В България ежегодно се раждат 500-700 деца с вродени сърдечни малформации, но при навършване на пълнолетието им се затруднява проследяването на болестта. За това алармираха лекари от Дружеството на кардиолозите в България, съобщи БТА. 

Единственият център, в който се извършват диагностиката и високотехнологичното лечение на тези деца, е Националната кардиологична болница, каза проф. Анна Кънева, завеждащ Клиниката по детска кардиология в лечебното заведение. След като децата навършат 18-годишна възраст, детските кардиолози нямат право да ги преглеждат и това да бъде заплащано от НЗОК, посочи тя. По думите ѝ кардиопатиите сред децата понякога са толкова сложни, че създават трудност на кардиолозите, работещи с възрастни, да обгрижват току-що навършилите пълнолетие и да дават експертна оценка.

Друг проблем е липсата на регистър на пациентите с вродена сърдечна малформация и не се знае истинският им брой, допълни проф. Кънева. Знаем, че са загубени от проследяване, подозираме, че качеството им на живот е нарушено и знаем за случаи, завършили фатално, каза още лекарят. Близо 20 хиляди пациенти с вродени сърдечни малформации над 18-годишна възраст са някъде между нас и половината от тях имат кардиопатия с умерена или голяма сложност, която налага специализирани грижи в доболничната и в болничната помощ, посочи проф. Кънева.

Голяма част от децата с вродени сърдечни малформации преминават във възрастовата група на над 18-годишните и е нужна по-добра колаборация между кардиолозите на децата и на възрастните, за да се подобри грижата за тях. Трябва да се настоява за промяна на заплащането от страна на НЗОК, както и да се помисли за продължаващо обучение на лекарите, каза доц. Васил Трайков, председател на дружеството.

По думите му създаване на поне още един референтен център за тези пациенти би улеснило проследяването на състоянието им. Нов референтен център би могло да се създаде на територията на голяма университетска болница, допълни той.

Вродените сърдечни аномалии се появяват при 8-10 на хиляда живородени деца и са водеща причина за детска смъртност, посочи още проф. Кънева. Напредъкът в диагностиката и хирургичните техники, в интензивното лечение, в ранната радикална корекция водят до повишаване на ранната и средносрочна преживяемост сред тези деца, което ще доведе до увеличаване на броя на юношите и възрастните, засегнати от вродена сърдечна малформация, добави проф. Кънева. По думите ѝ се очаква през 2030 г. 11 на сто от възрастните с вродени сърдечни малформации да бъдат над 60-годишна възраст.

Често вродените сърдечни малформации водят до сърдечна недостатъчност, до повишено налягане в белодробната артерия, развитие на инфекциозни усложнения. Другите проблеми са свързани с наследствеността, майчинството, контрацепцията, физическа активност, професионалната реализация, посочи още лекарят.

Проф. Кънева предложи да се обмисли възможност всеки пациент, страдащ от вродена сърдечна малформация, да носи в себе си малка пластика, съдържаща информация за заболяването му, което много би улеснило лекарите.

Вродените сърдечни малформации сред възрастните ще са във фокуса на предстоящ симпозиум, в който ще участват лекари от болничната и доболничната помощ, каза проф. Кирил Карамфилов, бъдещ председател на дружеството.