COVID отстъпва, грипът настъпва. След близо три години в клопката на пандемията тази година инфекционистите се готвят за по-мощна вълна на сезонния вирус. Защо грипът се завръща с „нова сила“? Късно ли е вече за ваксина? Кои щамове ще доминират това зима? И има ли шанс да „пресечем“ болестта или поне да избегнем коварните усложнения? На всички тези въпроси отговаря пред списание BETTY лейтенант д-р Радина Андонова, д.м., специалист в Първа клиника по инфекциозни болести на ВМА.

Защо специалистите се готвят за по-тежка грипна вълна тази зима?

„Подобно на други страни в Южното полукълбо, Австралия се бори с епидемия от април до октомври тази година. Всъщност това беше най-лошият грипен сезон за последните 5 години. Започна по-рано от обикновено и даде на вируса повече време да се разпространи, като засягането на детската популация също беше повишено“, признава д-р Радина Андонова. Като уточнява, че специалистите винаги наблюдават епидемичната обстановка в Южното полукълбо, за да се опитат да прогнозират как ще се „разгърне“ и в Северното.

Отстъплението от „трите Д“

Причините грипът да се завърне с пълна сила май ще се окаже отстъплението от наложения в пандемията „принцип на трите Д“ – дистанция, дезинфекция, дисциплина.

„Основен фактор за по-изразената грипна епидемия вероятно е човешкото поведение. Носенето на маски, особено в затворени помещения, стриктното спазване на дистанция, намаленото струпване на хора на едно място, мерките в детските заведения по време на COVID вълните, значително намалиха разпространението на другите вирусни респираторни инфекции, включително и грипната. Всичко това вече се промени“, отбелязва специалистката по инфекциозни болести от ВМА.

Новата вълна ще подрани

Д-р Андонова и колегите ѝ вече са наясно кои вируси ще ни разболяват тази зима. Всички ваксини за новия грипен сезон трябва да бъдат четиривалентни и да включват следните четири щама:

• А /Victoria/2570/2019 (H1N1);
• A/Darwin/9/2021 (H3N2);
• B/Austria/1359417/2021;
• B/Phuket/3073/2013.

„Очакванията са грипната вълна да започне малко по-рано – към средата на декември (за разлика от предходните епидемии, които се разгръщаха предимно след коледно-новогодишните празници), както е започнала по-рано и в Южното полукълбо. Към момента не са регистрирани случаи на грип, наблюдава се повишена заболеваемост от COVID-19 и други остри респираторни заболявания (ОРЗ)“, уточнява д-р Андонова.

Връхлита внезапно

Лекарката от Първа клиника по инфекциозни болести на ВМА напомня, че за разлика от COVID-19, грипният вирус се характеризира с къс инкубационен период (най-често 24-36 часа), внезапно начало и рязко повишаване на температурата до 39-40 градуса.

Останалите симптоми са:

• Силни ставно-мускулни болки;
• Главоболие;
• Болки зад очните ябълки;
• Болка и дразнене в областта на трахеята (поради типичния за вируса трахеит).

„При коронавирусната инфекция инкубационният период остава малко по-дълъг дори и за новите варианти, като симптомите протичат по-протрахирано във времето“, допълва д-р Андонова.

Тествайте се при симптоми

Тук възниква логичният въпрос – при симптоми, нужно ли е да се изследваме? И нужно ли да е непременно в лаборатория? „Понякога е трудно да бъдат отграничени двете вирусни инфекции, което налага да се направят тестове, за да бъде започнато адекватно лечение. Най-сигурните тестове, разбира се, са молекулярно-генетичните или т.нар. PCR. Техен недостатък е, че изискват повече време за резултат, а за вирусните заболявания, особено грипа, е важно да се започне навременна терапия. В този смисъл, бързите комбинирани антигенни тестове са изключително полезни, така че ги препоръчвам при появата на симптоми, особено, когато са „размити“ и не можем да се ориентираме чисто клинично за диагнозата“, съветва специалистката по инфекциозни болести.

Антивирусно лекарство, не антибиотик

Навременната и подходяща терапия е ключова. „За разлика от повечето вирусни инфекции, при грипа, за щастие, разполагаме със специфични противовирусни препарати – основно на пазара има оселтамивир, които трябва да бъдат започнати първите 48 до 72 часа от началото на симптомите. По този начин се блокира навлизането на грипния вирус в клетката и последващото му размножаване в нея, като оплакванията се повлияват по-бързо и се намалява значително риска от усложнения“, изтъква д-р Андонова.

