Публикация

Посредник между лекар и пациент

По принцип в една такава ситуация лекарят има пред себе си няколко възможни решения. Може да поговори лично с пациентите си и да се опита да ги убеди в ползите на лечението, което препоръчва.

Възможно е също така да ги посъветва сами да потърсят някаква здравна информация от различните видове източници – медии, специализирани брошури, интернет форуми.

Какво обаче се случва, когато тези пациентите са представители на ромската общност и имат известни затруднения както в пряката комуникация на български език, така и в достъпа си до гореспоменатите традиционни методи за информиране?

Описаната ситуация се усложнява допълнително и от културните бариери, които пораждат недоверие у членовете на малцинствените групи към представителите на здравните или социалните институции.

Оказва се, че единственият (засега) доказан начин да се достигне до тези хора е чрез намесата на здравните медиатори.

Какво представлява здравният медиатор?
Здравният медиатор е професия, която може и да е все още иновативна за България, но не и за европейските държави. В страни като Франция, Испания, Холандия, Финландия и Словакия тя има дълга и успешна история.

У нас моделът на здравните медиатори е въведен през 2001 г. в град Кюстендил от екипа на фондация „Здравни проблеми на малцинствата”. Целта на програмата е да бъдат обучени роми, които да съдействат в общуването между представителите на своята общност и здравните и социалните служби.

Дейността на здравните медиатори всъщност се разпростира в много сфери. Здравните медиатори провеждат разяснителни кампании сред ромското население, като по време на работата си посещават лично домовете на най-отдалечените семейства, за да се опитат да ги убедят например в ползата от ваксинопрофилактиката или превенцията на социално значими заболявания. Много тях работят съвместно с общопрактикуващите лекарите в техните кабинети и улесняват комуникация им с пациентите от ромски произход.

Програмите, по които се обучават здравните медиатори, са акредитирани в два медицински колежа - в Пловдив и във Враца. Към настоящия момент у нас са назначени 106 здравни медиатори в 55 общини. В бъдеще стремежът е да има поне един медиатор във всяка една от 284-те ни общини.

Анифе Хасан, здравен медиатор, гр. Добрич
Анифе е само една малка част от сдружение, носещо името „Национална мрежа на здравните медиатори”. Лицето на тази мрежа е сайтът zdravenmediator.net, където всеки един може да се запознае подробно с дейностите на здравните медиатори в България.

С Анифе поговорихме за спецификите, трудностите и удовлетворението, които й носи нейната професия.

Какво ви провокира да се захванете с дейността на здравния медиатор?
В интерес на истината в началото не знаех нищо за самата професия „здравен медиатор”, защото тя не беше толкова разпространена. Нямах никаква информация. Просто ми се обясни, че ще бъда в помощ на моята общност. Това може би ме накара да започна. Бях шокирана при посещенията си на хора, които са наистина много бедни и живеят в колиби без течаща вода и ток. Спомням си как видях едни полуголи, застанали в редица дечица, които заедно с кучетата се намираха насред някаква ужасна мръсотия. Тогава си казах, че точно това е моята мисия – да помагам на хора като тях.

Къде работите в момента?
Работя в първичен здравен център, който се намира в самия център на най-големия ромски квартал в град Добрич. Деля един кабинет с общопрактикуващ лекар и му помагам да контактува по-лесно с пациентите от нашата общност, които идват всекидневно тук. Езиковата бариера е нещо много сложно и затова пациентите като че ли свикнаха, когато влязат в кабинета, да се обръщат към мен или някой друг здравен медиатор и после ние да обясняваме какъв е проблемът на лекаря. Една от основните цели на здравните медиатори е да агитираме майките, които в повечето случаи са много млади, да водят децата си при личните лекари, за да могат тези деца да имат всички задължителни ваксини.

Как ви приемат хората от вашата общност, с които комуникирате? Вижда ли се вече ефектът от усилията, които полагате?
Ромите не очакват, че един човек от тяхната общност може да постигне едно такова високо ниво, и когато ме видят и чуят, че говоря техния език, наистина ми се радват и ми се възхищават. Особено дечицата. Смея да твърдя, че доверието към мен е изключително голямо. В първичния център, където работя, пристигат майки с деца, които ни заливат с въпроси от рода на: „Задължително ли е да ваксинирам детето си?”, „Ще се разболее ли, ако не го направя?”, „Каква е ползата, каква е вредата от ваксината?”.

След като ги убедя, че ваксините са в полза на техните деца, те се съгласяват да ги ваксинират. Нещо повече – някои майки дори излизат от стаята, когато слагат инжекции на децата им, защото не могат да изтърпят виковете и плача им. Самият факт, че предоставят своите деца изцяло в нашите ръце, доказва, че те ни имат доверие, т.е. успели сме да ги убедим, че работим за тях и за здравето на децата им.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате по време на работата си?
Бедността е една от най-големите трудности. Това, че ромите нямат средства да си платят здравните осигуровки, е огромен проблем. Всичко останало може да се оправи някак, но финансовата част – там наистина вече е много трудно. Спомням си един случай, който ме затрудни особено. През юни тази година в Добрич стартираха профилактични прегледи за рак на гърдата. Те бяха насочени към неосигурени жени. Само за две седмици бяха открити десет патологии, като самите жени дори не предполагаха за заболяването.

Една от жените, която всъщност беше в най-напреднал стадий и сериозността на заболяването й беше най-голяма, отказваше да се лекува. Просто не искаше да приеме, че има такова заболяване. Тогава аз се срещнах със съпруга й, който всъщност не успя да ми съдейства и ми се наложи да се обърна и към децата й. Синът на жената работеше в чужбина. Намерих телефон, свързах се с него и той заедно с останалите й деца всъщност платиха здравните осигуровки на майка си и я убедиха да се лекува. В момента тази жената е вече оперирана и се чувства много добре.

Опишете ни нужните качества, за да бъдеш успешен здравен медиатор.
Първото и основно нещо са комуникационните умения. Трябва да бъдеш общителен,  да знаеш как да се отнасяш към хората, кога и как да говориш. Избраха да обучават за здравни медиатори именно хора от ромската общност, защото ние сме запознати с нашите традиции и знаем към кого да се обърнем за съдействие при по-сложните ситуации.

Коментари