Публикация

Парите даряват ли щастие?

Парите не правят хората по-щастливи. Тази стара истина е валидна и днес. В САЩ например броят на самоубийствата е почти толкова висок, колкото през 1900 г., макар оттогава насам заплатите да са се повишили шест пъти, отбелязва Дойче веле.

В изследване, проведено от екип с ръководител Ричард Истърлин от университета Южна Каролина в Лос Анджелис, се констатира: „Щастието не нараства успоредно с повишаването на доходите на една страна”. Авторите правят този извод въз основа на анализа на данни за общо 37 държави.

По-заможни, но не по-щастливи

Спорът се надига от дълго време насам в процъфтяващия бранш на „търговията с щастие”. Още през 1974 г. Истърлин за пръв път формулира наречения на негово име парадокс, според който по-голямото благосъстояние само кратковременно повишава настроението, при условие, че основните потребности от жилище, храна и работа са удовлетворени.

Само че в първата си статия по темата ученият използва данни от сравнително задоволените САЩ, където нарастването на трудовото възнаграждение по-всяка вероятност не е така релевантно. Освен това други учени стигат и до по-различни резултати.

Нова студия слага край на колебанията. За пръв път икономистите вземат под внимание и 9 развиващи се страни от Азия, Африка и Латинска Америка, както и 11 източноевропейски държави, в които се извършва преход към пазарна икономика.

В продължение на близо 22 години е следен брутният вътрешен продукт на глава от населението в тези страни. Същевременно са провеждани анкети за задоволеността от живота в съответните страни. Резултатът е удивителен. Независимо дали става дума за богати или за бедни страни, за бивши комунистически или за къснокапиталистически общества, никъде задоволството от живота не расте дълготрайно успоредно с икономическия растеж. В Китай, където средната заплата на глава от населението за по-малко от 10 години се е удвоила, се наблюдава дори известно неудовлетворение от живота.

И милиардерите плачат...

Очевидно, смятат учените, материалните потребности трудно се съчетават с нарастването на доходите. Освен това хората не възприемат благосъстоянието си абсолютно, а непрестанно го сравняват с това на другите от своята социална среда. Всеки по-дребен милиардер например, който влиза с яхтата си в пристанището на Сан Тропе, се сблъсква с факта, че има далеч по-богати милиардери с още по-шикозни яхти от неговата...

Коментари