Близо 350 авторитетни медицински специалисти, представители на фармацевтичната индустрия, технологични компании и пациентски организации се събраха на 8 април в кино Люмиер на премиерата на филма "Код: Живот". Това е първата по рода си документална филмова продукция, посветена на темата за дигитализация на здравеопазването в България, представена през погледа на лекари, пациенти и експерти по дигитални технологии в здравеопазването.

Инициатор и автор на проекта е Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHIС-Bulgaria), a продукцията е дело на екипа на  The Brave Stories. 

Главни герои във филма са проф. Иво Петров, д-р Александър Симидчиев, д-р Радослав Мангалджиев, д-р Бойчо Бойчев, Радой Павлов, доц. Рада Маркова. Във филма участват и реални пациенти, което  илюстрира красноречиво нуждата от дигитализация на сектора с цел по-добри здравни резултати за хората.

"Подобряването на пациентското изживяване в системата се случва посредством създаването на по-устойчиво здравеопазване, ориентирано към нуждите на пациентите", отбелязаха от клъстера.

Основното послание на филма е, че

технологиите могат и спасяват човешки животи и са ключов инструмент за подобряване на здравните процеси и качеството на медицинските услуга,

диагностиката и лечението на пациентите. Разбирането на тази концепция обаче изисква цялостна трансформация на здравеопазването, която е свързана с проактивни действия и промяна в мисленето на цялото общество, преодоляване на недоверието, съпротивата и резистентност към интегриране на нови процеси и технологии. 

Дигиталната трансформация не е краткосрочен проект, а еволюционен процес, който изисква воля и инвестиции, за да се създаде здравеопазване на бъдещето. Идеята зад филма е, че постигането на всичко това изисква всеобхватна и дългосрочна стратегия, на каквато се уповават развитите здравни системи по света, отбеляза Радой Павлов, почетен член на Дигиталния клъстер и корпоративен технологичен архитект в Университетска болница Цюрих, Швейцария.

Той обясни, че в последните две години клъстърът е създал рамка на такава стратегия. Тя обаче има

нужда от широка подкрепа от участниците в здравната екосистема и от консенсус на политическо ниво

Мира Ганова, изпълнителен директор на Клъстера, подчера, че в България липсва секторна дигитализация, каквото би трябвало да има във всяка една вертикала на публичния и на икономическия живот. Трудно е да има и приемственост в контекста на нашата политическа обстановка през последните две години.

"Хубаво е да тръгнем от електронизацията на документи. Това означава да минем от аналогов режим на работа в дигитален. И това създава предпоставки за събиране на данни, които са основата на всяка една дигитална здравна система. Това обаче е много малка част от дигиталната трансформация", посочи тя Мира Ганова.

По думите й консенсус за развитието на медицината в България чрез технологии и достъпа до качествени здравни услуги, може да бъде постигнат с обединение в  желанието ни да сме здрави.