Взаимодействията между невромускулния апарат в гастроинтестиналния тракт и централната нервна система отдавна са отправна точка в патофизиологичните изследвания при функционалните стомашно-чревни разстройства (FGIDs). Натрупването на данни от пациенти, на клинични наблюдения, все повече провокира интерес към ролята на храната за проява на клиничните симптоми. Макар че не винаги се откриват достатъчно доказателства, диетичните препоръки се радват на ренесанс в управлението на синдрома на раздразнените черва. ⁽¹⁾

Клиничният опит дава информация за значението на храната като ускорител на симптомите, но до скоро бяха проведени малко изследвания за взаимодействията с диетата и/или продуктите на храносмилането при страдащия от FGID. Сложността на човешкия микробиом се изучава все по-задълбочено и така в научните среди се дискутира, че взаимодействията между микроби и гостоприемници, включително имунни и метаболитни отговори, допринасят за FGID. Как всеки един или комбинация от тези луминални фактори взаимодействат помежду си и с гостоприемника е предмет на значителен изследователски интерес, като са дефинирани предполагаеми патофизиологични механизми.

Много въпроси са свързани с ролята на храните и диетата. Непоносимостта към лошо усвоени диетични въглехидрати се очертава като основен фактор за IBS, като състоянието на истинската хранителна алергия и чувствителността към глутена остават неясно.

Единственото налично проспективно проучване при пациенти с функционална диспепсия установява връзка между подуването на корема и приема на мазнини. Около 80% от пациентите с дразнимо черво избягват мазни храни, за да облекчат симптомите си, а 30% не ядат пържено поради същата причина. ⁽²⁾

Храните, които съдържат пшеница и въглехидрати също имат потенциала да провокират симптоми.  Пациентите с диспепсия често съобщават за симптоми след консумация на мляко и млечни продукти, въпреки че тяхната роля остава неясна. Данните за приема на фибри са противоречиви. По-голямата част от пациентите с IBS свързват приема на широка гама от такива храни със симптоми. Най-често се съобщава за подуване на корема и болка. ⁽³⁾

Пациентите споделят, че сами често променят начина си на хранене, включително намаляват млечните продукти, тестените изделия, алкохола, както и някои плодове или зеленчуци, които са с високо съдържание на трудно смилаеми късоверижни въглехидрати и захарни алкохоли (напр. лук).  ⁽⁴⁾

Много пациенти с IBS съобщават за симптоми в отговор на продукти, съдържащи пшеница, напомнящи за чувствителността към глутен, която характеризира цьолиакията, въпреки отрицателната серология на цьолиакия и нормалната морфология на тънките черва. Феноменът се нарича нецелиакална чувствителност към глутен (NCGS).

Провокиране на симптоми

Проспективни проучвания при диспепсия са оценили само ефектите на мазнините върху симптомите. Еквивалентните като калории храни с високо съдържание на мазнини и въглехидрати, базирани на кисело мляко, увеличават симптомите на FD. Болката, чувството за пълнота и гаденето са най-силни след хранене с високо съдържание на мазнини. Проучванията, които се фокусират върху определени съставки в диетата, предоставят допълнителни данни и повод за разсъждения. Консумацията на храни, в които преобладават FODMAP, влошава симптомите (коремна болка, подуване на корема и прекомерни газове) при пациенти с IBS в сравнение със здрави контроли или диета с ниско съдържание на FODMAP.

Потенциални механизми

На базата на данни от проучвания може да се формулира предположението, че симптомите, свързани с хранене при функционални разстройства, може да се дължат на преувеличени сигнали, произхождащи от горната част на стомашно-чревния тракт. Става дума за стомашна свръхчувствителност към раздуване, свръхчувствителност на тънките черва към мазнини и свръхчувствителност към някои хормони (особено холецистокинин), киселина, капсаицин и продуктите от ферментацията на дебелото черво.

Няколко фактора могат да допринесат за патофизиологията на симптомите, свързани с храната. Засиленият двигателен отговор на дебелото черво към поглъщане на храна и свръхчувствителността на дебелото черво към раздуване могат да провокират неспецифично увеличаване на постпрандиалните коремни симптоми при IBS.

Иберогаст^® е единственото лекарство на растителна основа, одобрено за функционалните стомашно-чревни разстройства FD и IBS. Проведени са над 20 клинични изпитвания, в които се доказва ефикасността и безопасността на продукта.

Иберогаст^® влияе на ключови патомеханизми на СРЧ, като мотилитет, висцерална свръхчувствителност и възпаление.

Продуктът е показан за лечение на функционални и свързани с мотилитета стомашно-чревни нарушения като функционална диспепсия, Синдром на раздразненото черво, както и симптоматично поддържащо лечение на гастрит.

Повлиява 6 симптома:

• стомашни болки
• усещане за пълен стомах
• метеоризъм
• коремни спазми
• гадене
• киселини

Иберогаст^® съдържа екстракти от 9 лечебни растения. Предлага се под формата на перорални капки, разтвор. Дозата на един прием при възрастни е 20 капки. Резултатите от рандомизирано, двойно сляпо, проучване за приложение на Иберогаст^® при пациенти с FD показват значително намаляване на стомашно-чревните симптоми към седмица 4, в сравнение с изходното ниво. 80 % от лекарите и 75 % от пациентите оценяват ефикасността на Иберогаст^® като „добра“ или „много добра“. ⁽⁵⁾

IAL-53189/07.12.2022

CH-20221207-54