Нови данни за ролята на пробиотиците при алергии

Пробиотиците могат да играят жизненоважна роля в превенцията и лечението на всички видове хранителни алергии и имат потенциала да лекуват разстройството на имунната система, причинено от тях. Това е заключението на група учени от Foshan University в Китай, които правят мета анализ по темата, публикуван през януари 2023 г. Те изследват връзката между някои полезни бактерии и въздействието им върху хранителните алергии.

Учените напомнят, че пробиотиците са тясно свързани с регулирането и поддържането на стабилна чревна флора. Те могат не само да поддържат динамичния баланс на чревната флора, но и да подобрят имунната функция на чревната слуз. Ето защо има очаквания, че пробиотиците могат да се прилагат за клинично лечение на алергични заболявания.

Повече от 9% от хранителните алергени принадлежат към соеви, млечни, водни, яйчни и ядкови протеини. Хранителната алергия се медиира главно от имуноглобулин Е (IgE) и имуноглобулин G (IgG), което води до имунен отговор.

Проучване показва, че ферментацията на соево мляко с Bacillus subtilis, Rhizopus oryzae, Saccharomyces cerevisiae и преди всичко с

Lactobacillus helveticus може да намали алергиите към соев протеин в различна степен

Протеинът от кравето мляко е основен хранителен елемент за храненето на кърмачета и деца. Той е идентифициран от Световната здравна организация (СЗО) като една от осемте основни алергенни храни. Има наблюдения, че когато Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus CRL 656 е използван за ферментация, суроватъчният алерген в обезмасленото мляко и екстракта от суроватка е донякъде намален.

Водните продукти се обработват и произвеждат от животни и растения, произхождащи от морска и сладка вода. Te са много питателни и богати на минерали, калций, фосфор, калий и витамини, но причиняват и алергии. Протеините, като парвалбумин, ихтулин, тропомиозин, алдолаза А и β-енолаза, са основните алергени на водните продукти. Проучване конструира животински модел на алергия към мускулен протеин на южноамериканска бяла скарида при плъхове Balb/c и сравнява терапевтичния ефект на Bifidobacterium longum и Bacillus coagulans. Резултатите показват, че Bifidobacterium longum и Bacillus coagulans инхибират дегранулацията на мастоцитите и намаляват съдържанието на специфични IgE и IgG1 антитела. Това показва, че LAB може както да насърчи превръщането на антитялото, така и да инхибира Th2 имунния отговор.

Яйцата са неразделна част от ежедневието и са високо ценени заради тяхната достъпност, хранителност и протеиново съдържание. IgE-медиираната алергия към яйца може да засегне кожата, стомашно-чревния и дихателния тракт, въпреки че причинява сравнително някои остри алергични реакции. Повечето деца са алергични към яйчен белтък, който съдържа четири основни алергена: овомукоид, овалбумин, овотрансферин и лизозим. Експерименти показват, че рекомбинантните протеини, експресирани в пробиотични бактерии,

имат силните имуномодулиращи свойства на алергенните протеини

които могат да стимулират пролиферацията на имунни клетки при алергични пациенти. Това означава, че пробиотиците имат потенциала да действат като носители на алергенна ваксина, смятат учените.

Ядките са високо питателни храни, които бързо предизвикват алергии. Пробиотиците инхибират пролиферацията на патогенни микроорганизми в способността им да метаболизират полиненаситени мастни киселини (PUFA) в червата. PUFA може да попречи на производството на дендритни клетки, Т клетки и IgE от В клетки, за да устои на действието на възпалителни фактори, причинени от хранителна алергия. Установено е, че Lactobacillus plantarum LP56 ферментирало орехово мляко произвежда стабилни PUFA.

Някои пробиотици в тънките черва на човека могат да произвеждат органични киселини, да регулират pH на средата и да инхибират растежа на вредните бактерии. Освен това те могат да предизвикат антагонистични ефекти с вредните бактерии, за да променят структурата на чревната флора. Те могат също така да регулират баланса на тялото между Th1/Th2, за да защитят нормалната имунна функция на човешката лигавица на кожата на тънките черва. Експерименти с мишки потвърдиха, че Lactobacillus paracasei L9 има регулаторен ефект върху Th1/Th2 дисбаланса на лимфоцитите при мишки с алергия към млечен β-лактоглобулин, което може да е свързано с неговата ефикасност при насърчаване на секрецията на регулаторни цитокини от DC и увеличаване на броя на CD4 +FOXOP3+Treg клетки.

Учените отбелязват и няколко проблема, върху които науката трябва да се съсредоточи. Пробиотиците могат да бъдат ефективни при лечението и превенцията на хранителни алергии, но има някои ограничения за тези биологично активни щамове. При клинично лечение трябва да се обмисли дали тези пробиотици могат да се прехвърлят в тъканите и кръвта, за да предизвикат възпалителен отговор. Също така е важно да се обмисли дали моделът на колонизация на пробиотиците може да попречи на нормалната колонизация на чревните микроби на пациента. Въпреки че това явление е относително рядко, рискът за безопасността, причинен от употребата на пробиотици при имунокомпрометирани пациенти, не може да бъде пренебрегнат. Второ, някои пробиотици са нестабилни при стайна температура и имат кратък срок на годност за биологична активност. В това отношение постбиотиците са силно предпочитани, които имат подобни имунни ефекти върху живите бактерии и са лесни за съхранение и транспорт.