Има редица въпроси, свързани с цената на клиничните пътеки (КП) и стойността на лекарския труд. В това мое изложение ще се говори повече за пари, отколкото за медицина, за което се  извинявам предварително.

Как се формират заплатите на лекарите, работещи в една общинска болница?

На практика огромна част от лекарите в България трудно могат да  преживяват от една заплата  до друга, ако работят в болница. Месечната им заплата е посочена и тя е 1100 лв. бруто или тя показва, че часовата ставка на този висококвалифициран труд е приблизително 6,25 лв. на час.  При положен 8-часов труд за деня /1100 лв. разделено на 176 часа/ е равно точно на 6 лв. и 25 ст./.

Или да обобщя. За положения труд на час в сектор „Здравеопазване“ в България се заплаща  точно 6 лв. и 25 ст. брутно възнаграждение. След големите протести през лятото на тази 2022 година, на всички ощетени в това „заплащане – подигравка“, се предложи да има все пак  някакво увеличение и то да стане 2100 лв. бруто на месец. Това означава, че часовата ставка е станала вече 12,50 лв. на час от средата на тази година, но пак не за всички. Затова и протестите  продължават.

Сгреших, като казах, че трудът в България не се оценява часово. Напротив, всеки труд си има  часова ставка и цена. И затова си поправям тази грешка с тези пояснителни сметки, които  направих. Сравнете ги с часовата ставка на същия положен труд в Англия и сами оценете каква е разликата.

Да, но англичанинът, когато определя този висок в йерархията положен труд, казва и разсъждава така: Има минимална долна граница за този особен и висококвалифициран труд,  под която граница не може да се слиза, защото това уронва престижа на тази професия. Ето този прословут английски консерватизъм го приветствам и заставам зад него. Така не се срива  и уронва доверието в един труд, какъвто е трудът на лекаря и медицинската сестра, изграждано с векове.

Тези ниски лекарски заплати, които не стигат дори за оцеляването на тези хора, идват основно от НЗОК, и те са в абсолютна, финансова зависимост от  нея. Няма значение за един лекар дали  работи в болница, или в доболничната помощ, той финансово е зависим от тази структура. Втората финансова зависимост на тези работещи са директорите на болниците. И това е най- болезнената тема за обсъждане.

Ако основната заплата на лекаря е 2100 лв. брутно възнаграждение, то заплатата ще нараства и ще зависи от допълнителното материално стимулиране /ДМС/.

Вложеният лекарски труд е индивидуален при всеки пациент и е положен по различен начин. Това е сложното за остойностяването. Затова трябва да има една базова, почасова оценка на заплащане, към която да се прибавят всички останали допълнителни дейности.

Разбира се, отчитането на този труд в рамките на болницата е възможно при наличие на управленска счетоводна система, която отчита часовата натовареност на всеки специалист и взима предвид много неща. Но това вече е свързано със здравния мениджмънт. Трябва да има много добър усет за ръководене в тази насока. Да се разпределят правилно финансовите ресурси, с които разполага една болница, така че да няма дисбаланс и противопоставяне на  работещите здравни работници в нея. Това е оценка на труд с висока отговорност.

Директорите на държавни болници се назначават от здравното министерство, а на общинските - от общинския съвет.

Когато основните възнаграждения на медицинските работници са ниски, както е в масовия случай в България, и се допълват от допълнително материално стимулиране /ДМС/, заплатите зависят от благоразположението на административния ръководител - в случая от директора на болницата.

Така от инструмент за стимул възнагражденията се превръщат в инструмент за свръхконтрол.

По този начин финансовият ресурс на болницата не се разпределя правилно между работещите там. Те са изцяло зависими от директорските решения и здравните мениджъри.

Не е така за частните болници. Там заплатите се определят и получават от самите собственици. Там всичко се контролира по-добре, но се и разпределя по-балансирано. За пример може да  се посочат малко на брой такива частни болници, но ги има /УМБАЛ „Света Марина“ - Варна, например/.

Ето я разликата, която има значение за големите разминавания в заплатите на лекарите, работещи в различните болници /държавни, общински, факултетски, частни/.

Това има голямо значение, затова го подчертавам. Разпределението на финансовите ресурси е неправилно, небалансирано в отделния тип болница.

