Д-р Ерджан Фърънджъ е общопрактикуващ лекар и специалист по Вътрешни болести в с. Бенковски, община Кирково. Работи в този отдалечен район близо 22 години. В неговата практика има записани над 3000 пациенти.

Д-р Фърънджъ, как пациентът може да разпознае хипертонията? Какви са симптомите?

Големият проблем при повечето пациенти е, че изобщо не могат да разпознаят симптомите на повишеното кръвно налягане. Ето защо е добре да се правят регулярни профилактични прегледи, при които да се наблюдават стойностите. Обикновено го установяваме ние, лекарите, при такива прегледи. Ако хипертонията е по-остра, може да се появи главоболие, понякога кръвотечение от носа, лесна умора, затруднено дишане, световъртеж.

Кои стойности се приемат за нормални при мъжете и при жените?

Според Европейското дружество по кардиология за високо кръвно налягане се приемат границите над 140 на 90. Същевременно в САЩ смятат, че има хипертония, когато стойностите са над 130 на 80. Преди дни излезе едно проучване в Израел, според което нормалното кръвно е около 110 на 70. Всички тези числа не се влияят от пол, възраст и етническа принадлежност. Естествено е да има разлики при половете, но те са минимални и нямат голямо значение.

Как се поставя диагнозата, какви са задължителните изследвания?

Когато се установи повишено артериално налягане, първата ни работа е да попитаме пациента дали знае, че го има и дали се лекува. После го диспансеризираме и правим определен обем от изследвания. Изпращаме го на задължителна консултация с кардиолог и след като му бъде назначена терапия, я проследяваме.

През тази година в пакета от изследвания е включена пикочната киселина. Оказва се, че има доста пациенти с високи стойности. Правим също така липиден профил, изследване на креатинина. Една част от пациентите с хипертония са свързани именно с повишените им количества.

Какво е лечението?

Едно от първите неща, които пациентът с хипертония трябва да направи, е промяна в начина на живот. Става въпрос за физическа активност, спиране на тютюнопушенето, намаляване приема на сол и алкохол. Трябва да се внимава и какви храни се консумират. Заедно с това се започва лекарствена терапия. Включват се няколко групи от медикаменти за лечение на хипертония: инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим, ангиотензин рецепторни блокери, бета-блокери, калциеви-антагонисти и тиазидни диуретици въз основа на тяхната способност за понижаване на артериалното налягане и доказателства от клинични проучвания, че намаляват сърдечносъдовите събития. Така се намалява рискът от сърдечносъдови инциденти с около 20%, а смъртността – с 10-15%. Рискът от инсулт, например, се редуцира с 35%, което никак не е малко. Коронарните събития – с 20%, а сърдечната недостатъчност – с 40%. Това са и основните усложнения на високото артериално налягане.

Броят на пациентите с хипертония е много голям. От високо кръвно страдат 60% от хората на над 60 г. При по-заседнал начин на живот и увеличено телесно тегло болестта се проявява по-често. По време на Ковид пандемията много от пациентите не идваха на прегледи и това също доведе до увеличаване на сърдечносъдовите инциденти.

Най-честото усложнение след Ковид са имено кардиологичните проблеми. Колко често сте се сблъсквали с такива във Вашата практика?

През последните две години наблюдавам доста усложнения сред моите пациенти. Преди няколко дни имах такъв случай при сравнително млад човек, 52-годишен, с остър инфаркт на миокарда след прекаран Ковид. За щастие реагирахме навреме.

Всички пациенти ли трябва да приемат лекарства? Налага ли се промяна на терапията през студените месеци?

В 90% от случаите е необходима медикаментозна терапия. Лечението е за цял живот. Евентуално през лятото може да се помисли за намаляване на дозата, заради разширяването на съдовете от топлото време и лекия спад на кръвното налягане. През зимните месеци се взимат стандартните дози.

С какви проблеми се сблъскват пациентите с хипертония в отдалечените райони и какви са предизвикателствата пред лекарите по тези места?

Преди 20 години, когато стартирах практиката си в с. Бенковски, смъртността от сърдечносъдови инциденти в района беше доста висока. С моите колеги успяхме да я намалим. Увеличи се процентът на хората, които минават през профилактични прегледи, което доведе до по-добър контрол на артериалното налягане. Възрастните хора са доста съвестни в това отношение и през три месеца идват редовно на прегледи.

Един от основните проблеми е, че когато пациентите имат нужда от специалист, трябва да намерят транспорт. Ето защо извършваме посещения и по селата.

Автор: Бойко Бонев