Замърсяването на въздуха е едно от най-високите в България. То води до появата на различни хронични заболявания. Това каза председателят на Комисията по здравеопазване в Народното събрание доц. Антон Тонев при откриването на кръгла маса, посветена на проблема. Тя е по инициатива на Сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него. Доц. Тонев посочи, че годишно у нас вследствие на болести, получени от замърсения въздух, умират 15 000 души. Става въпрос за случаи на исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт и онкологични заболявания.

Заместник-председателят на Комисията по здравеопазването и председател на Сдружение „Въздух за здраве” д-р Александър Симидчиев уточни, че България е на второ място в Европейския съюз по брой на починалите вследствие на замърсения въздух. По думите му качеството на това, което дишаме, е отговорно за 50% от личното ни здраве и около 25% от здравето на планетата.

Проф. Иво Петров, медицински директор и началник на Клиниката по кардиология към УБ „Аджибадем Сити Клиник“, каза, че

замърсеният въздух води до ритъмни проблеми и сърдечна недостатъчност

и Европейското дружество по кардиология е наблегнало върху този факт още преди пет години.

Юридическият експерт на Сдружение „Въздух за здраве” Станислав Малчев представи пропуските в действащата законодателна база, които са свързани с липсата на връзка между опазването на чистотата на въздуха и здравето. Проблемът се задълбочава в подзаконовите нормативни актове, в които на практика няма регламент за превенция на заболяванията, свързани със замърсения въздух, а в плановете и стратегиите на институциите се използват стари данни. Според него е необходимо провеждането на национални кампании, насочени към опазване на здравето и чистотата на въздуха, както и съвместното разработване на проекти на нормативни актове от Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите, в партньорство с гражданските организации и академичната общност.

Иван Михайлов, член на УС на Сдружение „Въздух за здраве”, представи резултатите от анкета, проведена сред 561 души, от които повече от половината страдат от белодробно заболяване, сърдечносъдово, диабет и др. По думите му всички са били единодушни, че е необходимо

създаването на политики на местно и национално ниво за борба със замърсяването

на въздуха. Хората смятат, че Министерството на здравеопазването трябва да заложи това в основата на профилактични програми.

Това е мнението и на медицинската общност. Близо 30 лекари, обединени в мрежата „Въздух за здраве“, смятат, че трябва да има по-сериозно финансиране на профилактиката в тази насока. Специалистите представиха данни, които показват, че колкото по-голямо е замърсяването на въздуха, толкова по-силно е въздействието му върху здравето, особено при пациенти с хронични заболявания, възрастни хора, деца и бременни жени. Според анализ на Института за здравни ефекти в Бостън, САЩ, съществува пряка зависимост между мръсния въздух и смъртността при хронично болните пациенти. Данните сочат, че през 2019 г. у нас това е причина за близо 20% от смъртните случаи на пациенти с хронична обструктивна белодробна болест, 18% с диабет, 14% с исхемична болест на сърцето, 16% с рак на белия дроб, 15% с исхемичен инсулт и 12% с инфекция на долните дихателни пътища.

Сред конкретните препоръки за подобряване на замърсения въздух лекарите посочиха влагането на повече инвестиции в хората, които се занимават с общественото здраве и профилактиката. Необходимо е да бъдат прегледани националните планове и стратегии, да се визират източниците на замърсяване, да се обърне внимание на препоръките на СЗО, въвеждането на разяснителни къмпани за вредите върху здравето и др.  

Автор: Бойко Бонев