Стигаме и до КП /клиничните пътеки/ и зависимостта от НЗОК. Това е моделът, по който се работи в стационарите. От цената на тези пътеки, договорени между директорите и  ръководството на НЗОК, зависи формирането на една лекарска заплата и как тя ще се опита да  достигне заплатата в останалите европейски страни. Тези печалби от КП в болниците са определящи при образуването на ДМС /допълнителни средства за материално стимулиране/. Тук дисбалансите са още по-големи.

Какви биват КП? Как се определят техните цени, или как се остойностява всичко, вложено като труд в тях?

Клиничните пътеки са:

• Терапевтични;
• Хирургични;
• Високо-оборотни или диагностични;
• КП на много редки заболявания.

Как се определя цената на една клинична пътека?

В нея влизат консумативи, разход за лечение, режийни разходи и разход за вложен труд /лекарски, сестрински труд и друг обслужващ персонал/.

Цената на всички клинични пътеки /общо 266/е посочена от 1 май 2022 г., като за ендокринолозите са около 10 /може и да са +/-, но това не е толкова важно/.

От 23.11.2022 г. цените на КП са увеличени с 8% до 10%. Увеличавайки цената на КП, се цели да се увеличи и лекарската заплата, тъй като средствата от ДМС също ще се увеличат. Следователно тези допълнителни материално стимулиращи средства играят важна роля във  формирането на крайната лекарска заплата за месеца. Ако те не се разпределят въобще, заплатата остава 2100 лв. бруто.

Разглеждайки цените на КП, се вижда, че терапевтичните КП са с много по-ниска цена от хирургичните.

Още тук може да се видят разликите, а така също и дисбаланса, който съществува, между терапевтичния сектор като цяло и хирургичните дисциплини в една болница. Да, парите изтичат към оперативните отделения и хирургичните клинични пътеки.

Този дисбаланс в заплащането на болничната помощ води до нарушаване качеството на цялостната медицинска услуга в една болница. Той също така противопоставя и лекарите. Известно е, че и най-добре изпълнената хирургична операция може да бъде опорочена от недобро обслужване постоперативно и грижа за пациента след операцията. А тази грижа изцяло се опира на квалифицираната консултативна помощ на съответните специалисти. Пример, болен с диабет на лечение с инсулин, опериран по повод коремна операция и постоперативно е поставен на нулева диета. Ендокринологът е плътно до този рисков пациент, непрекъснато до момента на неговото захранване и изписване. Ето да разгледаме ситуацията  в конкретика.

КП №175

НЗОК плаща тази КП № 175 с цена 4366 лв.

Консултативната дейност не само на ендокринолога, но и на останалите специалисти най-вероятно влиза в тази цена на КП, но не е ясно това.

4366 лв. е твърда цена, определена по тази пътека. Това е договорено при подписване на  договора с НЗОК. Дотук няма нищо нередно. Дисбалансът идва в разпределянето на тези 4366 лв. между всички участвали и вложили своя труд в изработването на тази пътека. Къде е казано в клиничната пътека, че се заплаща и остойностява трудът на всички консултанти? Не е   посочено това, като се предполага, че цената ще бъде правилно разпределена от  ръководството на болницата, след като НЗОК признае и плати за тази КП, ако са изпълнени  всички нейни критерии. Не можем да обвиняваме НЗОК в нищо тук. Тя си има правила и си ги  спазва. КП се заплаща само по дадена диагноза. Тя е посочила своите условия и ние сме се  съгласили с тях, като сме дали своя подпис при договарянето.

Пример за неостойностена сложност на заболяването е КП № 78,1. Тя е свързана с лечение на  декомпенсиран ЗД при лица над 18 години. Цената е фиксирана и е 1033 лв. /1117лв. - нова цена. НЗОК заплаща тази твърдо определена цена за посочената КП, без да оценява тежестта на заболяването и неговия болничен престой. Независимо дали болният е бил в кома, или в добро общо състояние и с влошен метаболитен контрол на фона на провежданото лечение. Да, но ако болният е бил в кома се обгрижва по различен начин и се извежда от това тежко състояние, застрашаващо живота му, по съвсем други начини от един диабетик, който постъпва планово и върви по същата клинична пътека. Обслужването на такъв тип болен, тежко болен, споменах по-горе, изисква голям ресурс от персонал и чест контрол на изследванията и много   други  разходи. Тази цена от 1033/1117лв. за тази КП какво покрива по отношение на разходи за лечение, изследвания, режийни разходи, какво остава за положения труд?