И подчертава: „При всички вирусни инфекции започването на антибиотична терапия освен че не помага, започва да вреди. Всяка антибиотична употреба унищожава нормалната флора в организма, което довежда до допълнителен спад на имунната система, като същевременно не помага по никакъв начин за справянето с вирусния патоген. Антибиотичното лечение се налага единствено при усложнения, най-често наслагване на бактериална инфекция и трябва да бъде прецизирано задължително от специалист“.

Не подценявайте инфекцията

По отношение на крилатата фраза, че „грипът минава за седмица с лекарства и за 7 дни – без“, д-р Андонова е скептична. „Повечето вирусни инфекции отшумяват от само себе си за около 7 дни, затова често казваме, че „със или без антибиотик, минават за 7 дни“. Грипът обаче е по-особено вирусно заболяване, възможно е да протече по-дълго във времето и със сигурност възстановителният период е по-дълъг“, не крие специалистката от ВМА.

Важно е да „пазим леглото“

Ако все пак станем „жертва“ на грипа, кои правила да спазваме, за да се възстановим най-бързо? „Като при всяка една друга инфекция – необходимо е да си останем вкъщи. От една страна, за да предпазим околните, от друга – за да дадем възможност на организма да се справи с вируса по-лесно. Нужно е да имаме достатъчно сън, постелен режим, да се приемат течности – чайове, сокове, вода. При висока температура (над 39 градуса) компресите с вода или поставянето на изстудени предмети в аксиларната област спомагат за по-бързото овладяване на фебрилитета, особено при малки деца“, подробно обяснява д-р Андонова.

Инхалации с лайка и сода облекчават

При респираторни инфекции винаги се препоръчват и инхалации. „Тези с лайка и сода облекчават симптомите при възрастни значително. При деца се използват специални инхалатори (най-често инхалациите са с физиологичен разтвор), а при необходимост – и задължително след консултация със специалист – могат да се добавят бронходилататори и инхалаторни кортикостероиди“, допълва специалистката по инфекциозни болести.

Усложненията – от отит до миокардит

На финала д-р Андонова отново подчертава, че грипният вирус не е като останалите респираторни инфекции. Усложненията при него са по-чести, като могат да са различни – отити, ангини, менингоенцефалит, пневмония, перикардит, миокардит, миоперикадит, диария и др. „Една от причините е, че вирусът потиска значително Т-клетъчния имунен отговор и прави организма по-податлив на други инфекции. По правило, тези вторични инфекции се наблюдават предимно при имунокомпрометирани хора – възрастни пациенти над 65 години, такива с придружаващи заболявания – диабет, сърдечни заболявания, хронични белодробни заболявания, първични и вторични имунни дефици и др. Този тип усложнения са сравнително чести. По-редки са тези като първичната грипна пневмония, развиваща се предимно при по-млади, имунокомпетентни пациенти, която протича тежко и крие значителни рискове“, предупреждава лекарката под пагон от екипа на Първа клиника по инфекциозни болести във ВМА.

Ваксините са задължителни след 65 години

Интересът към ваксините срещу сезонен грип у нас винаги е била слаб – но тази тенденция сякаш се променя след „горчивите уроци“ на COVID-19. Късно ли е вече за ваксина през декември? „За всяко вирусно заболяване най-добрата профилактика е ваксинацията. Действително ваксинопрофилактиката срещу грип беше слаба, но мисля, че след COVID пандемията, хората разбраха, че ваксината спасява животи и е важна, за да не настъпват усложнения“, споделя опита си д-р Радина Андонова.

„Най-добре е тази за грип да се постави до края на октомври, но дори да бъде сложена до края на ноември или началото на декември, ще успеем да изградим имунитет и да посрещнем грипната вълна предпазени“, разяснява лекарката от ВМА.

„Ваксината е препоръчителна за млади и здрави пациенти, за малки деца над 6-месечна възраст, за бременни след първи триместър или за жени, плануващи бременност през грипния сезон. И трябва да е задължителна за пациенти над 65-годишна възраст, както и за тези с компрометиран имунен отговор. Важно е да се отбележи, че и грипната ваксина не предпазва 100% от заразяване, но предпазва от тежко боледуване, усложнения и смърт“, добавя специалистката по инфекциозни болести.

Имунизациите срещу грип и коронавирус „не си пречат“. „В някои държави ваксините за грип и COVID-19 се поставят едновременно. Включително на пазара излизат и комбинирани препарати за двете заболявания. В България се препоръчва да има интервал между двете ваксини от 2 до 4 седмици“, уточнява д-р Андонова.