Кислородните апарати за домашна употреба са заложени в списъка на медицинските изделия на Здравната каса от 2020 г. От 1 юни 2020 г. НЗОК трябваше да започне да заплаща кислородните апарати за домашна употреба за белодробно болните пациенти с хронична дихателна недостатъчност.

Според д-р Йорданка Пенкова, изпълняващ длъжността управител на Здравната каса, до края на миналата година не е имало търговци, пожелали да предоставят такива медицински изделия. Това заяви тя пред депутатите от здравната комисия по време на изслушване във връзка с достъпа на пациенти с дихателна недостатъчност до домашно кислородолечение.

В становище на Българското дружество по белодробни болести

от 16 декември 2022 г. е записано, че кислородолечението е метод за немедикаментозно лечение и не бива да се разглежда като помощно средство.

"Българското дружество по белодробни болести е една неправителствена организация. Такава организация могат да си направят всички, които имат определени интереси в определена област. Без да поставям тяхната експертност в областта на белодробните болести, съм изключително изненадана, че някой си позволява да даде становище за нещо, което изначално не разбира. Нека да поясня, в България действа Законът за медицинските изделия. Отделно, бидейки член на ЕС, има регламент, който касае медицинските изделия. Кислородният концентратор по дефинициите на закона е вид медицинско изделие, макар и кислородът, който той подава, да не е регистриран като лекарствен продукт."

Това заяви в интервю за БНР адвокатът по медицинско право Мария Петрова.

Според нея решението на проблема е повече от ясно.

Включването на това медицинско изделие в списъка

с такива, които ще се реимбурсират, става по реда на Наредба № 10 от 2009 г.

"Случващото се показва липса на експертност, липса на загриженост за живота и здравето на тези хора и бягство от отговорност“, допълва Мария Петрова.

Производителите, дистрибуторите и търговците на тези кислородни концентратори, трябва да са регистрирани и лицензирани в Изпълнителната агенция по лекарствата, както повелява законът. От там нататък се подава необходимият набор от документи в Надзорния съвет на Здравната каса. Вижда се какъв брой пациенти касае това. Дали има бюджет за заплащането на тази медицински изделия. Прави се оценка на това какви ще са ползите и негативите от реимбурсацията на един такъв апарат.

Процедурата е стартирана и оттук нататък всичко зависи от решенията на НЗОК.

"Ако те са благоразумни и приемат да реимбурсират да дадат финанси за това лечение, ако не – за всички заинтересовани пациенти остава възможността да оспорим тези решения в съда, така както сме правили през годините и сме постигали успех за лечението на немалко групи уязвими пациенти", казва още адвокат Петрова.