Отворените модели на доставка на лекарства, които се прилагат и развиват в Европейския съюз, са пътят, по който България може да търси решения за улеснен достъп до лекарствени продукти с разрешение за употреба в ЕС.

Чрез минимални промени в поднормативната база може значително да се подобри придържането към терапия по лекарско предписание. За това апелираха от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ) на семинар „Улесняване на достъпа до лекарства - европейският начин“.

За да се увеличи възможността за обезпечаване на потребностите от продукти по лекарско предписание, от Асоциацията предлагат промени в Наредба 4 за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, с които да се даде възможност на магистър-фармацевти при отпускането на предписани лекарствени продукти, реимбурсирани от НЗОК, да избират релевантния НЗОК-код за еднаквия продукт от първовносител или паралелен внос според наличността в аптеката. Кодът по НЗОК има единствено отчетна функция и не може да служи като бариера за получаване на лекарствен продукт от нуждаещия се пациент, категоричен е Христофор Иванов – член на Управителния съвет на БАРПТЛ. От асоциацията настояват за намаляване на административната тежест и оптимизиране на процедурите по получаване на цена и включване в Позитивния лекарствен списък (ПЛС).

„В момента наблюдаваме процес на свръхадминистриране и непридържане към нормативните срокове и реквизити“, заяви Антон Манолев – председател на УС на БАРПТЛ и апелира за преминаване към регистрационен/уведомителен режим при утвърждаване на цена от паралелен внос, с което ще се съкрати многократно времето за достигане на лекарствения продукт до пациентите.  

Боряна Маринкова, изпълнителен директор на асоциацията очерта картината на предизвикателствата в лекарствоснабдяването в Европа и България. 

22 478 случая на недостиг на лекарства са анализирани през последните 5 г. от Европейската комисия с извод, че всеки един от тях засяга едновременно едвва 1,25 от страните-членки.

Дори фундаментални причини като проблеми с производството имат различна тежест в отделните държави[1].

Това е категорично доказателство, че недостигът е ограничен до една или няколко държави по едно и също време и е преимуществено национален проблем, катализиран от местните политики и практики,

подчерта Маринкова и допълни, че тук паралелната дистрибуция има своята полезност за пациентите и системите на здравеопазване. „Паралелната дистрибуция прави именно това - лекарствата да стигат значително по-бързо до пациентите от държави с излишък към страни с недостиг, от страни с по-ниски цени, към страни с по-високи“, каза Христофор Иванов.

Основните причини, очертани в доклада на ЕК, които пораждат напрежение в отделните държави в лекарствоснабдяването в най-голяма степен се дължат на производствени фактори и на неочаквано високо потребление.

Ефективните мерки са базирани на солидарността, свободното движение на лекарства и съвременни модели на доставки, коментираха от БАРПТЛ. Малките страни като България в рамките на големия единен европейски пазар по-често изпитват недостиг, отколкото големите, и те са най-силно заинтересовани да прилагат отворени модели на доставка, в която участват активно търговците на едро на лекарствени продукти.

"Мит е, че износът се извършва от бедните към богатите държави. Статистиката е безпрекословна - 52% от износът в ЕС, който се превръща в паралелен внос, идва от Германия, Франция, Обединеното кралство, а сред останалите водещи държави източници са Австрия, Белгия, Дания, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция, обясни Боряна Маринкова, изпълнителен директор на БАРПТЛ, позовавайки се на данни от проучване на Достъпни лекарства Европа[2].

„Паралелният внос на лекарства помага за по-гъвкава ценова политика на националните пазари, спестява разходи и подобрява достъпа на пациентите до лекарствени продукти с гарантирано качество в условията на европейска защита от фалшифицирани лекарства“,  обясни още Маринкова. При наличието на конкуренция ценовият натиск е само в посока понижаване на цената, а това генерира спестявания за здравните системи и пациентите.  

От БАРПТЛ дадоха за пример с Дания, където благодарение на паралелния внос на лекарства са спестени  99 млн. € за 2021 г. по данни на Copenhagen Economics[3]. 

В Полша за 8 години пък са спестени 728 млн. €, показват данни от 2020 г. на Делойт[4]. Само за 2018 г. спестяванията са 128 млн. €, от които 15,4 млн. са директни икономии за пациентите.

"Използването на опита на търговците на едро на лекарствени продукти в ЕС е най-ефективният начин  за равен и добър достъп до терапия за малките европейски държави. Достъпът до лекарства зависи от подкрепата на либералните и отворени модели на лекарствени продукти и не би могъл да се гарантира с рестрикции и ограничителни мерки“, обясни Христофор Иванов.

Той даде за пример държави като Малта, Литва, Латвия, Естония, Кипър, в които се извършват временни вътреобщностни доставки от търговците на едро и по този начин се гарантират доставките и се минимизира рискът от дефицит. Иванов призова за обществено обсъждане на отворени модели за бързи вътреобщностни доставки от ЕС, което да бъде предложено от българските власти и на ниво ЕК като българска инициатива. Принципът би следвало да бъде по разпореждане на здравните власти с определени срокове или за конкретни количества, необходими на пациентите. В тези случаи се организира спешна временна доставка, стъпваща на европейските разрешения на лекарствените продукти, ако те не са налични, регистрирани в България или са в недостиг у нас, но ги има в рамките на единния пазар, обясни Иванов. Той конкретизира, че темпът на дерегистриране у нас се увеличава и за последните 2 години са заличени разрешения за употреба на 639 лекарства по данни от годишните доклади на ИАЛ за 2022 и 2021 г.

„За пациентите е важно да получат изписаните им лекарства в аптеките в България, а не да търсят всевъзможни пътища за закупуването им чужбина и ние като паневропейски търговци на едро сме готови да помогнем с предложения към институциите и експертиза“,

заключи Иванов.

[1] European Commission, Directorate-General for Health and Food Safety, Jongh, T., Becker, D., Boulestreau, M., et al., Future-proofing pharmaceutical legislation : study on medicine shortages : final report (revised), Publications Office of the European Union, 2021, https://data.europa.eu/doi/10.2875/211485

 
[2] https://affordablemedicines.eu/wp-content/uploads/2021/11/Trade-Flow-Study-2020-update.pdf

 
[3] https://affordablemedicines.eu/wp-content/uploads/2022/06/CE-The-economic-impact-of-parallel-imports-of-pharmaceuticals-June-2022.pdf

 
[4] https://affordablemedicines.eu/wp-content/uploads/2020/01/PL-SIRPL-report-on-direct-and-indirect-savings-in-Poland.pdf