Публикация

Как може да се постави ред в здравната система?

Доц. Владимир Пилософ, изпълнителен директор на Националната кардиологична болница, в интервю за Хелт медия.


Доц. Пилософ, от какво е продиктувано намерението ви пациентите във вашата болница освен епикриза да получават при изписването си точна сметка за изразходваните конкретно за тях средства?
Искам да започна малко по-отдалече. Ако имате един завод или някакво предприятие, то произвежда нещо като краен продукт. Разбира се, аз не искам да опростявам нещата и да казвам, че пациентът, който излиза от болницата, е нашият продукт като някаква стока. Но в добрия смисъл на думата излекуваният пациент е нашият продукт. Той е бил в болницата, изследван е, правени са му различни процедури, приемал е медикаменти и в крайна сметка целта е здравето му да бъде максимално възстановено. И според успеха ни по този показател имаме добра или лоша „стока”.

А вече допълнителният фактор, който съпровожда целия този процес, са парите, стойността на направеното от нас за пациента. Наличието на точна сметка за тези пари дава възможност за много и различни анализи. Не казвам, че основната ни цел е да спестим пари. Но можем да видим как по-разумно да използваме средствата. Затова нашето намерение е за всеки пациент персонално, а не усреднено, да е ясно какво са стрували неговите диагностика и лечение. При това не само за конкретното постъпване в болницата, но и за съответната календарна година.

Как всъщност получавате тази себестойност?
Има два начина. Единият е да правим всичко на ръка, което на практика е невъзможно. Другият начин е да се използва компютърна информационна система, каквото е нашето решение. Информационната ни система получи висока оценка от Европейската комисия (ЕК). В десет европейски болници, сред които и нашата, беше направен анализ от една немска компания по поръчка на ЕК и оценката беше, че Националната кардиологична болница е един от позитивните примери за приложение на информационни системи в здравните заведения.

Но обикновено лекарите нямат особено желание да се занимават с попълване на таблици и отчети, как ги убеждавате?
При нас информацията не се попълва от лекарите отделно. Тя се извлича от съществуващите електронни документи, включително пациентското електронно досие. Информационната ни система е свързана и със счетоводната система, и със складовото ни стопанство. А колегите вече са убедени в ползата от този процес. Лекарите с желание анализират информацията какво е похарчено за всеки техен пациент. Защото това позволява да се правят много интересни разрези. Убеден съм, че толкова обсъжданата предстояща система на диагностично свързаните групи е немислима без сериозна информационна система на всички равнища в здравеопазването.

Какви плюсове очаквате от предоставянето на финансовата информация на пациентите?
На първо място се получава един психологически ефект. Пациентът естествено няма да плати в брой сумата, която вижда в документа, но е достатъчно да знае, че тя е похарчена за него. Това със сигурност ще бъде стимул да си плаща редовно здравните осигуровки. Мнозинството от хората плащат минимални суми като осигуровка, а при лечение виждат, че то е струвало например няколко хиляди лева. Да не говорим за пациентите, чието лечение достига до 200 000 лева. Например за една година имаме 90 до 100 такива пациенти от общо 13–15 хиляди приети. Тези пациенти струват толкова, колкото харчи по принцип болницата за 1 месец. Възможно е съзнанието за финансовата цена на лечението да направи пациентите по-стриктни към здравето им.

Вторият положителен ефект е върху самите лекари, които разбират колко са похарчили и освен това, ако видят, че тези разходи много се отклоняват от средните за даден тип заболяване в самата болница, веднага се задава въпросът „защо”. Отговорът има три възможности, най-схематично представени. Може пациентът да е бил с някакви особености, в по-тежко състояние, с придружаващи проблеми и т.н. Но е възможно болният да не е бил изпратен навреме, което да е оскъпило след това лечението му. И третата възможност, която никога не бива да се изключва, е да има пропуски в самото лечение, например извършена оперативна интервенция, която не се е оказала достатъчно добре оправдана, или излишни диагностични процедури и др. Така се получава един парадокс, че, изхождайки от икономическите показатели, от себестойността, ние тръгваме да правим медицински анализ. При умен преглед на разходите те могат да ни покажат къде сме се отклонили от приетите от самите нас стандарти.

Но една голяма част от цената на лечението е именно лекарският труд, който не е остойностен официално и до днес.
Ние гледаме себестойността, т.е. това, което реално е похарчено. Лекарският труд влиза в тази цифра чрез заплатите на медицинските специалисти. Тук неминуемо има едно осредняване, защото няма как точно да се сметне каква част от дадено възнаграждение е отишла за лечението на конкретен пациент. Но почти всички други разходи са включени реално, конкретно и поименно за дадения болен. Казвам почти, защото комуналните разходи и някои масови консумативи също се смятат средно и се разхвърлят на броя на преминалите болни. Просто не е оправдано да броим при кого точно е използвана всяка спринцовка от 5 кубика...

Ще дадете ли тази информация на здравното министерство?
Аз мисля, че то само трябва да я поиска. Нормалното е Министерството на здравеопазването да задължи болниците да пресмятат себестойността на лечението на индивидуалния пациент. А не както досега - осреднения разход на преминал болен. Всъщност от точната сметка за разходите започва поставянето на ред в здравната система. Затова ние имаме готовност незабавно да предоставим на министерството достъп до нашата информационна система. Нека колегите там да преценят какви са ползите и възможностите на този тип информация и да видят как могат да приложат тази практика и за другите здравни заведения.

В каква посока ще развивате вътрешната си информационна система?
Ние използваме 12 информационни продукта, но те все още са в различна степен на интегрираност. В момента целта ни е да се постигне пълна връзка – всяко административно и медицинско действие да присъства в системата под различна форма и да оставя съответната следа в нея.
Чисто медицинската статистика при вас по-точна ли е на базата на информационната система?
Категорично! Системата позволява да се правят в реално време стотици справки. Имаме собствен „Инфоцентър”, който не повтаря данни от интернет-търсачките, а съдържа високоспециализирана информация, отнасяща се до нашата болница.

Предстояща ли е възможността да са откажете изобщо от хартията в болницата?
Не, защото по закон трябва да пазим документацията и на хартиен носител. Друг е въпросът, че например съдържанието на историите на заболяването постепенно се изменя и от написани на ръка документи те все повече съдържат разпечатани файлове от информационната система.

Предстои ли смяна на името на Националната кардиологична болница?
Най-вероятно ще има една формална промяна, защото по новите правила ние сме многопрофилна болница. Но това няма да промени същността на дейността ни.

" }-->

Коментари