Активното наблюдение на рак на простатата има същите високи нива на преживяемост след 15 години като лъчетерапията или операцията, съобщава най-голямото проучване от този вид. Това са част от изводите на проучването ProtecT, които са представени на конгреса на Европейската асоциация по урология (EAU) в Милано и са публикувани в New England Journal of Medicine.

Въпреки че при мъжете на активно наблюдение, което включва редовни тестове за проверка на рака, е по-вероятно да настъпи прогресиране или разпространение на туморните клетки, отколкото при тези, подложени на лъчетерапия или операция, това не намалява шансовете за оцеляване на първата група.

Проучването установи също, че отрицателните въздействия на лъчетерапията и хирургията върху уринарната и сексуалната функция продължават много по-дълго, отколкото се смяташе досега, до 12 години.

Констатациите показват, че решенията за лечение след диагностициране на локализиран рак на простатата с нисък и среден риск не трябва да са прибързани, изтъква проф. Фреди Хамди от Nuffield Department of Surgical Sciences. Той допълва: 

„Ясно е, че за разлика от много други видове рак, диагнозата рак на простатата не трябва да бъде причина за паника или прибързано вземане на решения“, казва той. „Пациентите и клиницистите могат и трябва да отделят време, за да претеглят ползите и възможните вреди от различните лечения със знанието, че това няма да повлияе неблагоприятно на тяхното оцеляване.“

Проучването, финансирано от Националния институт за изследване на здравето и грижите, е ръководено от изследователи от университетите в Оксфорд и Бристол в девет британски центъра. Това е най-продължителното проучване от този вид и първото,  което напълно оценява три основни възможности за лечение:

• активно наблюдение,
• хирургия (радикална простатектомия);
• лъчетерапия с хормони за мъже с локализиран рак на простатата.

Над 1600 мъже са проследявани в продължение на 15 г.

Между 1999 г. и 2009 г. 1643 мъже на възраст 50-69 години в Обединеното кралство, които са били диагностицирани с локализиран рак на простатата след кръвен тест за PSA, са се съгласили да бъдат рандомизирани за активно наблюдение (545), радикална простатектомия (553) или радикална лъчетерапия (545). Изследователският екип е проследил мъжете в продължение на средно 15 години, за да измери нивата на смъртност, прогресията и разпространението на рака и въздействието на лечението върху качеството на живот.

Те открили, че около 97% от мъжете, диагностицирани с рак на простатата, са оцелели 15 години след диагностицирането, независимо от лечението, което са получили. Около една четвърт от мъжете на активно наблюдение все още не са имали инвазивно лечение на своя рак след 15 години.

Пациентите и от трите групи съобщават за подобно общо качество на живот по отношение на общото им психическо и физическо здраве. В същото време било  установено обаче, че отрицателните ефекти от операцията или лъчетерапията върху уринарната, чревната и сексуалната функция продължават много по-дълго, отколкото се смяташе досега.

В по-ранни констатации, публикувани през 2016 г., изследователите установиха, че след десет години проследяване, мъжете, чийто рак е бил активно наблюдаван, са имали два пъти по-голяма вероятност да го видят прогресия или метастазите, отколкото тези в другите групи. Предположението беше, че това може да доведе до по-нисък процент на преживяемост при мъжете при активно наблюдение за по-дълъг период от време. Резултатите от 15-годишното проследяване обаче показват, че това не е така и че нивата на преживяемост остават еднакво високи във всички групи.

Редактор Илияна Ангелова