Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е една от най-разпространените хронични болести в световен мащаб – в момента от нея са засегнати около 400 милиона души, свързана е със сериозни здравни и икономически последствия за обществото.

Заболяването типично започва в зряла възраст

(след 40 години) при пациенти, изложени на рискови фактори – инхалиране на вредни частици и газове (тютюнопушенето, пушек от биогорива и професионални вредности), както и някои вродени предразполагащи фактори, казва д-р Васил Шишков от Клиниката по пневмология и фтизиатрия на ВМА.

На 16 ноември отбелязваме Световния ден за борба с ХОББ, като целта е да е подчертае важността на здравите бели дробове през целия живот.

Основна характеристика на болестта

са респираторни симптоми като кашлица, отделяне на храчки, а в по-напредналите фази – недостиг на въздух и ограничаване на физическата издръжливост.

За поставяне на диагноза е необходимо провеждане на спирометрия (функционално изследване на дишането)

Тя е препоръчителна и като ежегодно скринингово изследване при пациенти с рискови фактори, може да бъде проведена в лабораторни условия или като полеви тест в рамките на профилактични кампании, поясни още медикът.

Ходът на болестта е хронично прогресиращ със спад на белодробната функция и периодични влошавания на състоянието, налагащи специфично, а понякога болнично лечение. Отстраняването на външния рисковия фактор, най-често тютюнопушенето, е най-важната мярка за спиране и забавяне прогресията на болестта.

Лечението и проследяването на пациентите се осъществяват от специалисти

по белодробни болести в сътрудничество с общо практикуващите лекари на пациентите.

Д-р Шишков подчертава, че в напредналите фази на болестта някои пациенти имат нужда от провеждане на домашно лечение с допълнително подаване на кислород или подпомагане на дишането с помощта на апарат, както и от участие в продължителна рехабилитационна програма.
Основна профилактична мярка за предотвратяване на болестта е своевременното премахване на рисковите фактори и ранното откриване на пациентите с повишен риск чрез провеждане на спирометрия.