Затрудненото преглъщане не е рядкост, особено при възрастните. Причините за него може да са различни, но една от тях често остава недиагностицирана. Става дума за заболяването еозинофилен езофагит (ЕоЕ). Това е eoзинофилно  възпаление на хранопровода със смущение в неговата функция. Заради симптомите, свързани с храненето, хората обикновено ходят първо при гастроентеролози, пулмолози и дори кардиолози. 

Наистина, за трудното преглъщане може да има многообразие от  причини - тумори, заболявания на сърдечния мускул, уголемени лимфни възли, нарушения на моториката на хранопровода от органична или психогенна причина. Добре е заболяването еозинофилен езофагит да се познава и проверява като възможна диагноза по-често, призовава д-р Мариана Мандажиева, алерголог и управител на МЦ "Искър" (Може да запишете преглед при нея на тел. 0877589040 - с направление или свободен прием). В интервюто тя коментира основните въпроси, свързани с това заболяване. 

Д-р Мандажиева, какво заболяване е еозинофилният езофагит?

Това е сравнително нова диагноза. Еозинофилният езофагит (EoE) е хронично, имунологично причинено възпаление на хранопровода, което се среща по-често при мъже, като пикът е във възрастта между 30 и 50 години. Проучвания показват, че се засягат по-често градските жители и тези на западните страни и страните със студен климат.

Терминът Еозинофилен идва от струпвания на еозинофилни гранулоцити (една част от белите кръвни клетки )в стената на хранопровода, които нормално не се срещат там. При заболяването те се откриват в тъканни проби от хранопровода. Функцията на хранопровода да провежда храната от устата към стомаха е нарушена, като в малък процент от случаите еозинофилният езофагит може да доведе до стеснение на хранопровода.

При пациенти с ЕоЕ се срещат по-често сенната хрема, астмата и атопичната екзема, сравнено с общата популация. Въпреки това не е доказано, че алергичната предразположеност увеличава риска от заболяването. Еозинофилният езофагит е различен от често срещаните киселини или рефлуксна болест, макар че двете може да протичат паралелно.

Кои са основните симптоми на еозинофилен езофагит 

Заболяването има характерни признаци. При възрастни те най-често включват: 

• затруднено преглъщане (дисфагия)
• оригване
• стомашни киселини
• засядане на храна  ("синдром на стекхаус")
• болка в гърдите, най-често зад гръдната кост
• в по-редки случаи кашлица
• рядко повръщане.

При децата ЕоЕ може да се прояви с:

• гадене, повръщане
• стомашни киселини
• затруднения при преглъщане
• болка в гърдите
• оригване
• кашлица
• загуба на апетит до отказ от храна
• смущения в растежа.

Кои са рисковите фактори за заболяването

Причините за възникване и механизма на заболяването все още не са разгадани напълно. Има доказателства за участие на генетични фактори, както и на фактори от околната среда. Посочват се фактори като преждевременното раждане, раждането посредством цезарово сечение, лечението с антибиотици в много ранна възраст, хранителната алергия. Липсата на среща с полезни микроби от околната среда, основен постулат  в хигиенната хипотеза за експанзията на алергични заболявания, е едно от обясненията за изява на ЕоЕ.

По принцип мъжете са по-засегнати от затруднения в преглъщането, отколкото жените. 75 процента от пациентите с EoE са мъже, само 25 процента са жени. Съществува и по-висок риск от затруднения при преглъщане при хора, които имат анамнеза за алергични заболявания. Около 70 % от пациентите вече имат някаква алергия към момента на диагностициране с еозинофилен езофагит. Хранителните алергии са често срещани при децата, докато при възрастните преобладава респираторната алергия, като алергичен риноконюнктивит и астма. Съществува и наследственост при езофагеалната алергия, предава се по-често по майчина линия. 

Кои са причините за затрудненото преглъщане?

Дълго време не е ясно дали се касае за автоимунно или за алергично заболяване. Ако трябва да резюмирам, еозинофилният езофагит е мултифакторно хронично, алергично заболяване, обусловено от преобладаване на тип 2 имунно възпаление. Изливът на възпалителни медиатори от активираните еозинофили в стената на хранопровода е причина за отока, фиброзните промени и пръстеновидните стеснения, които се наблюдават при ендоскопско изследване. Тези промени са причина за затруднения в преглъщането.

Има ли конкретна алергия, която да стои в основата на това заболяване?