Друг проблем е свързан с изследванията, които са посочени като задължителни. В някои случаи те се оказват ненужни и излишни, но се правят само защото са посочени като задължителни в КП /пример: хормонални изследвания на ЩЖ, които са правени  непосредствено преди приемане на пациента за ТАБ /тънко-иглена аспирационна биопсия/ по КП №79 не се признават като направени, а трябва отново да се изследват, защото КП ги  изисква да бъдат направени в стационара. В този случай става дублиране на скъпи хормонални  изследвания. Това е един излишен разход, който остава за сметка на болницата. В друг случай се явява необходимост от допълнителни изследвания /най-вече хормонални, които не са посочени като задължителни, но са важни за диагностичното уточняване. Тези случаи отново правят разходи за сметка на болницата, които са непокрити. И тези разминавания също не са обмислени добре.

По-правилно е болницата да има вътрешен алгоритъм, по който да остойностява тези разходи, нужни за всеки преминал през стационара пациент, и да се калкулират накрая на престоя приблизително - по отношение на изследвания, консумативи, материали, лекарства и т.н. Предполагам, че в частните болници това е направено добре.

В бъдеще ако има и здравна карта за всеки преминал през стационара пациент, много по- лесно и бързо могат да се преценяват направените разходи за всичко.

Всички оперативни отделения и други профили, които се сблъскват с ендокринната патология, налагат чести консултации с ендокринолог. Този труд се регистрира като положен в ИЗ, в епикризите при изписването, но не е остойностен.

А консултативната работа на ендокринолога е толкова обемна, че понякога не можем да си свършим текущата работа, която имаме за деня и която ни е директна задача.

Консумативи и изследвания

Това е също един много важен въпрос за болниците. Лабораторията, апаратурата и другите консумативи, които се използват за диагностика и лечение в ендокринологията, се налага да бъдат остойностени също в клиничната пътека. Това означава, че всяко инструментално или  образно изследване си има и цена. Тя е свързана с разход/печалба.

Нека видим кои апарати използват ендокринолозите за диагноза в посочените клинични пътеки и какъв разход/печалба носят тези апарати. Това са рентген, ехография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс. Това са апарати, които се използват от цялата стационарна помощ, от всички специалисти в болницата. А също може да се каже, че не  всички са закупени със средства от болничния бюджет, а има и такива от дарения. Освен това тези апарати се използват и в клинични проучвания и носят печалба за болницата. Примерно ако едно изследване с ЯМР е 200 лв., то при прилагането му в клинично проучване ще е 5 пъти над тази цена и ще е печалба за болницата. Същият принцип на печалба важи и за други консумативи, включени в дадено клинично проучване, което се извършва в болница. Източници на приходи за болницата се явяват и специализиращите лекари. Те покриват 80% от спешната помощ. Приходни средства могат да идват и от редица други поръчки, свързани с консумативи, лекарства и др. средства. Така че при едно правилно разпределение на приход /разход, болницата може да оцелее и не само, но и да осигурява редовно тези ДМС за всеки лекар.

Консумативи, които ендокринолозите ползват въобще, най-вече в доболничната помощ са съвременни и специфични. За тях трябва да спомена, защото тук можем да се хвалим и да  благодарим на НЗОК. Те са свързани и с обучението на пациентите със ЗД.

Това са сензорите, които в последно време се прилагат в диабетологията, за проследяване на т.нар.TIR или time in range при болни със захарен диабет тип 1 на лечение с инсулин. НЗОК поема този скъп разход само при определена група пациенти по точно посочени критерии. Други скъпо струващи консумативи, които се покриват от НЗОК, са инсулиновите помпи и техните консумативи, както и глюкомери и тест ленти. Това здравната каса поема изцяло в България и ние, ендокринолозите, можем да се похвалим с този жест. Затова споменавам тази информация тук, но тя е изцяло изнесена в доболничната помощ.

Най-важното участие на ендокринолозите в лечението на захарния диабет тип 1 и тип 2 е обучението на диабетиците.

От откриването на заболяването до края на живота един диабетик има нужда от това.

Поради важността на този проблем и отговорност, която специалистът ендокринолог върши, се  направиха и опити да се открият специални центрове за обучение към ендокринните клиники и отделения в края на 90-те години, но нищо не се получи, защото нямаше кой да заплати този  извънреден труд, който трябваше да бъде положен. Пак за пари говорим и безвъзмездно вложен труд. След като се открие диабетът, оттам насетне има една толкова обемна работа от страна на ендокринолозите, която никъде не е остойностена, никъде не се споменава, а без нея не може.

