Маг.-фарм. Константин Качулев: Електронната рецепта би решила проблема с липсата на лекарства

Маг.-фарм. Константин Качулев е магистър по управление на клинични изпитвания и магистър-фармацевт със специалности по промишлена фармация, токсикология и токсикологичен анализ, както и по правно регулиране в здравеопазването. Доктор по социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията. Ръководил е аптека и е притежавал такава. С опит в производството на лекарства, както и в провеждането на клинични изпитвания на нови лекарства. Понастоящем е заместник-председател на Регионална фармацевтична колегия - Благоевград, заместник-председател на Националния съюз на психолозите и психотерапевтите и председател на международното сдружение "Българско международно движение".

Той коментира дискутираната във "Фармацевтите говорят" тема за липсата на лекарства.

Маг.- фарм. Качулев, кой е виновен за сегашната ситуация с липсата на лекарства в страната?

Проблемът е комплексен и моето лично мнение е, че това се случва с натрупване. Липсва дългосрочна и устойчива реформа в лекарствената политика. Като цяло лекарствената политика се изменя на части в зависимост от хората, които в момента са на власт. Те обслужват определени интереси на тесен кръг от хора със значителен капиталов ресурс.

Достатъчен ли е контролът, осъществяван върху реекспорта на лекарства?

Контролът върху паралелния износ не е достатъчен. Механизмите, които бяха заложени в закона с последните поправки по време на управлението на ГЕРБ, целяха един по-широк размах на ИАЛ с цел контрол върху тези процеси. Това, което наблюдавам е, че в агенцията правят всичко по силите си, но липсва сериозна координация и съвместни действия с други агенции, като Агенция Митници и ред други по веригата, които са отговорни за това на територията на България да има определени лекарства, те да са в необходимото количество и да обслужват определен вид болни.

Един търговец има една единствена цел – в края на месеца приходите да бъдат повече от разходите. Той няма социален ангажимент да осигурява някакви стоки или услуги, които да бъдат безплатни за пациента. Това е задължение на държавата и общините. И тук пациентите няма защо да се сърдят, защото живеем в пазарна икономика. Търговците на едро са единствените оторизирани юридически лица, които могат паралелно да изнасят медикаменти. Ако 100 единици от определен медикамент влязат на територията на страната, не всички 100 се продават в България. Това е общоизвестен факт, който се констатира и от Комисията за защита на конкуренция. Има няколко доклада със секторни анализи, които описват как всички големи търговци на едро реекспортират медикаменти. И това е разрешено още в Договора за функциониране на ЕС. Нека припомня – свободно движение на хора, стоки и капитали. В резултат се създава напрежение във веригата на доставките, въпреки опитите и реториката на всички търговци на едро да убедят, че големи количества лекарства остават в България. Но ние виждаме, че на територията на страната има недостиг. Тогава възниква въпросът, как така се разрешава реекспорт? Задължение на държавата е да подобри контрола, защото лекарствата са специфични стоки и те могат да подлежат на допълнителен контрол. Това целѝ и системата СЕСПА.

Освен това в момента се разчита на точността на медицинската статистика за това, какви количества са внесени и каква е консумацията. Оказва се, че консумацията е различна от официалната статистика. Липсата на яснота, въпреки позиционирането на системата СЕСПА като водеща, все още не дава необходимите резултати.

Отделно политиката на НЗОК по външно и вътрешно рефериране допълнително обременява пациентите. Обявяването на 100% реимбурсация за дадено лекарство не винаги е така за пациента. Защото това означава, че най-евтиният референт е реимбурсиран на 100% от здравната каса, а ако пациентът употребява друг аналог, той го доплаща. Това е проблем, който изцежда джоба на потребителя.

Какви законодателни промени биха помогнали да се реши ситуацията?

Въпреки някои мои критики към ръководството на МЗ и нашия колега проф. Сербезова, тя се справи чудесно с работата си, докато заемаше поста министър. Като фармацевт тя е запозната с проблема, но не разполагаше с достатъчно време. Проблемът е, че нямаме стратегия за лекарствена политика, която да бъде консенсусно приета. Пипа се на парче и това не е добре. Опитът, който направи проф. Сербезова и който е в унисон с развитието на лекарствената политика в България, беше да се въведе изцяло електронно изписване на антибиотиците и поетапно да се премине към електронна рецепта и за останалите лекарства по лекарско предписание. За съжаление сегашното управление на МЗ не прие такъв сценарий. Още повече, чрез спиране действието на наредбата отсрочи електронизацията на лекарственото предписване за неопределено време.

