Интервю с доц. д-р Владимир Пилософ, детски кардиолог, директор на Университетската национална кардиологична болница.

Доц. Пилософ, вярно ли е, че напоследък някои от сърдечните болести, които бяха типични за възрастните, все повече засягат младите и дори децата?
Трябва да разграничим нещата в две посоки. На първо място, има заболявания при децата, които изискват диагностика и лечение още в най-ранната възраст. Това са вродени състояния – увреждания на сърцето и големите съдове, които нямат нищо общо със сърдечно-съдовите страдания на възрастните. А другите проблеми, за които говорите, се дължат на типичните за нашето време стрес, неправилно хранене, затлъстяване, обездвижване, тютюнопушене, високо кръвно налягане, които наистина засягат все повече млади хора. Но в най-ранната детска възраст се сблъскваме основно с вродените заболявания. Знае се, че на всеки 1000 живородени деца има около 10, които са засегнати от вродено сърдечно заболяване.

Това така ли е и по света?
Да. Този процент не зависи от социални и географски различия.

Но някои родители се самоукоряват, че детето им е с проблем.
Не бива да правят това! Правилното поведение е обаче, ако вече има едно дете с увреждане, семейството да си направи генетични изследвания с оглед превенция на проблем при следваща бременност. Освен това следващата бременност трябва да е планирана. Да се избере сезонът, когато има по-малко вирусни инфекции, защото те могат да станат причина за вроден дефект на плода. Става въпрос за първите 20 до 40 дни след зачеването, защото тогава ембрионът е особено раним.

Преди няколко десетилетия децата с тежки вродени сърдечни проблеми не доживяваха зрелост, а сега сякаш голяма част от тях се развиват напълно нормално...
Това се дължи на изключителното развитие в детската кардиология и в детската сърдечна хирургия. Тук включвам и методите за интензивно лечение в детската възраст. Моята лична лекарска съдба беше такава, че трябваше да основа първото детско отделение за следоперативно интензивно лечение в България. Това стана през 1987 г. Едва тогава детската реанимация се обособи.

Можете ли да твърдите, че днес България разполага с най-модерните способи за диагностика и лечение на децата със сърдечни заболявания?
Категорично да! Това, което се прави у нас, е точно това, което се прави по цяла Европа. Е, има центрове по света с върхови постижения в конкретни области. Там развиват експериментални методи, правят фундаментална наука. Ние нямаме обективна възможност за това, но в практически план не отстъпваме на европейското равнище.

Всъщност Националната кардиологична болница ли е единственият център за специализирана диагностика и лечение на деца със сърдечно-съдови заболявания?
Това е така, ние обхващаме пациентите от цялата страна. Световният опит е показал, че в страна с нашето население един център е напълно достатъчен. Това в някои отношения не е добре, защото няма конкуренция, но дейността ни е много специфична, тя не носи лека печалба, ако трябва да се изразя като мениджър. В същото време удовлетворението е огромно, когато успеем да дадем на едно малко същество нормален живот!

Каква е средната възраст на малките пациенти?
70 на сто от тях са до 2 години. Вродените дефекти трябва да се оправят много рано. Има и деца, които идват директно от родилния дом. Затова тук работят изключително опитни хирурзи, анестезиолози и кардиолози. Това, че сме единствен център, осигурява достатъчна натовареност за поддържане на високата квалификация. На сто хиляди живородени деца се правят 387 операции на сърце. Те практически могат да се поемат от два екипа, с каквито ние разполагаме.

Ако се върнем на децата, които са родени здрави, кои са основните рискове от кардиологична гледна точка?
След като медицината успя да овладее до голяма степен ревматизма, нещата доста се промениха. Преди години именно ревматичните сърдечни пороци бяха широкоразпространени. Днес лекарите знаят как да предпазят пациентите си от това заболяване. В съвременността основен риск крие нездравословният начин на живот. Тази грижа за здравето не може да се отлага за средната или късната възраст. Човек трябва да се приучи какво е полезно за него и какво не още от детството. Това е въпрос и на семейството, но и на държавата. Ако страната ни влага усилия и средства в профилактика, плодовете ще се берат след години, но това е правилният път. Най-простото е родителите да настояват поне веднъж годишно да се измери кръвното на детето им и при отклонения състоянието да се проследи.