Лечебният план за един новооткрит захарен диабет започва не от диетата и назначеното лекарство, а от обучението. То е на първо място в тази тъй важна „Йерархия“ на лечебния алгоритъм. След това идва диетата, контролът на заболяването и най-накрая идва редът на  медикаментите /перорални, комбинирани или инсулин/. В обучението се влагат много умения, старание, знания, време и различни дидактически подходи, които ендокринологът трябва да притежава и да прилага не само в стационара, но и в доболничната си помощ. Това не е остойностено никъде, а черпи много важен разход на ресурси на ендокринолога /време, труд и усилия/. Всички тези съвременни устройства, споменати по-горе, които са нови и се прилагат при лечението на ЗД, са свързани пак с обучение. Това никак не е лесна задача и задача за  пренебрегване. Това обучение ако се прави въобще, най-качествено се провежда в стационара,  разбира се. В доболничната помощ времето не позволява това.

В това отношение диабетиците в България са ощетени много

Излиза, че ендокринолозите вършим висококвалифициран, разнообразен, специфичен и голям по обем труд, който не се заплаща по никакъв начин:

• обслужваме цялата болнична помощ с консултации, в условията на спешност и планов порядък, като консултациите само за един болен по време на стационарния престой могат да бъдат многократни, тъй като показателите, които се проследяват, са динамични и много променливи.
• извършваме обучение на всички пациенти със захарен диабет, доколкото ни позволява времето за това.
• тук трябва да споменем и другото професионално обучение, което се извършва на всички  преминаващи през стационара специализиращи лекари под една или друга форма.
• участваме в различни комисии, които са сформирани при изписване на скъпоструващи лекарства GLP-1RA, DPP-4, аналогови инсулини, а така също и консумативи с особен режим на изписване.

И се задава въпросът - тогава защо да ги вършим тези дейности? След като парите вече са навсякъде в здравеопазването, не трябва ли и всяка една дейност да има парична  стойност? Става така, че ендокринологът полага много извънреден висококвалифициран труд, за който никой не му плаща нищо. От това следва, че той няма и да извършва част от тези дейности, които може да го облекчат в ежедневното натоварване /като обучението на болните със ЗД например/. Тогава и качествената медицинска услуга, която един пациент със ЗД получава, е нулева. А той ще има крайна необходимост от нея. Затова болните – диабетици, преминават на  самообучение и търсят всякакви други нерегламентирани начини за информиране. Да, груповите обучения между боледуващите също са важен процес. Това е един от начините за обмяна на знания, но не е за препоръчване, тъй като много от знанията ще бъдат грешно поднесени. И тогава стават вредни за пациентите.

Изследвания

В ендокринологията имаме често нужда не само от клиничната лаборатория, но и от имунологична такава. А така също и от по-специализирани изследвания, които не могат да се извършват в рамките на обсега на дадена болница. Тук вече казваме, че ендокринологията е доста скъпа специалност от вътрешната медицина, защото хормоналните изследвания са  скъпо струващи изследвания. Съответно тези лаборатории трябва да отговарят на нуждите, които ние, клиницистите-ендокринолози, изискваме от тях, а не да са инсуфициентни в това отношение.  При изследване на въглехидратната обмяна са необходими изследвания на  базален инсулин, С-пептид, Проинсулин. Често се налага изследване на С-пептид, за да преценим как да лекуваме /например при нисък С-пептид и изчерпана бета-клетъчна функция, не се прилага лечение с GLP-1RA, а се преминава на заместително лечение с инсулин. Досега кои параметри изследваме по здравна каса при един болен със ЗД? Кръвна захар на гладно, кръвно-захарен профил, гликиран хемоглобин А1c, обременителен тест със 75 грама глюкоза,/ при  МС, преддиабет или затлъстяване/ и всичко това без инсулин. Кой е хормонът, който контролира въглехидратната обмяна, обаче? Това е инсулинът.

