Какво означава един лекар да е добър, какви качества трябва да притежават медиците? На тези и други въпроси отговарят известни личности.

1. Какво означава за вас понятието „добър лекар”? Срещали ли сте го?

Огнян Герджиков, бивш председател на Народното събрание, зам.-председател на НДСВ
Хубав въпрос. За мен „добър лекар” означава човек, който притежава не само професионализъм, а и човеколюбие. Ако тези качества се съчетават в едно лице, то тази личност е достойна да носи бялата престилка. Аз съм срещал не един и двама добри лекари. Те са изключителни професионалисти, а това е черта, която ценя във всяка област. В България липсата на качествени кадри представлява назряващ проблем, а още по-лошото е, че не ценим квалифицираните си специалисти. Да бъдеш лекар е безспорно най-хуманната професия, защото на тях дължим здравето си!

Найден Андреев, композитор
Познавам добри лекари, имам доста приятели, представители на тази прекрасна професия, и им вярвам много. Те са големи личности, защото във всяка професия най-талантливите и способни кадри стават такива. Лекарят трябва да е човек с главно „Ч”. Защото на тях поверяваме тайните си, здравето си, дори живота си. Аз съм на мнение обаче, че здравето не е стока. Ето защо не може в тази сфера да има стоково-пазарни отношения и от парите да зависи здравето на човек. Категорично съм против! Но това е уродливата, грозната страна на лекарската професия. В крайна сметка като граждани ние имаме право да си изберем лекаря, който да ни лекува и на когото даваме право да разполага със здравето ни.

Георги Иванов, първият български космонавт
Да, срещал съм много добри лекари. Още от самото начало, когато ме приеха войник, а също и курсант, лекарите бяха страшно благосклонни и се отнасяха с уважение към нас.

Ириней Константинов, артист
Добър лекар означава преди всичко добър човек, да се отнася с внимание към всеки свой пациент. След това той трябва да бъде професионалист. По принцип аз безкрайно уважавам лекарското съсловие и се прекланям пред труда им. Един човек обаче ми остана като пример. Това е покойният проф. Начев. С многобройните си достойнства той спечели уважението ми, с онази небрежна разхвърляност в кабинета му, в която обаче той намираше съвършения ред, с уханието на тютюн от лулата му...

Румен Леонидов, поет и журналист
Добрият случай ме срещна с моя добър лекар, но и повече от добър приятел - д-р Коста Костов, известен като Коро. Той е пулмолог, при това от висока класа, но освен по въпросите за моята „сестрица” – астмата, винаги и само до него се допитвам за всички лични или роднински телесни страдания.
Преди време ми стана неудобно пак да го обстрелвам с телефонни радиации и пак да се съветвам с него, защото моята астма редовно се появява почти всяка късна есен или ранна зима. И понеже съм гузен, че не съвсем редовно, но достатъчно често правя опити вместо един бял дроб да си имам три такива, като пуша тютюнец, а понякога и пурички, този път реших да прескоча до близката частна клиника и да ми видят състоянието, което си беше кофти... Излязох си оттам с три-четири вида лекарства, антибиотик и гарнитура към него, сметката докосваше почти стотачка... Лепнах си електромагнитните полета за ушната мида и обясних на любимия ми приятел за какво иде реч, какви са изследванията ми. Той ме накара поименно да му изредя препоръчаните медикаменти. И категорично ми забрани да ги пия, строго ме запита ползвам ли еди-кой си инхалатор, признах си на мига, че не помня къде съм го зафичкал, но след като го намерих, впръсвах си няколко дни поред и задишах свободно. Коро е роден за церител и го прави с удоволствието на белязан от Бога човек.

Мира Радева, социолог
Мисля, че един добър лекар трябва да съчетава познания от много сфери и да притежава доста човешки качества. Колкото и банално да звучи, нужно е той да обича човека, а не да бъде бездушен бюрократ. Дистанцирането от случаите не помага на пациентите, а даже увеличава страданието им. Моите наблюдения са, че лекарят, който е най-близо до пациента в трудни моменти, трябва да бъде и добър психолог. Да предразполага страдащия и най-вече да му обяснява какво се случва на разбираем език. Случаите, когато на пациентите им е трудно да разберат медицинската терминология, не са рядкост. А да не говорим, че се появява и шок за това, че ти се налага да ходиш на доктор. Лекарят няма и физическото време да обяснява, но може би това е въпрос на организация и най-вече на нагласа на лекуващия. Трябва да призная, че в чужбина в това отношение нещата изглеждат по-добре. Правило ми е впечатление, че там всичко се обяснява, разговаря се с пациента. Не казвам, че българските лекари не са добри специалисти. Напротив, те са изключителни професионалисти и са много добре подготвени по отношение на самата наука медицина. Що се отнася до чисто човешките взаимоотношения обаче – има над какво да се работи.
Относно добрия лекар, който аз съм срещала: те са много и винаги са били много важни в живота ми. В житейския ми път обаче като пътеводна звезда стои проф. Богдан Налбански, който ми е помагал неведнъж. Аз бях на 21 години и ми препоръчаха операция. Като млада и неопитна, се съгласих да се подложа на операция. Тогава срещнах проф. Налбански, който за късмет беше на смяна. Той ми препоръча да не правя операция. От този момент аз започнах да му вярвам и той се оказа абсолютно прав. Проф. Налбански спечели уважението ми със способността си да взема най-верните решения дори и когато се налага да поеме риск, разбира се, в определени граници.

