За бедствие говорим, когато е налице кризисно събитие вследствие на земетресение, наводнение, епидемия, промишлени аварии, войни, тероризъм и други.

Обикновено се изправяме пред невъзможност за бягство, травмиращи гледки, липса на време за реакция и подготовка. Всяко кризисно събитие застрашава както физическото ни, така и психическото ни благополучие.

За криза говорим, когато относително стабилното и устойчиво равновесно състояние на човек е нарушено. Силата на събитието, надхвърля способността на индивида да се приспособи по обичайния за него начин и той реагира, чрез различни механизми или защити.

Когато говорим за природно бедствие, трябва да се вземе под внимание не само колективната травма, но и индивидуалната. Земетресение, наводнение, пожари и други природни катаклизми ни изправят пред най-големите ни страхове, свързани със смъртта, загуба на близки, загуба на имущество, финансови затруднения, отделяне от значимите други с цел евакуация, тежки емоционални реакции, загуба на контрол и чувство за това, че не сме недосегаеми и неуязвими и много други.

По време на стресово преживяване, тялото ни реагира със силно изтощение, умора, гастроинтестинални оплаквания, нарушен апетит, соматизации, обостряне на вече хронични заболявания и стягане в гърдите и гърлото.

Чувстваме се по-объркани, сънуваме кошмари, трудно се концентрираме и възобновяваме спомени, започваме дори да изпадаме в криза на вярата. Емоциите ни преминават през различни етапи като гняв, тъга, страх, тревога, омраза, отчаяние, вина и всичко това може да варира много непредсказуемо и неразбираемо и за нас самите. Добре е да имаме с кого да поговорим за тези си преживявания и усещания, да получим разбиране и съпричастност.

Обикновено стресовата интензивна реакции отшумява след около 18 месеца след кризата, но много хора споделят, че остават дълго време непрекъснато нащрек, мнителни, изолират се и са доста по-склонни към това да се плашат и изпускат емоциите си.

Всяка една помощ в този момент би била полезна, но има и неща, с които бихме могли да си навредим и да влошим хронично състоянието си. Това са злоупотребата с психоактивни вещества и алкохол, тежка и продължителна емоционална вцепененост, избягване на стимули и обекти, напомнящи за преживяното и не на последно място е добре да се обърне внимание и на суицидните мисли и опити.

Когато говорим за психологическа интервенция или просто казано помощ се концентрираме тук и сега, в близост до мястото на бедствието и колкото е възможно по-прости интервенции. Стремим се да избягваме всякакви диагностични оценки, дълбоки аналитични терапии и в някои случаи е добре да се приложат и медикаменти.

Освен директна работа на поле с пострадалите, е добре да се подложи на подготовка и спасителният екип.

Появата на интензивни емоционални, когнитивни, поведенчески и телесни симптоми са едни от основните етапи в протичането на кризата. Всеки един от тях изисква индивидуално и компетентно третиране, което прави грижата в такъв момент комплексна.

Необходимо е мобилизирането на всички вътрешни и външни ресурси на индивида. Процесът е деликатен и много важен, тъй като всеки един провал се приема много по-тревожно, а това от своя страна засилва негативните преживявания.

Потребността от отреагирането на преживяното е заложена във всеки един от нас, а терапията и психологическите интервенции дават възможност и поле това да се случи.

Адекватното вземане на решение и тестиране на реалността в такъв момент е изключително затруднено и изкривено в следствие на силни емоции като гняв, страх, объркване, безпомощност, понякога психотични епизоди, на изразени телесни усещания като гадене, замаяност, главоболие, изтръпнали крайници, топли и студени вълни, тахикардия, липса на апетит, безсъние. Замъглена е преценката ни поради различни поведенчески прояви като избухване, плач, злоупотреба с ПАВ, паника, социална изолация и други. Не рядко се наблюдава трудност във формулирането на мисли и желания и изразяването им.

Това, което е от първостепенно значение, когато работим с хора - жертви на природно бедствие е да мобилизираме адаптивните им механизми за справяне и минимализираме възможно най-много социалното оттегляне, агресията и автоагресията, употребата на алкохол и ПАВ.

Въвличането на обществото, близки и роднини, ако е възможно, ще подкрепи и подпомогне процеса на възстановяване. Добре е да партнираме на човека да се адаптира към новата реалност, да стабилизира устойчивостта си.

От изключителна важност е да изследваме суицидния риск. Какво човек мисли за бъдещето си, как мисли, че би могъл да реорганизира живота си и да му помогнем да мобилизира потенциала си.

Много често след загуба на близки, имущество, физическа и психическа немощ, хората са склонни да прибягват към самоубийство. За това оценката и превенцията на риска е от първостепенна важност. Да се следи за скорошни самонаранявания, планове, мисли, хронични психични заболявания и други сигнали.

Изправянето пред криза е само по себе си бързо, сложно и травмиращо събитие. За да се опитаме да избегнем максимално развитието на посттравматично стресово разстройство е добре и намесата, и помощта да бъдат също бързи, адекватни и комплексни.

автор: Фотка Георгиева, кличен психолог