Публикация

Д-р Айлин Фейзуллова: Избрах да остана в България и да бъда лекар тук

Д-р Айлин Фейзуллова: Избрах да остана в България и да бъда лекар тук

Д-р Айлин Фейзуллова е един от двамата носители на наградата за пълно отличие „Златен Хипократ“ тази година. След успешното завършване на Медицински университет – София, тя остава у нас, като е избрала да се развива в сферата на ендокринологията. Споделя, че дължи отличния си успех на голяма упоритост, труд и посвещаване изцяло на мечтата да бъде лекар.


Владее пет езика.


Д-р Фейзуллова, завършихте медицина с пълно отличие. Какво стои зад наградата „Златен Хипократ“? Какви усилия се изискват?

Изисква се страшно много упоритост, шест години и половина пълна отдаденост на това, което сме предприели – а именно нашето обучение по медицина. Държа да отбележа също, че преди да започнем обучението си в Медицинския университет, ние се готвим за кандидатстудентските изпити. Това са две години, в които човек учи едновременно и за тях, и за държавните зрелостни изпити, и за предметите в училище. По същото време грабим с пълни шепи от живота, стараейки се да имаме и хубав, и разнообразен такъв в личен план. Така че да накараш един ученик да посвети две години от живота си в подготовка за кандидатстудентските изпити, не е лесно. Но за всеки ученик, който още тогава усети, че отдавайки се на медицината – на своята бъдеща професия, животът му изцяло ще се промени и ще го превърне най-вече в стойностен човек, положените усилия си струват. Това са общо осем години, в които човек преустройва ума и съзнанието си. Калява се, подготвя се за всички трудности, които предстоят.


Преподавателите ни предупреждават, че дотук е било лесното, макар че на нас ни се струва, че досега беше най-трудното! Това е най-високият връх, изкачен от нас до момента, и е наистина най-голямата стъпка, която някога сме правили в живота си в професионален план.


Получавайки тази награда, осъзнах, че всичко си е струвало. Завърших Медицинския университет още преди няколко месеца, съответно с последния държавен изпит. Още тогава вълнението беше огромно! Усетих как бъдещето ми изглежда още по-ясно, още по-сигурно, защото тази стъпка – да завърша висшето си образование, е най-важна.

 

Какво Ви привлече към медицината?

Това, което най-много ме привлече, е огромният шанс и привилегия да помагам на хората. Това изцяло е било и винаги ще бъде моя движеща сила. Разсъждавам така още от съвсем малка, но наред с това в ученическите години да съм се развивала в много посоки – творческо писане, театър, музика, танци. Също така, с течение на годините, осъзнах, че за да стане един човек стойностен и да бъде удовлетворен от всеки свой ден, то начинът е да помага на околните. Така че аз избрах този път и знам, че той беше най-правилният.


Най-важният фактор е, че видях достоен пример от моето семейство, тъй като голяма част от него са именно лекари, и то с най-различни специалности. Животът, който те водят, е изключително съдържателен и пълноценен. Да, също е и много натоварен и напрегнат, като почти няма време за личен живот, но ето, щом аз съм тук, след като моите родители са успели да ме отгледат, разбира се, чрез помощта на моите баба и дядо, значи и това е възможно! И все пак добре знам, че когато човек се отдаде на медицината, то е завинаги.

Какво следва оттук нататък? Към каква специалност сте се насочили и защо?

Насочих се към специалността „Ендокринология и болести на обмяната“. За мен това е най-интересната медицинска специалност и въпреки многото други, от които съм била привлечена, тази остана най-дълбоко в моето сърце и смятам, че бих повлияла най-пълноценно на българските пациенти. Съвсем скоро предстои събеседване във връзка с предстоящата ми специализация.

 

От половин година съм доброволец в Първа клиника на УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, т.нар. Институт по ендокринология. Усетих, че това е моето място, колективът е прекрасен. Приеха ме много добре и считам, че има как да бъда полезна именно там.
Доколкото разбирам имате намерение да останете да практикувате в България. Много Ваши колеги предпочитат да заминат за чужбина веднага след завършването.


Винаги съм искала да остана в България, от самото начало на следването ми. Проведох стажове в чужбина – в Италия, Испания, Полша и Русия. Те ми дадоха много. Бяха с продължителност между един и два месеца. Определено усетих атмосферата, разбрах колко са напред в развитието на здравеопазването си, особено двете Западноевропейски държави. Чувствах се много добре там, приеха ме много топло, тъй като нямах езикова бариера. Смятам, че всеки, който е посещавал такива стажове, трябва да въведе иновациите и добрите практики тук, у нас, за да подобри системата.