Следващ момент – да вземем тиреоидната патология. Знанието 2022-ра година напредна доста. Тези лаборатории и всичко около тях, които ни помагат в диагностичния процес, трябва да бъдат осъвременени, да имат нов поглед, готовност за нови изследвания. Ето в тиреоидната патология какво казваме? Една диагноза се поставя при новооткрито заболяване на щитовидната жлеза със следните изходни изследвания:TSH, св.T4, св.T3, двете антитела, т.н. и  известни сред пациентите ТАТ и МАТ, Ехо на ЩЖ и други изследвания, които ни помагат в диагностичното търсене. Това се случва често в кардиологията например, където ССЗ е в  комбинация с тироидна патология. Друг е проблемът в доболничната помощ.

В доболничната помощ е друга ситуацията. Какво прави обаче НЗОК? Тя лимитира  финансовите разходи, като посочва кои изследвания влизат в този позволен лимит. Поема TSH, свТ4 и едно антитяло, това е TПO-Aт. Хайде сега анализирайте и вземайте при новооткрито тироидно заболяване решение за диагноза за лечение, за правилно и професионално поведение и т.н. само по тези три изследвания. Какво се случва? Казваме на пациентите, че ако искаме да сме точни, могат да си доплатят другия пакет от изследвания, тъй като лимитът е  изчерпан по НЗОК. Да, обаче почват протестите, получава се конфликт с ендокринолога, за това, че са здравноосигурени и т.н. Какво е това? Едно излишно натоварване и излишен спор с лекаря. И лекарят спира дотук и казва: „Добре, щом искаш да се лекуваш по здравна каса, ето ти направленията, отиди, изследвай се. Аз ще взема решение върху това“. Аз съм клиницист с голям опит и мога да преценя какво да правя. Но за младите лекари не е така.

Същото се получава и ако вземем другите ендокринологични оси. Така че трябва да се излезе от това лимитирано диагностично поведение и да се поеме разходът по изследванията, както  се полага. Хормоналните изследвания трябва да се изследват в пълнота, за да могат правилно  да се интерпретират. Медицината е скъпо струваща професия. Говорим за здравето на човека. Нужна е първична профилактика при метаболитните нарушения, а това изисква много  изследвания и разходи още в началния стадий на функционалните нарушения.

От всичко казано дотук става ясно, че ендокринологията е скъп профил в медицината. Нужни  са хормонални изследвания, които са скъпи и генерират загуби при болничните условия. Затова и цялата ендокринно-диагностична дейност е изнесена в доболничната помощ. Но понякога още в стационара трябва да се решава диагностичен проблем. Тук се правят разходи. Пояснявам, за да се използват консумативи за някой хормонални изследвания, са нужни голям брой пациенти, които да бъдат изследвани и да оползотворят целия консуматив в точно определен срок, за който има посочена годност. Но при новите условия на работа по КП в стационарите постъпват много рядко такива пациенти и затова само за 1-2 проби не може да се  изхабят останалите неизползвани консумативи, а те са скъпи. 

Стигаме до лекарствата

Най-облагодетелствани от държавата и НЗОК са диабетиците, защото:

• първо, в България те се лекуват с най-модерните и иновативни лекарства. Касата поема голяма част от разходите за лекарствата. За всички инсулини и не само реимбурсацията е 100%.
• второ, съвременните средства за контролиране на заболяването също са осигурени /по-горе беше споменато това/. Така че тук можем да бъдем просто за завиждане от другите държави. Нашите диабетици са много добре покрити по отношение на лечението. Ако са спазени посочените критерии всеки диабетик в България може да се лекува съвременно, правилно, ефективно и да осъществява добър контрол на болестта.

Стигаме до един друг въпрос - къде болниците търпят загуби в лечението по клиничните пътеки по принцип. Ще посоча няколко неща.

Първо, лечението на здравно неосигурени лица. Това са предимно малцинствени групи пациенти, които живеят при лоши битови условия и всяко новооткрито заболяване се стартира с много тежка клиника, много усложнения и съпътстващи други заболявания, които не са предвидени за лечение от НЗОК. Голяма разходна част се прави тук за овладяване на тези пациенти още в условията на спешност. Например често при тези пациенти се среща захарен диабет с кетоацидоза и придружаващи  възпаления. Те могат да бъдат от всеки орган, защото самата кетоацидоза предизвиква и създава благоприятни условия за това. Първо, пациентът трябва да се изведе от кетоацидозата, като успоредно с тази реанимация се включват и  антибиотици /широкоспектърни и скъпи/, за да се овладее даденото възпаление и не само. Усложненията при тези пациенти са най-различни, с различна степен на  сложност. Ситуациите въобще не могат да се предвидят. Тук вече харчим много и правим дългове.

