Публикация

Проблеми с реимбурсацията на новите лекарства – какви са решенията?

Проблеми с реимбурсацията на новите лекарства – какви са решенията?

Необходими са промени в условията за включване на нови лекарства в Позитивния лекарствен списък. Това обяви директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев по време на семинар в Боровец. Според него в момента има голяма несигурност в механизма, по който се определя какви компенсации и отстъпки трябва да правят фирмите при договарянето с НЗОК. По думите му това води до отказа на компаниите да подават заявления за реимбурсация на иновативни медикаменти и дори до напускане на българския пазар.  


Денев отбеляза, че условията в България не позволяват да има добър достъп на пациентите до нови терапии. Той посочи статистика, според която за средния брой дни между разрешението за употреба и датата на достъп у нас е 764. За сравнение, тази цифра за Европейския съюз е 511. 

Причините според него са няколко 

В България публичните разходи за лекарствени продукти остават значително по-ниски от тези в много от държавите от Европа и повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи страни в ЕС. През 2019 г. те са едва 105 евро на глава от населението. Същевременно България е една от малкото страни в Европа с 20% ДДС върху лекарствата. Почти всички имат или по-ниска или нулева ставка. 


Денев добави, че през годините публичните плащания за лекарства, като процент от общите публични разходи за здравеопазване, рязко намаляват. През 2017 г. те са били 30% с ДДС, а през 2022 г. – 23%.  

„Когато някой политик каже, че в България публичните разходи за лекарства са 40%, това просто не е вярно. Има спад, защото НЗОК не заплаща пълната стойност на медикаментите и фармацевтичните компании субсидират лечението на пациентите. Те са предоставили близо 1,6 млрд. лв. за период от 8 години като компенсации и отстъпки“, коментира той.  

Според информацията само за 2022 г. се очаква компаниите да върнат на касата 133 млн. лв. за лекарства за домашно лечение с протокол, 22 млн. лв. за домашно лечение без протокол и 232 млн. лв. за медикаменти за злокачествени заболявания в болница. Така общата сума за 2022 г. става 387 млн. лв. За сравнение през 2021 г. тя е била 272 млн. лв.

„Тази несигурност в бюджета създава доста въпроси, как фармацевтичните компании ще продължат да работят в България. В рамките на последните две години две големи компании се изтеглиха от страната. Ясно е, че фармацевтичната индустрия трябва да подпомага касата, но тази субсидия не може да нараства неограничено. Трябва да има някаква граница“, каза Денев. 

Какви са предложенията? 

Според него механизмът за компенсация на бюджетни превишения може да работи само на базата на формула за устойчив и предвидим бюджет. Ето защо е необходимо въвеждането на нормативен принцип за определяне на годишния бюджет за лекарства – не по-нисък от нетния разход за предходната година след изчисляване на всички отстъпки и преди компенсациите. Денев добави, че достъпът на пациентите до новите терапии ще се ускори значително, ако медикаментите биват включвани в Позитивния лекарствен списък два пъти годишно. Важно е също така да се осигури възможност за индивидуални споразумения между касата и компаниите за контрол на бюджетното въздействие и/или проследяване на терапевтичния резултат за нови терапии с висока стойност. Той обясни, че така ще има споделяне на финансовия риск между двете страни, а такива споразумения има в другите държави. Денев отбеляза, че е добре също така клиничната оценка на здравните технологии да се прави на европейско ниво и тя да бъде използвана от всички страни-членки. 

 

Подробности по темата можете да видите в прикачената презентация. 

 

Автор: Бойко Бонев

Прикачени файлове

Deyan Denev (1).pdf

Коментари