеят добре! Пациента да се оправя както може!

Обърнете внимание на факта ,че в действителност доста голяма часто от ОПЛ се превърнаха в диспечери.Това води до  намаляване на квалификацията им ,поради препращането на повечето пациенти към специалисти.Ако стойността на клиничните пътеки се  ревизира правилно то тогава не е необходимо  ОПЛ да се грижи за голям брой пациенти .Това ще доведе до по-качествена профилактика и лечение.Не на последно място голям брой от диагнозите с които се изпращат пациентите до специалиста се пишат от медиц. сестри ,не се кодират правилно,не се кодират  придружаващите заболявания , а това ще попречи да се осъществи  единна точна,качествена електронна система.