Ген.-майор Стоян Тонев изнесе в Европейския колеж в Пловдив лекция за връзката между икономиката и здравеопазването от античността до наши дни.

Между 2 и 6 млн. лева са необходими за създаването на студентски здравен фонд, но за неговото основаване трябва да лобира цялата студентска общност. На този етап все още не са изяснени основни положения относно профилактиката на висшистите – кога и кой трябва да ги информира за основния пакет от изследвания и прегледи.

Това каза ген.-майор проф. Стоян Тонев, директор на Военномедицинската академия, пред бакалаврите от Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.

Днес той изнесе лекция за взаимовръзката между икономиката и здравеопазването в цялата позната история на човечеството. За 6 хиляди години човечеството е преживяло 20 хил. кризи. След всяка от тях икономическото и социалното състояние са се подобрявали значително, но въпреки всичко след време пак се е стигало до друг световен срив. Може би самата структура на икономиката трябва да се промени, отбеляза ген.-майор Стоян Тонев.

На този етап все още откриваме закономерности, които определят стойността на всяка услуга, дейност и стандарт на живот – съотношението сребро-злато, стойността на 1 кг телешко месо, сеанс при високоплатена компаньонка, обясни директорът на ВМА.

В древността е имало и други мерки за икономическото значение на всяка дейност, допълни ген.-майор Тонев. Един преглед при лекар през 2300 година пр.н.е. е струвал 10 шекела, такава е била и стойността на един роб. За 40 шекела човек е можел да си построи приличен дом. През І век в Древен Рим един лекар годишно е получавал 250 хил. сестерции, които днес се равняват на 6 млн. евро.
 
По време на лекцията си пред младите хора и преподавателите от пловдивското висше училище директорът на ВМА направи преглед и на темите, които най-често вълнуват хората от всички епохи. В академичен стил, за начало на презентацията си, той обясни различните поверия и признаци, които жените търсели в противоположния пол, за да преценят размерите на мъжкото достойнство.

Не трябва да се подценява медицината от онзи период, смята ген. Тонев. В древните общества, където средства за масова информация не е имало, парични знаци като монетите са играели ролята едновременно на носител на информация, реклама и търговия. Наред с характерните емблеми на острови и градове от античния свят, които редовно се ползвали върху обратната страна на монети, медали и печати, започват да се появяват и изображения на т. нар. здравоносни божества – Асклепий, Хигия, Аполон, с характерни за тях атрибути като змия, увита около пръчка или потир. На лицевата страна, разбира се, е бил образът на владетеля в съответната епоха, уточни директорът на Военномедицинската академия в София, който за лекцията бе подготвил кадри с медицински монети от собствената си колекция.

Разглеждането на древната медицина не се ограничава с методи за лечение, подобни на съвременните. Лекари и божества едновременно се включвали в спасяването на пациенти, т.е. медикаментите и заклинанията са били използвани наравно. Храмовете, посветени на божествата на здравето и медицината, са били посещавани и обсипвани с дарения. Свидетелства за това са откритите в наши дни находки на монети с ликовете на тези божества.

Освен посредством сеченето на монети, икономиката в античността е имала и други връзки със здравеопазването. В онази епоха често се прилагало винолечение за различни вътрешни и външни болести. А виното, което се използвало за т.нар. Дионисиеви ритуали с медицинска цел през І век пр.н.е., не е било обмитявано на границите и пристанищата. Открити са документи, които показват какви количества от гроздовия еликсир са внасяни в Древния свят, както и постъпленията от тях, подчерта лекторът.

Като признание за оказаната чест и принос в здравеопазването на страната, ген.-майор  Стоян Тонев получи от домакините плакет на Европейския колеж по икономика и управление.