Някои текстове в Национална здравна стратегия 2030 будят притеснение и пораждат въпроси.

Това заявяват в становище от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. То е изпратено до председателя и членовете на Комисията по здравеопазване в парламента.

Публикуваме позицията на сдружението без редакторска намеса (виж прикачения файл):

До
доц. д-р Антон Тонев, дм
председател на Комисията по здравеопазването

до
членовете на Комисията по здравеопазването

СТАНОВИЩЕ

Относно: Проект на решение на Народното събрание за приемане на Национална здравна стратегия 2030, № 48-202-03-2, внесен от Министерския съвет на 21 октомври 2022 г.

Уважаеми дами и господа,

В отговор на Ваше писмо с Изх. № КЗ-48-253-10-33 на покана за участие по точка 4 от дневния ред в заседанието на комисия по здравеопазването на 22.12.2022 г., (четвъртък), представяме на вниманието следното становище. В Национална здравна стратегия 2030, която за краткост ще наричаме Стратегия, са заложени неотменни цели, към които всяко едно общество следва да се стреми и са валидни за всяка една система на здравеопазване.

Някои текстове будят притеснение и пораждат въпроси.

Например, без претенции за изчерпателност.

1. „Предизвикателство…: България има най-ниски разходи за здравеопазване на глава от населението в ЕС, които използва неефективно, а българите плащат най- много от джоба си.“ „Това налага в системата на здравеопазването да бъдат предприети сериозни промени, които следва да се планират в контекста на настоящата и вероятно бъдещата макроикономическа и по-специално фискална ситуация, в т.ч. пренасочването на финансовите ресурси на НЗОК от болничната към извънболничната медицинска помощ с акцент върху финансирането на дейности в първичната помощ, прегрупиране на разходите по направленията промоция, профилактика, скрининг, диагностика, лечение и рехабилитация и др.“

Коментар: Основният проблем е „най-ниските разходи за здравеопазване на глава от населението в ЕС“, който влиза в грубо противоречие с и е пречка за постигане на целите за високи постижения, релевантни на ЕС. Доплащането „от джоба“, в преобладаващата си част, е следствие на посочения основен проблем, също така е явно недостатъчно, за да го компенсира. Какво е решението? Увеличаване на здравноосигурителните вноски и с какъв процент; едномоментно, не поетапно достигане на необходимия процент здравноосигурителна вноска за осигуряваните от държавния бюджет групи хора и на каква база; какво решение се предлага на проблема със здравнонеосигурените; таксата за посещение при лекар или пролежаване в болница и т.н.? Неефективното разходване на средствата, което съществува в определени направления, е допълнителен, утежняващ ситуацията фактор, но не е първопричина и няма как да е универсалното решение. В случая са необходими политики, конкретно посочени и разписани, за решаване на тези проблеми взети заедно.

И тъй като е ясно, че в болничната помощ също има дефицити и отнемането на средства няма да се приеме добре, се прави опит за диверсификация на еднотипни дейности между ПИМП, СИМП и БП (не става дума за профилактика на по-високо специализирано ниво, т.е. допълване). Но за това по-долу в изложението. А, дали наличният болничен ресурс се ползва достатъчно целесъобразно и ефективно в национален план?

2. „Национален план за подобряване на достъпността и капацитета на първичната извънболничната медицинска помощ и осигуряване на балансирано териториално разпределение на медицинската помощ и здравните грижи в Република България“

„Подобряване на достъпа до първична и извънболнична помощ“, насочени към подобряване структурата, организацията и методологията на предоставянето на здравните грижи в извънболничната помощ. Това включва инвестиции в създаването на амбулатории за извънболнична помощ и консултативни медико-социални звена за профилактично-промотивна дейност в цялата страна, както и създаване на стимули за ангажирането на общопрактикуващите лекари и специалистите по здравни грижи – медицински сестри, акушерки, фелдшери, лекарски асистенти и рехабилитатори, в промоцията и профилактиката на хроничните незаразни болести.“

Болничните заведения също ще бъдат насърчавани да разширяват спектъра си от услуги с такива, които имат профилактична насоченост. Диверсификация? Какви?

Липсата на организиран скрининг с цел откриване, диагностика и ранно лечение на социалнозначимите заболявания е голямо предизвикателство пред системата на здравеопазването в България.“

Коментар: Крайно време е да се престане с некоректната употреба на термина достъпност. Да се дефинира ясно идеята за достъпност. Дали е възможност за ползване на медицинска услуга от ПИМП, СИМ или БП в рамките на час, два, на деня, два дни?

България е една от малкото, ако не и единствената страна, в което това може да се случи в рамките на един ден. Коментарът е излишен. Или пък достъпност е равно на лекар или медицинска сестра или една от двете опции във всяко едно населено място (лукс, който едва ли има държава, която да си го позволява). Като става дума за достъп, не е ли по-разумно да се осигури достъп до услугата, където е позиционирана, отколкото услугата да е навсякъде?

В момента има 3800 ОПЛ на територията на страната. Да, най-голяма е концентрацията в София, където обаче живеят и прихождат близо 2 млн. души, т.е. 1/3 от населението на държавата. Но ако хипотетично се осигурят ПИМП в почти всяко населено място, какво се случва с позиционирането на болничните лечебни заведения, защото общинските болници са на изчезване, а понятие от миналото като „районна болница“ няма.

Как се интерпретира терминът достъпност в този случай? Нека внесем яснота що е то „първична и извънболнична помощ“? По дефиниция, Първичната помощ в системите на здравеопазване е мястото на първи контакт, където хората търсят медицинска консултация/помощ. Това при системи като нашата са ОПЛ (ПИМП) и центровете за Спешна помощ. Те са част от извънболничната помощ (в която се включва и СИМП). В този смисъл терминът извънболнична помощ е некоректно употребяван в Стратегията и внася неяснота и объркване. Каква е дефиницията, съдържанието на планираните да бъдат създадени „амбулатории за извънболнична помощ и консултативни медико-социални звена за профилактично-промотивна дейност“. Амбулатории за извънболнична помощ; практики на ОПЛ, освен съществуващите; сестрински практики; апендикс към болничните лечебни заведения или друго? След като ще са на територията на „цялата страна“, означава създаване на система от дублиращи практиките за ПИМП (ОПЛ) структури и дублиране на вече осъществявани дейности и вероятно е така при условие, че се мисли за „създаване на стимули за ангажирането на общопрактикуващите лекари (които вече са налице) и специалистите по здравни грижи“, за да подпомогнат „промоцията и профилактиката на хроничните незаразни болести“, която ще се прави в новите структури и вероятно ще бъде преустановена в практиките на ОПЛ?

Добре е да се изясни, че няма промоция на хронични или каквито и да било болести! Има промотиране на определени действия, които водят до превенция на болестите, например промоция на здравословен начин на живот.

Цялото становище вижте в прикачения файл.