 

Но, разбира се, аз уважавам мнението на всички колеги, избрали да заминат за чужбина. Защото те са много смели – там ще започнат един изцяло нов живот, сменяйки средата и обкръжението си. Не е лесно, особено ако човек замине сам.
Разбирам и уважавам възгледите на тези колеги – в чужбина заплащането е много по-високо, трудът изглежда много по-оценен. Макар че е редно да споменем, че идвайки от България, тепърва трябва да се доказват много, независимо от оценките, които имат в дипломите си. Със сигурност там се започва от нулата, със сигурност трябва да се положат максимални усилия, за да бъдат възприемани като равни и да се отнасят с тях добре.

 


В България има много позитиви, в чужбина също. Все пак избирам нашата страна, поради още една причина и тя е много важна – България ми даде образование – моите преподаватели даваха всичко от себе си ежедневно, за да ни образоват и да ни направят хора. А моите родители цял живот ме подкрепят и правят всичко възможно, за да ми осигурят един прекрасен живот и професионално развитие.

Как се виждате в следващите години в професионален и личен план?

В професионален план се надявам да стана специалист по ендокринология. Специализацията е четири години. Също така ще се радвам да се развия и в научната сфера – след време да запиша докторантура. В личен аспект имам планове да се омъжа, тъй като наскоро се сгодих. Това беше най-голямата емоция в моя личен живот! С моя бъдещ съпруг се подготвяме за сватбата, така че в следващите години смятам, че ще създадем наше собствено семейство, което е и моята най-голяма мечта. На мнение съм, че когато човек балансира между професионалното и личното, се получава най-добрата комбинация.

Вие се млад човек. Остава ли Ви време за среща с приятели, разходки, имате ли хоби? Разкажете малко повече за себе си.

Имам много хобита и определено се грижа много за поддържане на приятелското ми обкръжение, както и приятелите ми за мен. Стремя се да посвещавам свободното време, с което разполагам извън ученето, изцяло на своето личностно развитие. Моите хобита са свързани с изучаването на чужди езици и със спорт. В момента изучавам италиански и турски език. Занимавам се с народни танци, посещаване на фитнес занимания и участие в маратони на полудистанции, като имам вече осем зад гърба си из различни градове в България. Тази моя страст започна по време на пандемията от Ковид-19, когато, както знаете, всичко беше затворено. Съответно страдаше не само психиката, но и физиката на човек. Поради тази причина взех решението да започна да бягам, като още от първата седмица придобих самочувствие за това, което мога да постигна и в тази област на спорта. След време започнах да участвам в маратони, имам добри приятели, които ме мотивираха, а сега аз мотивирам хората около мен.


Два пъти седмично ходя на народни танци в Академичния фолклорен ансамбъл „Иван Тодоров“, посещавам и фитнес залата, участвайки в групови занимания. Поставила съм си за цел всеки ден да имам по един час физическа активност, балансирайки между умерена и интензивна, за да се чувствам добре и във форма.

Имате ли вече научни разработки?

Участвала съм в няколко конгреса досега с научните си разработки, разбира се, изготвени не самостоятелно, а в екип, като дори имам спечелена награда. Участията ми са в 26-ия Европейски конгрес по обезитет през 2019 г. в Глазгоу, Шотландия; Международния конгрес по медицински науки (International Congress of Medical Sciences (ICMS), гр. София, през 2021 г., и в Science fair: Spring edition 2021 г., в гр. Пловдив, с теми, свързани с разпространението и рисковите фактори за наднормено тегло и обезитет сред ученици; в Международния биомедицински конгрес, гр. София (International Biomedical Congress of Sofia) през 2021 г. с разработка на тема „Инсипиден диабет“, като бях наградена за представянето ми.


Скоро, в края на март, ми предстои една голяма изява – на Националния научен симпозиум за заболявания на щитовидната жлеза и паращитовидните жлези. Подготвям се за това, като ще представя клиничен случай, който не е описван до момента в България. Представянето на случаи в рамките на този симпозиум се провежда на конкурсен принцип за млади учени под 35 г.


До този момент д-р Фейзуллова е носител на редица награди и отличия:

  • Студент на годината на Медицинския факултет на Медицински университет ¬– София през 2020 г.;
  • Студент на годината в категория „Здравеопазване“ за цяла България през 2021 г.;
  • Стипендия на Фондация „Еврика“ за специални постижения през 2021 г.;
  • Стипендия на Българския лекарски съюз – двукратно през 2021 г. и 2022 г., присъждана за отличен успех и владеене на чужди езици.

 

Интервю на Татяна Вълкова

снимки: личен архив

Коментари

Е, това е най- голямото предимство на човешкият ,естествен интелект,който виждаме в лицето на това младо момиче--завършило медицина с отличие в България. ИИ или какъвто и да е органоиден интелект/OI/ , не може да достигне такова съвършенство ,колкото и да се развива и усъвършенства, неконтролирано.Щом като има такива млади хора ,осъзнати и работещи непрекъснато за своето развитие и израстване ,не е загубено всичко. Браво.!!! Искрено и желая , тя да има същият успех и в "училището на живота". На добър път.!