Анализ на около 450 000 електронни здравни досиета установи връзка между инфекциите от грип, вирусен енцефалит и други често срещани вируси с повишения риск от невродегенеративно състояние като болестта на Алцхаймер или Паркинсон по-късно в живота. Резултатите  от изследването са публикувано през януари 2023 г. в сп. „Neuron“ от екип учени от Центъра за деменции, свързани с Алцхаймер към Националния институт на САЩ в Бетесда, Мериленд.  

Това не е първият път, когато учени свързват вирусите с появата на невродегенеративни заболявания. По-стари сочат, че развитието на Алцхаймер, може да се предизвика от херпесен вирус. Проучване от миналата година, публикувано в „Sciencе“, предлага сериозни доказателства, че вирусът на Epstein-Barr може да предизвика множествената склероза.  

За да разбере дали вирусите са свързани с мозъчните заболявания в по-широк план, Кристин Ливайн, учен по биомедицински данни в Центъра за деменции, свързани с Алцхаймер към Националния институт на САЩ в Бетесда, Мериленд, и нейните колеги анализират стотици хиляди медицински досиета, за да потърсят случаи, при които човек е имал както вирусна инфекция, така и мозъчно заболяване. 

Първо, екипът изследва записи от около 35 000 души с мозъчни заболявания и около 310 000 души без мозъчни заболявания, получени от FinnGen - голяма финландска база данни, която включва здравна информация. Екипът открива 45 значими връзки между инфекции и мозъчни заболявания и след това ги сравнява с повече от 100 000 записа от друга база данни - UK Biobank. След този анализ са оповестени 22 значими двойки на вирусни инфекции и мозъчни заболявания.  

Една от най-силните връзки е между  

вирусния енцефалит и болестта на Алцхаймер 

Изследванията сочат, че хората с енцефалит са около 31 пъти по-склонни да развият Алцхаймер по-късно в живота, отколкото тези, които не са го имали. Повечето други асоциации са по-скромни. Пациентите, които са имали 

грип, довел до пневмония 

имат четири пъти по-голяма вероятност да развият Алцхаймер, отколкото хората, които не са развили грип с пневмония.  

Учени от други институти в САЩ, Канада и Великобритания обаче предупреждават, че данните показват само възможна връзка и че все още  

не е ясно как и дали инфекциите предизвикват появата на заболяването 

Кетил Бьорневик, епидемиолог от Харвардския университет T.H. Chan School of Public Health в Бостън, Масачузетс и автор на статията на Епщайн-Бар в Science, аплодира Левин и нейните колеги за това, че привличат повече внимание към ролята на вирусните инфекции при мозъчните заболявания. Но той предупреждава, че техният подход за използване на медицински досиета „може да бъде проблематичен“, тъй като те анализират само инфекции, които са достатъчно тежки, за да оправдаят посещение при лекар. Вземането под внимание на по-леките инфекции може да отслаби асоциациите, казва той. 

Други учени обръщат внимание на това, че проучването е базирано почти изключително от хора с европейски произход, което означава, че констатациите може да не са приложими за по-голямата глобална популация. Отчита се, че извън Европа „някои вируси са по-разпространени“, като вируса на Зика или западнонилската треска, така че анализът може да е пропуснал връзки между тези патогени и мозъчните заболявания.  

Ливайн признава ограниченията на анализа - екипът работи с наличните данни, казва тя.

Цялото проучване на екипа от Мериленд можете да видите тук.

По публикацията работи Бойко Бонев