На второ място, болни, които са здравноосигурени, са приети за лечение по дадена клинична пътека, подписали са информирано съгласие. В хода на проследяването в един момент правят отказ от всякакви процедури, отказ от всякакви изследвания. Не се знае по каква причина, те си проявяват свободната воля. Това е тяхно право. Настъпва преждевременна дехоспитализация по тяхна воля. Обаче тези разходи на пациентите до момента, в който са били в болницата, остават за сметка на лечебното заведение. Здравната каса не поема тези разходвани средства.

Дългове се натрупват и в други клинични ситуации. Пример - лечение на пациент за една и съща клинична пътека в рамките на един месец. Представете си един пациент, който е получил инсулт. Лекуван е в Нервно отделение за инсулта, изписан е на 7-ия ден в стабилизирано състояние. След една седмица прави нов мозъчен инцидент, като се налага отново да бъде хоспитализиран в Неврологията. Но в тези случаи какво се случва? Касата казва: „Ние ще поемем разхода само на едната КП, другата остава за сметка на болницата“.

Появата на тежки усложнения, съпътстващи дадено заболяване, лекувано по клинична пътека, не са включени и предвидени в стойността на КП.

Това не се съобразява от Националната здравноосигурителна каса. Тя плаща само за едно  заболяване по КП. Да, но разходът за лечение по такава клинична пътека може да надхвърли цената на самата пътека. И това остава като непокрит разход за сметка на болницата.

Ето това са моментите, които ощетяват една болница. Колкото тя е с по-висок ранг /областна, университетска, МБАЛ/, толкова повече дългове прави и трупа, тъй като лекува усложнени, полиморбидни пациенти, за които няма условия да бъдат лекувани в малките районни болници.

В заключение

Първо, според мен, остойностяването на клиничните пътеки не само в ендокринологията трябва да се осъвременява пропорционално на инфлационния процес в държавата. Въпросната актуализация да залегне в НРД за следващите две години и да се провежда най-малко два пъти годишно. Ако това не се случи, винаги има риск инфлационният удар да се поеме от перото за разходи за труд за изпълнителите на болнична помощ /трудовите възнаграждения/, които и без това са далеч от средноевропейските.

Второ, по отношение на остойностяването на лекарския и сестринския труд нека да се вземе за база часовата ставка на споменатия персонал, както това се прави в други европейски страни със сходни социално-икономически показатели.

Трето, остойностяване на труда на принципа на почасовото заплащане трябва да формира поне базисната заплата за бранша, а допълнителното материално стимулиране /ДМС/ да е обвързано с броя и сложността на преминалите през стационара клинични случаи и оценка на допълнителните умения, които се влагат при обслужването на пациентите. Приходите за ДМС да бъдат правилно и балансирано разпределени в една болница, за да няма противопоставяне  на медицинските работници.

Четвърто, фиксираната цена, по която се заплаща една КП, независимо от тежестта на протичане на заболяването и появилите се съпътстващи усложнения, да се преразгледа. КП не отчита разходи, които може да възникнат в хода на даденото  заболяване. Въпросните непредвидени разходи болницата неизбежно покрива от собствения си бюджет.

Пето, спешните състояния и спешната помощ в една болница генерират неизбежни допълнителни разходи, които превишават приходите, особено ако лицата са здравно  неосигурени. Стойността на една КП е в различна степен „изядена” още на ниво Приемно Спешно отделение. Колкото една болница е с по-висок ранг, толкова по-големи дългове прави, тъй като тенденцията е населението да се „самонасочва” към все по-големи /най-често Университетско-болнични/приемни спешни отделения.

Смятам още, че тази наказателна и свръхрегулаторна контролна дейност, която упражнява НЗОК върху болничната и доболнична помощ, не дава резултати в посока на по-добро и по-качествено медицинско обслужване на населението в България. А как се оценява качеството, е съвсем друг въпрос, който е тема за отделна дискусия.

Посочените промени са повече от наложителни, в противен случай системата рискува да загуби в посока чужбина и малкото останали специалисти в болничната медицинска помощ.

Вашия коментар по темата може да направите в дискусията: ЕНДОКРИНОЛОГИЯ: Достатъчно ли е финансирането на клиничните пътеки?