Интервю* с д-р Герхард Сийбергер, президент на Европейската секция на Световната дентална федерация (ERO FDI).

Д-р Сийбергер, в София през 2011 г. ще бъде проведен за първи път конгрес на ERO FDI. Какви са предизвикателствата днес за европейските зъболекари? 
Преди всичко бих искал да Ви благодаря за това интервю. Оценявам утвърденото вече добро отношение на Българския зъболекарски съюз (БЗС) към дейностите на Европейската секция на Световната дентална федерация (ERO FDI).

През последните години БЗС показа, че харесва прагматизма. Това е много важно, имайки предвид, членството на съюза в друга европейска организация, която се фокусира върху законовите аспекти на денталната практика и произлизащите от тях задължения за денталните професионалисти. Инвестираното време се превръща в индикатор за ефективността на всяка дейност. Аз винаги съм демонстрирал положителното си отношение към кооперативните подходи, тъй като моя отговорност, както и на целия Борд на ERO FDI, е да се развиват полезни стратегии за опитимална дентална практика, планове за действие и дейности. Те биха подпомогнали лекаря по дентална медицина в позицията му на лекар, в неговата социална роля в обществото, както и като експерт по въпросите на оралното здраве. 

Светът тръгна на война срещу кариеса с „Програма ’2020”. Ще спечелят ли зъболекарите битката и войната?
Ако под „война” се разбира кампанията срещу кариеса, базирана на стратегия, успешно използвана от Махатма Ганди или по-добре като действие, насочено към по-високо качество на живота, чрез премахването на кариеса, то силно вярвам, че зъболекарите ще спечелят тази „война”. Всички ние знаем, че това ще бъде възможно само при наличието на политическо желание от страна на управляващите и при липсата на лични интереси. Вашият въпрос ми напомня за Джон Кауфман, когото бих искал да цитирам: Програмата максимум на всяка професия е нейното собствено изчезване. Проектът за унищожаване на кариеса има огромен потенциал, както от здравно-политическа гледна точка, така и от социална позиция.

Европейските здравни системи заделят 54 млрд. евро годишно за дентални услуги. Рационално ли се използват публичните финанси за тези дейности, трябва ли някаква промяна?
Не трябва да се променя от гледна точка на здравните професионалисти и политици. Може би е парадоксално, но политиците и зъболекарите седят в една и съща лодка: и двете групи се грижат за пациентите. Ние го правим, за да поддържаме и възстановяваме здравето им, а те за да събират гласове. В Италия частните здравни практики са по-малко от 10% от всички обществено ангажирани човешки ресурси, но те задоволяват повече от 50% от обществените нужди. Това означава, че частният сектор помага на правителството да избегне дългите списъци с чакащи и обяснява също така обществените услуги струват почти три пъти повече от частното лечение. Защо тогава това се толерира? Вие вече прочетохте отговора по-горе. Историята показва, че никой не желае да говори на езика на останалите и политиката и становищата на ERO FDI целят да направят възможно сътрудничеството между партньорите, за да се доставят по-добри здравни услуги.

Почти навсякъде в Стария континент се наблюдава тенденция да се орязват социалните и здрави услуги, това не е ли притеснително?
Да, намирам това за притеснително. Първо, заради промяната на социалната отговорност на нашите управляващи, които би трябвало да се придържат към техните конституции и да гарантират здравето като човешко право на всеки гражданин и към отделния зъболекар, който трябва да покрива своя персонален икономически риск.

Второ, защото това поведение е мотивирано от нечестна пропаганда срещу професията, което днес е всичко друго, но не и богата. Този проблем ще изиска много търпение и твърда позиция от съсловието. Пациентите ще трябва да разберат, че отвъд човешките права, всеки има и задължението да поддържа собствения си здравен статус. Ще отнеме време докато те разберат, че сериозният професионалист е винаги на тяхна страна.

Познавате особено добре работата на германските зъболекари, а също и на италианските. Какво от техния опит могат да почерпят българските им колеги?
Честно казано, аз не виждам никаква разлика между едните и другите. Висококачествени дентални услуги се предоставят и в двете държави от високо квалифицирани лекари по дентална медицина, развиващи се в своята професия. Ако искате на всяка цена да открия някаква разлика, тогава бих отговорил така: Опитайте се да научите от германците систематичността, а от италианците – как да прилагате своя гений.

