Алергичният конюнктивит е заболяване на конюнктивата с алергичен характер, което е със сравнително широко разпространение. Представлява реакция на свръхчувствителност на организма към определен алерген. Конюнктивата е богато кръвоснабдена, притежава подепителна аденоидна тъкан. Наличието на множество имунни клетки – плазмоцити, мастоцити и лимфоидни елементи е предпоставка за бурно протичащи алергични реакции при контакт със съответния алерген.

Причина за алергичен конюнктивит могат да бъдат алергизиращи агенти

- лекарства, козметика, гримове, почистващи препарати, слънчевата радиация и йонизиращо лъчение, бактерии, вируси, полени, цветен прашец и др. Алергия може да се получи при продължително използване на определени медикаменти.

При алергичния конюнктивит важна роля има и фамилната обремененост. Понякога заболяването се появява успоредно и с други състояния като алергичен ринит, брохиална астма, атопичен дерматит и други, казва полк. доц. д-р Атанас Калайджиев, д.м., началник на Клиниката по очни болести на ВМА.

Алергените могат да попаднат директно върху конюнктивата, да имат ендогенен произход, да преминат чрез дифузия от околните тъкани или в резултат на токсоалергична реакция към тях. Ролята на алергени могат да имат:

• Прах;
• Полени;
• Токсини;
• Храни;
• Лекарства.

Алергичните реакции могат да бъдат специфични и неспецифични

Според механизма за развитие специфичните алергични реакции се делят на 4 типа, всеки от които има свой имунен механизъм и присъщи за него медиатори. Тези особености определят клиничната картина на заболяването.

Алергична реакция от I тип – бърз тип (реагинов, анафилактичен или атопичен тип реакция), 15-20 минути след контакта с алергена. Характеризират се с образуване на мехури по кожата, бронхоспазъм и нарушена функция на стомашно-чревния тракт. Към този тип реакции се отнасят: анафилактичен шок, полиноза, уртикария, атопична бронхиална астма, оток на Квинке, атопичен дерматит, алергичен ринит и др.

Алергична реакция от II тип – цитотоксичен. Този тип алергична реакция е свързан с образуването на антитела, отнасящи се към класовете IgG и IgМ. Към цитотоксичния тип реакция се отнасят такива проявления на лекарствена алергия като: левкопения, тромбоцитопения, хемолитична анемия и др.

Алергична реакция от III тип – имунокомплексен. Те са един от водещите фактори при развитието на серумна болест, екзогенен алергичен алвеолит, някои хранителни и лекарствени алергии, ревматоиден артрит, лупус и др.

Алергични реакции от IV тип – забавен тип, развиват се 1-2 денонощия след контакта с алергена. Този тип реакции стоят в основата на развитието на някои инфекциозно-алергични форми на бронхиална астма, ринит, контактен дерматит, заболявания на нервната система, ендокринни заболявания и др. и могат да възникнат при наличие на туберкулоза, бруцелоза, сифилис и други инфекциозни заболявания.

Неспецифичните алергични реакции (псевдоалергични, неимунологични реакции) възникват още при първия контакт с алергена, без предварителна сенсибилизация. Този тип реакции имат 2 стадия на развитие – стадий на образуване на медиатори и патофизиологичен стадий.

За диагностициране на алергичните заболявания важна роля играе снемането на анамнеза

(получаване на подробни сведения от пациента), благодарение на което може да се установи не само характерът на заболяването, но и условията, при които то е възникнало. Това дава възможност да се определи възможната група алергени, станала причина за заболяването. Конкретният алерген, причинил алергията, се установява с помощта на диагностични проби и лабораторни изследвания.

Острият алергичен конюнктивит протича по един и същи начин. Той се появява през пролетните и летните месеци и болният започва да забелязва сигнали като леко зачервяване на очите, сърбеж, раздразнение (най-вече от светлината), умора, главоболие, понякога оток на конюнктивата. Успоредно с това е налице често кихане, кашляне, отделяне на секрет от носа, леко повишаване на температурата, безапетитие, пояснява доц. Калайджиев.

Видове алергичен конюнктивит

Най-често срещаният е сезонният алергичен конюнктивит. Той е най-обострен през пролетта, когато растенията започнат да цъфтят. Причина е непоносимостта на организма към полени, цветя, треви и др. Възпалението на очната лигавица е придружено от сърбеж, парене, сълзене, хрема.

Верналният конюнктивит също се появява при затопляне на времето, но пък засяга предимно деца и подрастващи на възраст между 8 и 17 години, основно момчета. Оплакванията включват непоносимост към светлина, замъглено зрение, сълзене, сърбеж, образуване на оскъден, жилав секрет.

Алергичният конюнктивит с гигантски папили се развива заради формирала се алергия към контактни лещи. Алерген може да е както материалът, от който лещата е изработена, така и разтворът, в който се поставят лещите. Видовете алергични конюнктивити в зависимост от клиничното протичане могат да са остри, подостри и хронични. Според вида на алергена, начина на осъществяване и типа на имунопатологичната реакция се групират като: остър алергичен, сезонен, целогодишен, атопичен, вернален (пролетен катар), гигантско – папиларен и лимфатичен кератоконюнктивит.

Субективни оплаквания се изразяват в парене, сърбеж, обилно сълзене, болезненост, оток и зачервяване на клепачите и чувство за чуждо тяло в окото.
Обективни симптоми са представени с инекция, оток и хемоза на конюнктивата, серозна секреция, фотофобия и замъгляване на зрението.

Диагнозата

се поставя въз основа на: анамнезата – сезонност на оплакванията, професия, фамилна обремененост, периодичност на проявите, наличие на астма, медикаментозна алергия, обективното клинично изследване, алергологични тестове – кожни тестове с различни алергени и кръвни тестове – еозинофилия, повишени нива на IgE.

Доц. Калайджиев обаче обръща внимание, че диагностицирането на алергичен конюнктивит не е много лесно. Болният задължително трябва да се консултира с офталмолог или алерголог. Специалистът разпитва болния за неговите оплаквания и му назначава тестове за алергия, с помощта на които да се установи, към какво е развил непоносимост. При съмнение в диагнозата могат да се направят и допълнителни изследвания.

Лечението е продължително и разнопосочно

Алергичният конюнктивит се контролира от очен специалист около две седмици. Понякога оплакванията персистират, но при пълно следване на препоръките на лекаря те значително се облекчават. След като се установи кой е алергенът, към който болният има непоносимост, той трябва да направи всичко възможно да няма досег до него. Това само по себе си значително би подобрило неговото състояние. В много от случаите обаче контактът с алергена трудно може да се ограничи и тогава се налага пациентът да започне приемането на посочени от лекаря медикаменти, противоалергични таблетки и противовъзпалителни и успокояващи разтвори. Като цяло лечението е разнообразно и в него могат да бъдат включени различни лекарствени продукти. В случаи, че те не подействат, биха могли да бъдат сменени с други, подчертава доц. Калайджиев.

Предпазването от алергичен конюнктивит е като се избягва алергенът, към който е развита непоносимост

Ако организмът не приема положително полените, се налага през пролетта да се държат прозорците на автомобила добре затворени. Същото се отнася и за прозорците на дома. Ако пациентът е алергичен към определени препарати, се опитваме да намерим техен заместител. Ако това не може да се случи, се носят ръкавици, специални очила и санитарна маска, докато се работи с тях.