Коледата свърши! Поне децата в Белгия вече получиха подаръците си и пяха с Дядо Коледа.

В центъра на Европа, може би, защото е твърде мрачно и студено през зимата, празненствата започват по-отрано. Свети Никола (Синт Никлас), добрият старец, който прилича на Дядо Коледа като две капки вода, идва както в Холандия, още на 6 декември и с подаръците.

Голямо надлъгване между възрастни и деца тече в дните около визитата, защото белобрадият старец раздава шоколади, бонбони и джинджифилови бисквити само на най-добрите, докато пакостливите остават с наръч пръчки. Родителите поощряват децата си да бъдат добри и това като че ли е смисълът на белгийското Рождество.

За разлика от нашия Дядо Коледа, който въпреки внушителните си размери се промъква през най-тесните комини и тайно раздава даровете си, а хората оставят изцяло на търговците и развлекателната индустрия да интерпретират образа му, белгийският Дядо е съвсем публична фигура. Той язди на бял кон по главната улица, разказва коледни притчи от балкона на кметството и хвърля бонбони на тълпите, които се събират да го видят.

Празненства с Дядо Коледа организират всички, начело с общината, училището, църквата, фирмите и групи родители като добрият старец и помощниците му, известни като Черен Петър, защото са чернокожи, обикалят седмици преди тържествения ден.

Обстановката във всеки град е приповдигната и всички са в очакване на веселбата, която на приливи и отливи продължава почти месец. Но тя е запазена предимно за възрастните, макар че подаръци за децата има и под семейната елха на 25 декември. Разбира се, всичко започва от трескавото пазаруване.

Вестниците пишат всяка година като новина, че общините са разрешили на магазините да работят с удължено работно време, а понякога дори и в неделя. Улиците са празнично украсени, а градските площади се запълват от дървените павилиони на коледните базари. Там посетителите никога не липсват. Щандовете са отрупани с дреболии: ръчно направени шапки, шалове и ръкавици, накити и домашно произведени салами, сирена и хлябове.

Коледните пазари са място, където могат да се опитат зимни селски манджи като картофи със сметана и бекон, обилно поръсени с подправки, да се опитат сладкиши и да се обърнат по няколко бири с или без мезе. Това, което може да се опита само на Коледа обаче е греяното вино с канела, което се предлага на всеки ъгъл и е добра възможност за справяне с минусовите температури. Чаша вино с подправки или пък горещ шоколад идват точно на място след няколко обиколки на ледената пързалка, виенското колело е задължително.

Друго забавление, което напоследък придобива все по-голяма популярност, са изложбите с ледени скулптури (най-популярната е в Брюж), които вече се превръщат в индустрия, произвеждаща пътуващи кервани с майстори на длетото. Атмосферата се подгрява от десетки самодейни групи или просто неколцина приятели, които изпълняват на улицата коледни песни.

Белгийците не са екстравагантни в избора на подаръци. За трета поредна година социолозите установиха, че ваучерите са най-предпочитания избор. Като цяло се правят по-малко подаръци на по-малко хора. Друг начин за ограничаване на разходите е поставянето на лимити за даровете между колеги и членове на семействата. В германската част на страната организират Вихтел – размяна на ненужни вещи, опаковани в празнична хартия. Средният коледен бюджет, включващ подаръците, развлеченията и вечерята тази година ще е 590 евро на човек.

Но Белгия не е добро място за пазаруване по Коледа, защото има закон, забраняващ намаленията месец преди големите разпродажби през януари и юли. Не че търговците в съседните Германия, Холандия и Франция възразяват срещу странните хрумвания на белгийските законотворци.

Както и в останалия християнски свят Коледата в Белгия е семеен празник, но традициите не са толкова строги, колкото у нас, нито пък са дотам отдадени на вегетарианството. Големите семейства се събират, приятели и съседи организират партита на Бъдни вечер.
Всяка година една от големите международни вериги супермаркети, опериращи в Белгия, прави проучване за това, какво биха сложили на трапезата си белгийците. И всеки път се оказва, че трябва да зарежда едно в магазините си в северната, основно протестантска провинция Фландрия и съвсем различно в южната католическа Валония. Белгия, държава по-малка по територия от България, има три официални езика: френски, фламандски и немски, и жители със съвсем различна култура и начин на живот.

Трите общности живеят сравнително мирно през последните двеста години, но държат строго на „особеностите си” и според някои по-романтично настроени наблюдатели само наличието на европейските институции в Брюксел ги държи в границите на една държава.

Според проучването най-предпочитаното домашно рождественско меню във Фландрия включва: супа за предястие (традиционно от омар), фондю или риклет – сирене, разтопено на огън, и  шоколадово коледно пънче за десерт. В същото време повечето ще започнат коледната вечеря с гъши пастет или пушена сьомга, ще се поглезят с дивеч (еленско или фазан) и ще завършат със сирена.

На масата се слага и специален коледен хляб във формата на бебето Исус, който силно напомня нашите козунаци. Разбира се, някои фламандци се хранят като валонци и обратното, но като цяло населението не се опитва да улеснява доставките на търговците.

Докато дойде Нова година всички са изтощени от емоции и преяждане и самата празнична нощ преминава според нашите разбирания по-скоро вяло. Общината се отчита със заря, кралят – с новогодишно обръщение по телевизията, а двойките най-често отиват на ресторант за тиха вечеря, която приключва далеч преди идването на Новата година. Сърцето е пълно с добри изживявания, стомахът – с добра храна. Чудно ли ви е още, защо Коледа е най-големият празник в Западния свят.