Маргарита Хранова, певица
За да е добър един лекар, според мен трябва да умее да поставя правилната диагноза. Тя е най-важното нещо, за да може отправната точка към излекуването на човека да е вярна. За моя радост не съм ходила много по болници. Но съм срещала добри лекари. По-миналата година, когато участвах в шоуто „Пей с мен!”, една вечер ме заболя корем. Пих някакви най-обикновени обезболяващи, които всеки човек си има в домашната аптечка, обаче не ми минаваше. Като се събудих на следващата сутрин, си казах, че трябва може би да отида на лекар. Но пак ме завъртя ежедневието, ходих на репетиция. На обяд вече казах на децата. Те бяха абонирани към една частна клиника, в която веднага ме заведоха. Прие ме коремен хирург, разказах му какво ми е. Тогава той каза, че според него това е апандисит. Попитах го: „Какво ще правим, докторе? Аз имам участие в „Пей с мен!”. Тогава лекарят каза, че е необходима операция по спешност. Аз съответно не можех да повярвам: „Кога трябва да се направи?” – „Ами, сега” – отговори без колебание специалистът, който между другото е от „Пирогов”, но го викат и в частните клиники. И така постъпих, в сряда вечерта ме оперираха и в събота ме изписаха. След това отидох на репетиция, защото нямаше кога, в понеделник трябваше да сме на сцената, а за мен няма кой специално да прави репетиции. Така в началото на седмицата излязох (е, притисках си малко корема), но успях да си изпея парчетата. Този лекар спечели уважението ми за това, че веднага прецени и реши, че операцията е належаща, както се и оказа.

Бойко Станкушев, журналист, член на УС на БНТ
Животът ми досега премина сред толкова много лекари, че имах възможността да се срещам и общувам и с най-добрите от последните десетилетия. Първият ми спомен, бях съвсем малко дете, е от великолепния д-р Грасиани, известен столичен педиатър от 50-те и 60-те години. Само от него не ме беше страх... Този човек имаше неземната способност да успокоява само с присъствието си и детето, и неговите родители.

Соломон Паси, бивш дипломат № 1, президент на Атлантическия клуб
Да, познавам добър лекар - майка ми. Имал съм възможност да сравня професионализма й с този на мнозина други лекари по света. Но професионализъм не стига! Изключителната й отдаденост на пациента и на казуса наистина заразяват с любов към науката и хората.

2. Какви качества трябва да притежават всички лекари в България?

Огнян Герджиков:

Трябва да кажем, че лекарите заслужават да им се поклоним и да им благодарим за труда им. Няма да крия, че за мен лекарската професия е изключително близка. Едно време исках да стана лекар, но балът не ми стигна при второто кандидатстване, за да уча медицина. Но пък станах юрист, а след това и политик. Истината е, че и баща ми винаги е мечтаел да стане лекар, той също ме насърчаваше в тази посока. Но и той не е лекар. Интересното е обаче, че в личната ни библиотека винаги е имало повече медицинска литература, отколкото правна. Любовта ми към лекарската професия е напълно искрена и благородна. Спомням си, че в първи курс във Философско-историческия факултет тогава имахме следната дисциплина - „Анатомия и физиология на висшата нервна дейност”. С голямо любопитство и ентусиазъм се готвех за този предмет, четях всичко с интерес. Ето защо и накрая ми писаха 6+ (така вписаха и оценката ми в книжката). Любовта ми към медицината може би се дължи и на факта, че за мен човекът е в центъра на нещата.

Найден Андреев:
Лекарите трябва да имат висок морал. Да полагат същата грижа и професионализъм към по-бедните, които нямат възможност да възнаграждават безценната иначе помощ на лекуващия. Богатите лекари са друга категория хора. Аз например бих предпочел да се доверя на лекаря, който не е титулуван и награждаван, но който всеки ден, както се казва, вади от смъртта и връща към живот свои пациенти. Такъв лекар заслужава уважение и обич. Не казвам, че титулуваните и известни лекари не са отлични професионалисти, но те по-скоро са се превърнали в теоретици, отколкото в блестящи действащи лекари. На операционната маса се вижда, че по-добър е именно практикът.