Смятам, че електронната рецепта би изсветлила ситуацията в страната. Електронната рецепта би напълнила електронните регистри, които са много важни за това да направим оценка и да менажираме доставките и разхода на лекарства. Тя е част от законодателните промени, които трябва да бъдат въведени, за да може да се продължи напред в оптимизацията на системата по лекарствоснабдяване и рационализацията в употребата на лекарства.

Електронната рецепта би решила и проблемите, свързани с манталитета на българите, каквото е например изнудването на колегите в аптеките да се дават антибиотици без рецепта. Колеги в Благоевград се оплакаха как баща седи и казва, че няма да си тръгне, защото антибиотикът му трябва за детето, а то ще умре без него. Това нещо ние трябва да го изкореним и електронната рецепта е част от решението. Има образцови аптеки, които искат да се представи електронна рецепта, когато пациентът не носи хартиена. Те настояват човекът да се обади по телефона на лекаря си, който е запознат със здравословния проблем на пациента, с молба той да изпише електронна рецепта, за да може да се реши проблемът.

Как липсата на лекарства се отразява на фармацевтите?

Неприятно се отразява. Първо се лимитира инструментариумът, по който можем да лекуваме определени състояния и заболявания. Допълнително се получава напрежение между фармацевтите и пациентите. Пациентите често обикалят няколко аптеки, за да намерят лекарствата си.

Пациентът иска неговото лекарство да го има в аптеките. Не го интересува дали 1000 човека са решили да отслабват с медикамент за диабет, както е модерно напоследък. Интересува го количествата, които са предвидени по здравна каса, да стигнат до диабетно болните. Когато той пристигне в аптеката и има бяла или електронна рецепта от лекар, който е преценил, че затлъстелият пациент има нужда от това лекарство, не може да го ограничим. Има обаче приоритети, които трябва да се спазват, и това трябва да се вземе под внимание от цялото общество. Нека здравните институции, съсловните и пациентските организации, както и фармацевтичните фирми седнат на една маса и да обсъдят как би трябвало да изглежда една стратегия за лекарствата. Има няколко стартирани стратегии в последните 15 години. Крайно време е да има консенсус.

Трябва да се направи цялостен анализ до какво довежда това състояние, какви са необходимите промени, които трябва да се предприемат. Необходимо е да има стратегия, която да постави на масата проблемите такива, каквито са. Трябва да набележим заинтересованите страни и да има една управленска воля, защото ние знаем, че управленците в лицето на МЗ би трябвало да са неутрални към всички играчи и би трябвало по такъв начин да решават проблемите.

Може ли проблемът да бъде решен чрез генерично заместване на липсващите препарати?

Вследствие на ковид пандемията има повишаване на употребата на лекарства. Има психологически състояния като напрежение, депресия и стрес, които предразполагат към употребата на лекарства. Това е проблем, който ще продължи да се задълбочава и това е неизвестен фактор от уравнението, което МЗ трябва да реши.

В средата на януари, вследствие на настъпващата грипна епидемия дефицитът на лекарства беше много остър. В публичното пространство, включително по националните медии, се чуха коментари, че Гърция събира своите консултанти по лекарствена политика, които обмислят да стимулират производителите на генерични лекарства да работят на пълна мощност.

При нас риториката на МЗ беше, че ние събираме паралелните търговци, за да решим въпроса чрез някаква търговия на по-висока цена. Липсата на развиване на генеричната политика на нас ни коства много, включително и човешки животи. Докато нашите съседи мислят за това как да си набавят необходимите лекарства, ние разсъждаваме как да направим паралелен внос. Ами няма как да направим такъв внос, който да е в необходимите големи количества, защото веригите за доставки страдат.

Причините са много, започвайки от ковид и спирането на предприятия на производители на субстанции в Индия и Китай. Виждаме, че ковид кризата в Китай продължава и доскоро бяха много стриктни в спазването на мерките. Не се очаква скоро да има драстично подобряване в доставките от там. Войната в Украйна също рефлектира, чрез инфлация и намаляване на енергийния поток към Европа. Става въпрос за петролни продукти, които са много важни в синтетичната химия. Тези събития водят до това, че страните, произвеждащи лекарства, го правят основно за себе си. Затова, когато говорим за генерична политика трябва да преценим дали е възможно България да произвежда активни субстанции и да увеличи капацитета си в производството на генерични медикаменти.

В страните от Източна Европа трудовата ставка е ниска и трябва да се запитаме, може ли там да се изнесе производството на активни субстанции? За да може това производство да направи от тук нататък Европа самодостатъчна. За съжаление това не се обсъжда, а според мен това е едно от решенията на този проблем.