Смята се, че хранителната алергия е в основата на ЕоЕ, но връзката между хранителата алергия и ЕоЕ е комплексна. Важно е провеждането на алергологични тестове. Въз основа на положителните резултати от кожно-алергични и серумни тестове за алергия, изхожда концептията за елиминационните диети с две, с четири и с шест храни. Това са основните алергeнни храни като мляко и млечни продукти, яйца, соя, пшеница, ядки/фъстъци, риба и морски дарове. В много случаи след отстраняване от диетата на храната , към която е доказана алергия, симптомите се подобряват в рамките на няколко седмици. 

 
Еозинофилният езофагит е самостоятелно заболяване, в общността на което се откриват различни клъстери въз основа на имунния механизъм и преобладаващото тъканно възпаление, което не винаги е по типа на познатата IgE-медиирана алергия. За илюстрация: При орален алергичен синдром (OAS), IgE-медиирана алергия, например контактът на устната лигавица с ядки може да доведе до остри симптоми като подуване на устната лигавица и чувство на стягане в устата и гърлото.

Това е незабавна алергична реакция тип I. В кръвта на пациента може да се открият специфични IgE антитела към ядки. Подобна е ситуацията и при поленовата алергия. Пациентът реагира незабавно на вече алергизиралите го поленови зърна с кихане, хрема и сърбеж. Това е типична IgE-медиирана алергия. В случай на IgE-медиирани алергии, тригерите често могат да бъдат открити с помощта на класическите тестове за алергия. При езофагита невинаги е така.

Разгадани ли са вече механизмите, по които възниква езофагитът?

Все още не е напълно разгадано, кои механизми играят роля при имунното обусловеното затруднение при преглъщане. Имуноглобулините от клас IgE не изглеждат от централно значение при всички случаи на ЕоЕ. Високи IgE aнтитела заедно с повишени еозинофили в кръвта и множество съпровождащи атопични заболявания като астма, алергичен ринит/риноконюнктивит, атопичен дерматит  оформят една подгрупа или клъстер ЕоЕ. Тук имат участие Т-лимфоцити и се говори за  имунно възпаление тип 2, което е по-благоприятно за лечение.

При други пациенти не се откриват специфични IgE aнтитела в серума или в кожата, липсва кръвна еозинофилия, липсват дори тъканни агрегати от еозинофили в стената на хранопровода въпреки наличието на типични симптоми и фамилна обремененост (наличие на други членове със идентични симптоми в рода и семейството).

Различава ли се тежестта на протичане на болестта при отделните пациенти? 

Да. В някои случаи има много леки затруднения с преглъщането, а при други симптомите са много тежки. Те се определят от степента на възпаление и изменение на стената на хранопровода, а именно развитие на фиброза  и пръстеновидно стеснение на лумена на хранопровода. 

Какъв е пътят за диагностика на еозинофилния езофагит?

Диагнозата алергия на хранопровода се поставя чрез прецизна анамнеза и ендоскопско изследване на хранопровода с вземане на тъканни проби (биопсии) от няколко места. Наличието на определно количество еозинофили в хистологичния материал потвърждава диагнозата.

Възможно ли е чрез регулиране на храненето да се постигне подобрение?

Ако е възможно да се определят, които са алергенните храни, които водят до затрудненията с преглъщането, човек може да ги спре. Подобен подход на изключване на определени продукти, преследва както диагностични, така и терапевтични цели. Напълно е възможно да се постигне ремисия. Има диети, които изключват две, четири или шест храни. Ограничават се онези храни, които най-често предизвикват алергии:

• Млечни продукти
• Пшеница
• Яйца
• Ядки
• Соя
• Морска храна.

Има ли лечение и какво е то? 

Както при алергичната астма, симптомите и възпалението могат да бъдат лекувани с локални кортизонови препарати като флутиказон, будезонид, циклезонид, мометазон. Те не се вдишват, а се поглъщат и разгръщат своя ефект локално директно върху повърхността на хранопровода. Затова те почти нямат странични ефекти на кортикостероидите.

Това е важно, тъй като EoE трябва да се лекува за дълъг период от време и това не би било оправдано с конвенционалните кортикостероидни препарати с доказани страничните ефекти. С тези лекарства се постига ремисия при около 70 процента от пациентите. Първият препарат, специално разработен за терапия на EoE и вече одобрен в много страни, е вид разтворима таблетка, която освобождава локално ефективния кортизон като активно вещество.

В съвременното лечение на ЕоЕ заслужено място заема и биологичната терапия, таргетни медикаменти, насочени към специфични компоненти и медиатори на имунното възпаление, анти-IgE терапия, анти-еозинофилни медикаменти и други. По тази причина е важно прецизното строго индивидуализирано диагностично определяне на клиничния и имунен тип на всеки случай с еозинофилен езофагит. Навременното и индивидуализирано лечение предотвратява неблагоприятния ход на заболяването и позволява постигане на пълна ремисия.

Източник: МЦ Искър