Георги Иванов:

На първо място: човечност. Професионализмът е свързан именно с нея. Ако един лекар е блестящ в работата си, то той е непременно е носител на благородство.

Ириней Константинов:
Това звучи като по времето на комунизма, когато ни учеха на кого трябва да приличаме. Истината е обаче, че и да кажеш на някого, че трябва да притежава еди-какви си качества, едва ли с едно казване той ще ги придобие. Всеки човек си е уникален и индивидуален и не трябва да се стреми да прилича на никого освен на себе си.

Румен Леонидов:
Неизтощим нагон да знаят повече и повече и още повече – да бъдат не просто прекрасни приложници, но и вещи познавачи на всички новости в медицината. Да, в медицината, а не само в тясната им специалност.

Мира Радева:
На първо място: професионализъм и лично отношение към проблема на пациента. През последните години посещавам частна клиника, където наблюдавам тенденцията да се подбират кадри с висока култура, интелигентност, силен вътрешен критерий да научават новите неща. Трябва да ви кажа, че професионалната подготовка, квалифицираност и дори взискателност на българските лекари са доста по-високи от тези на колегите им на Запад. Известно време пребивавах във Франция, където ми се наложи да постъпя в медицинско заведение и 3 дена чаках да дойде специалист, който да ме прегледа на ултразвук. Това нещо у нас го няма, тук лекарите са готови да отреагират бързо и професионално на нуждите на пациентите си.

Маргарита Хранова:
Освен добър специалист, особено когато казва по-тежки диагнози, лекарят трябва да е по-деликатен, по-оптимистичен. Роля на лекуващия е да окуражава пациента, защото психиката на човек е много важна и от голямо значение е как самият лекар ще подходи към тебе.

Бойко Станкушев:
Благородството и търпението да изслушваш всеки, да изстрадаш болката на пациента, но без да допускаш емоциите да влияят върху взимането на решение. Ето това е силата на големия специалист и човек!

Соломон Паси:
Може би три качества са необходими на всички лекари в страната: да предизвикват доверие, да поставят точна диагноза и да назначават правилно лечение. Впрочем добре е да следят дали пациентът си пие хапчетата...

3. Имаме ли някаква вина ние, пациентите, за състоянието на собственото ни здраве?

Огнян Герджиков:
Очевидно е, че имаме. Трябва да ценим живота и здравето си. Разбира се, без това да значи самолечение. Но според мен всеки човек трябва да има най-общи познания за това как може да си помогне, кое е най-доброто за него. Наша грижа е да следим здравето си, без да стигаме до крайности естествено.

Найден Андреев:
Естествено, че имаме. Защото сами избираме как да живеем и дали да се грижим за собственото си здраве. Като не желаем да робуваме на всепризнати ограничения и забрани, инженерно измисленото ни тяло задължително реагира на по-продължителен дисбаланс. Носим вина за състоянието на собственото си здраве и когато черните точки са повече в нашето мислене, ние сами си докарваме болестите.

Георги Иванов:
Разбира се, че пациентите носят голяма отговорност за собственото си здраве. Но ние, българите, нямаме културата да живеем здравословно и да се храним балансирано. Не бива да забравяме и физическото натоварване, защото движението е номер едно. Това трябва да се учи в училище, да се подчертава важността на физкултурата, да се разяснява, че всеки спорт е полезен, а може да бъде и забавен. Децата трябва да се възпитават още от най-ранна възраст кое е добро и кое - лошо за тяхното здраве.

Ириней Константинов:
Разбира се, че имаме. В България никой не прави хигиена на здравето си. Все чакаме до последния момент, но това сякаш ни е заложено в балканския манталитет. Навремето си имахме семеен лекар още преди някой да ни е казал за това. Той познаваше мен, семейството ми, бабите, дядовците, въобще – цялата фамилия. Проф. А. Попов – кардиолог, периодично идваше, за да провери дали всичко е наред. Днес състоянието на здравето ни все повече се влошава и заради лошото хранене, и заради вредните навици, от които не можем да избягаме.

Румен Леонидов:
Имаме, разбира се. Нали току-що си признах. Понеже съм типичен българин от балкански произход, и аз съм непоследователен към себеуважението на тялото си. Което какво означава – означава цивилна нецивилизованост. У нас подсъзнателно разчитаме, че ще минем между капките – покрай закона, покрай челния сблъсък, покрай данъчните, покрай неплащането на парното, водата и данък смет, гражданска отговорност и прочие. Това е част от гяволъка ни, от вродената ни андрешковщина, от неосъзнатата ни омраза към държавността, част от която сме и ние. И нашето лично здраве, което е обществена ценност, защото е частица от националния капитал... Разкайвам се, но какво от това?