Относно политиката, бих искал да ви припомня за периода от повече от 30 години, когато почти 93% от частнопрактикуващите зъболекари обслужваха италианците отлично, без да поискат и пени от правителството, а различни здравни реформи в Германия не успяха да задоволят, нито германските зъболекари, нито пациентите. Деветдесет и девет процента от германските зъболекари са регистрирани в социалната система, а тези, които са най-успешни, имат контингент от почти 80% от пациентите, търсещи частни грижи.

И в двете държави правителствата вече не осигуряват достатъчно пари за социално зъболечение и тенденцията да се промени това на гърба на частните дентални практики е очевидна от известно време. Няма дискусия относно социалните здравни услуги, това трябва винаги да бъде гарантирано! Денталната професия в Италия би била готова с лекота да обслужи достъпа до здравни грижи за социално слабите. Това, което не мога да приема, е социалната отговорност да се превръща в доброволчество.

Какво мислите за образованието на зъболекарите в европейските университети?
То не е еднакво. Има различия в качеството на отделните учреждения, на преподавателския персонал и желанието да се придържат към учебната програма в страните от Европейския регион, както и в рамките на една и съща страна, а също така няма еднакви критерии за подбор в отделните страни членки. Сигурен съм, че работната група „Взаимоотношения между практикуващите дентални лекари и университетите” ще вземе отношение по тази проблем и ще бъде активна.

Предвид на глобализацията и свободното придвижване на хора, явлението фамилен зъболекар възможно ли е?
Глобализацията доведе до комерсиализация на ценностите, които не се купуват с пари. „Парите не могат да ви купят любов!” е рефренът от една стара песен на „Бийтълс” и парите не могат да ви купят здраве, нито зъби, нито пък добри взаимоотношения между лекар и пациент, базирани на доверие. Ниските цени правят много неща възможни, но ниските цени имат своите недостатъци, в случай на проблеми и в случай на много лични въпроси. Ние се отнасяме към всеки пациент, имайки предвид тяхната фамилна история, и им предлагаме решения, а не стоки. Семейните зъболекари винаги ще бъдат ключова фигура за здравето на пациента.

Като президент на европейския клон на Световната дентална федерация остава ли ви време да практикувате?
Аз съм постоянно практикуващ зъболекар и винаги ще бъда такъв. Този, който е активен в денталната политика, трябва да знае какво е всекидневната практика и какви са проблемите на нашите колеги. Аз обичам професията си и бих искал да чувам това   твърдение също и от моите колеги. Отлично знам, че ние сме различни, но също така знам, че всички, които искат да се реализират, нямат осемчасов работен ден. Нека да завърша: въпрос на организация и силно желание е да се намери време за адекватна и успешна практика. Това, което аз вече нямам, е време за губене.

Лазерите и нанотехнологиите ще променят ли денталните услуги?
Напълно съм убеден, че ще го направят. Има огромен потенциал да се повлияе значително на начините за лечение. При всички случаи, никога не трябва да забравяме, че всеки вид технология може да бъде базирана само на биологични принципи. Това, което оказва значение в денталната практика, обаче, е медицинският акт и той е базиран на чистата наука и качество на поведението на професионалиста.

У нас се спори за флуорна профилактика - за и против. Вашето мнение?
Профилактиката ще бъде единственият достъпен начин да се гарантира здраво общество в бъдеще. Каква е обаче цената на профилактиката? Точно същата като цената на възстановяването! Тук е моментът, когато всички онези политици, които са против профилактиката, започват да спорят. В много страни стана очевидно, че профилактиката не е добър инструмент за политиците, а за държавниците, които могат да погледнат отвъд законодателните периоди и взимат предвид здравето на хората, поддържането на добра работна сила, принципа за съответствие между разход и ефективност и избягването на болка и страдане. Ползите от това отношение биха били огромни и не само ограничени до възстановяването. Оралната профилактика е ефективна на основно здравно ниво и зъболекарят е най-подходящият лекар за профилактични стратегии в цялото поле на медицината.

Ще бъдете отново гост на Българския зъболекарски съюз, този път по повод 105- годишнината на съсловната организация. Какво мислите за работата на БЗС като част от голямото европейското семейство на лекарите по дентална медицина?
Бих искал да ви благодаря за тази покана и да ви поздравя за тази дълга история, която показва активна работа в далечното и близко минало. Вашият успех при преговорите с политиците на местно ниво, както и на европейско е показателен и демонстрира политическия ви капацитет. Вашият подход да оставяте личните интереси на заден план са полезни както за българските зъболекари, така и за българските пациенти. Желая ви всичко най-добро за бъдеще!

_____

* Интервюто е предоставено от Българския зъболекарски съюз. Утре съсловната организация отбелязва 105 години от създаването си.