Мира Радева:
Да, определено. Високият ръст на сърдечно-съдовите заболявания, на атеросклерозата, на хора с високо кръвно се дължи най-често на нехайството на самите нас по отношение на здравето ни. Все си мислим, че лекарите ще ни дадат едно хапче и ще се оправим, но що се отнася до здравето, нещата са далеч по-сложни. Аз преподавам „Социология” в Пловдивския университет и наскоро си позволих да кажа на моите студенти, че всяко ново поколение изглежда все по-зле и не полага никакви усилия нещата да се подобрят. Те са дебели и обездвижени. Едно време да си спортист или да се занимаваш със спорт беше шик. Сега това не е така и аз го виждам по моите деца. Опитвам се да им създам физическа култура – ходим да плуваме, бягаме и т.н. Но все по-често връстниците им бягат от часовете по физическо, като предпочитат да седнат в някое кафе. На тази тема си говорихме наскоро и с министъра на спорта Свилен Нейков, както и с министъра на образованието Игнатов, да създадем някаква структура, която да насърчава децата да се занимават със спорт.

Маргарита Хранова:
Разбира се! Аз ходя редовно на профилактични прегледи. На гинеколог, на мамография – задължително. В началото на годината абсолютно винаги си правя всички необходими профилактични прегледи. Препоръчвам да го правят всички хора, ако се интересуват от здравето си. Не искам да отделям младите хора, но искам да подчертая, че и за тях е важно да се следят, независимо от годините си. Защото те си мислят, че всичко им е наред, но невинаги е така. Естествено в нашата възраст вече трябва по-внимателно да се занимаваме със състоянието на собственото си здраве.

Бойко Станкушев:
Липсата на достатъчна здравна и гражданска култура пречат на индивида, на семейството му, на цялото общество. Това е национален проблем. Смачканото самочувствие на българина - също. Имаме нужда от повече себеуважение, достойнство и открита позиция. Институциите ще функционират по-добре, ако има критичен, но градивен граждански контрол.

Соломон Паси:
Разбира се. Най-видимите доказателства по улиците са затлъстяването и цигареният дим.

4. Какъв е празничният ви поздрав към гилдията?

Огнян Герджиков:
Ами това, което искам да изразя, е дълбоката си признателност към хората в бели престилки. Дано работата им носи удовлетворение и радост, защото това е най-важното: да се чувстват щастливи от факта, че помагат на хората.

Найден Андреев:
Не може да се каже поздрав. По-скоро ще дам една сентенция, че лекарското съсловие е част от нацията. То има особената роля и привилегия да се грижи за здравето на нацията, а това в исторически план винаги е носело голяма отговорност и висока нравственост. С голямо признание към избора им на професия искам само да напомня на лекарите, че те са част от този народ – дали е беден или богат, дали е крив или прав, дали е прост или по-учен – те са част от него и на всяка цена трябва да се опитват да му помогнат.
Георги Иванов:
Бих им пожелал преди всичко да са здрави! Да усъвършенстват непрекъснато професионализма си, защото науката не е статична, а търпи развитие!

Ириней Константинов:
Честита Коледа! Нека лекарите вярват в Бога и спазват Хипократовата клетва, която са положили!

Румен Леонидов:
Дай Боже всеки от вас, които доста често сте нашата последна надежда за физическо спасение, бъде толкова обичан, уважаван и почитан, колкото е моята почит и съ-радостност към д-р Костов, или по-просто Коро.

Мира Радева:
Ами да се радват на професията си. Каквото и да си говорим, няма друга професия, която да носи такова голямо удовлетворение. Да помагаш на хората, да спасяваш човешки живот е призвание, което те кара да се чувстваш щастлив. Ще пожелая на лекарите никога да не се превръщат в чиновници, а по същия начин да продължават с работата си да се грижат за хората.

Маргарита Хранова:
Наистина предстоят прекрасни празници през декември – Бъдни вечер, Коледа, Нова година. Според мен е хубаво да се стараят да бъдат по-усмихнати, защото празниците идват. Дано това да им повиши настроението, защото когато човек е с по-ведро състояние на духа, нещата се вършат по-приятно. Дано да имат парички, за да купят подаръци за всички, които имат предвид. И накрая ще им пожелая да са живи и здрави, защото това е най-важното!

Бойко Станкушев:
В навечерието на Светлото Рождество Христово пожелавам на българския лекар да не забравя клетвата на Хипократ, да се придържа към истинските християнски ценности, да обича и вярва! Така и той ще бъде наистина обичан и уважаван. Няма медицина без любов и жертвоготовност...

Соломон Паси:

Пожелавам на лекарите и на всички пациенти успешна здравна реформа, но и независимо от нея - и отлично здраве!