Доц. д-р Стефан Найденов Найденов е кардиолог в УМБАЛ „Александровска“. Придобива образователна и научна степен „Доктор по медицина“ през 2007 г., а клинична специалност по „Кардиология“ през 2012 г. През 2023 г. придобива магистърска степепен по „Обществено здраве и здравен мениджмънт.“ Има  над 80 публикации в национални и международни специалиазирани научни издания. Рецензент е на редица международни научни издания: Journal of Clinical Medicine, Sensors, International Journal of Environmental Research and Public Health, Medicina, Clocks & Sleep, Biomolecules, Asian Journal of Medicine and Health, General medicine и др.

Интервюто, посветено на исхемичната болест на сърцето, е в три части.  

Доц. Найденов, какво представлява и как се развива исхемичната болест на сърцето?

Исхемичната болест на сърцето (ИБС) е заболяване, при което има несъответствие между потребностите и снабдяването на миокарда с кислород и други субстанции, необходими за нормалното протичане на метаболитните процеси в кардиомиоцитите (в покой или при повишени изисквания). Това води до различно по степен увреждане на сърдечната функция, а при по-тежки и продължителни епизоди на исхемия – и до миокардна некроза.

В >95% от случаите ИБС е резултат от коронарна атеросклероза, т.е касае се за атеросклеротична коронарна артериална болест (КАБ). При това заболяване в стената на коронарните артерии се развиват атеросклеротични плаки, които стесняват лумена на коронарните съдове и нарушават кръвоснабдяването на сърдечния мускул в зоната, кръвоснабдявана от засегнатите коронарни артерии. При преобладаващата част от пациентите, ИБС е еквивалент на КАБ. При някои пациенти ограничаването на коронарния кръвоток става постепенно с нарастване на обема на плаката, при други – остро в резултат на разкъсване на плаката и формиране на тромб, вътреплакова хеморагия, коронарен спазъм, коронарен ембол и др., прекъсващи внезапно коронарния кръвоток.

Каква е честотата на исхемичната болест? Кои са факторите, които допринасят за заболяването?

ИБС е често срещано заболяване: В европейските страни и САЩ ИБС се диагностицира приблизително при 1 от 100 във възрастта 55-64 г., като с напредване на възрастта честотата на ИБС нараства. Сред популацията на възраст  до 50-55 год. ИБС засяга по-често мъжете. След менопаузата  рискът от ИБС при жените нараства, като след 70 год. възраст двата пола са еднакво засегнати от това заболяване. В европейските държави 1/3 от всички смъртни случаи се дължат на ИБС. В България всеки 6-ти мъж и всяка 7-ма жена умира от остър миокарден инфаркт (ОМИ), който е една от най-сериозните клинични прояви на ИБС.

Рискови фактори (РФ) за ИБС са неконтролирани заболявания и състояния като:

-       Артериална хипертония (АХ);

-       Дислипидемия: повишени нива на LDL-холестерола и/или липопротеин А и/или апопротеин В, понижени нива на HDL-холестерола, хипертриглицеридемия;

-       Захарен диабет (ЗД) тип 2;

-       Тютюнопушене;

-       Наднормено тегло/затлъстяване;

-       Нездравословен хранителен режим;

-       Намалена физическа активност/заседнал начин на живот;

-       Хроничен психо-социален стрес;

-       Напреднала възраст;

-       При някои пациенти - фамилно предразположение.

-       Хронично повишени нива на С-реактивен протеин и/или хомоцистеин и др.

При много пациенти се установява съчетание на ≥2 рискови фактора. От посочените РФ най-голямо клинично значение имат АХ, ЗД тип 2, дислипидемиите и тютюнопушенето.

По-редки причини за ИБС (≤5%) са възпаление на стената на коронарните артерии (васкулит), емболизиране на коронарен съд от тромботични, метастатични, инфекциозни или други емболи, коронарен спазъм, изразена хипоксемия/анемия, спонтанна дисекация на коронарен съд (най-често при бременни жени) и др. Тези случаи като цяло са редки.

Какво включва съвременната класификация на ИБС?

Съвременната класификацията на ИБС разделя клиничните форми на ИБС в 2 големи групи (синдроми):

I. Хронични коронарни синдроми (ХКС), включващи шест основни „клинични сценария“:

1. Пациенти със суспектна КАБ и „стабилна“ ангинозна симптоматика и/или диспнея;

2. Пациенти с нововъзникнала сърдечна недостатъчност (СН) или левокамерна (ЛК) систолна дисфункция и суспектна КАБ;

3. Безсимптомни и симптомни пациенти със стабилизирана симптоматика <1 година след преживян остър коронарен синдром (ОКС) или пациенти със скорошна реваскуларизация;

4. Безсимптомни и симптомни пациенти със стабилизирана симптоматика >1 година след началната диагноза или реваскуларизация;

5. Пациенти с ангина и суспектна вазоспастична или микроваскуларна болест;

6. Безсимптомни пациенти, при които КАБ е установена по време на скрининг.

II. Остри коронарни синдроми (ОКС):

1. Нестабилна стенокардия;

2. Остър миокарден инфаркт без ST-елевация (NSTEMI);

3. Остър миокарден инфаркт с персистираща елевация на ST-сегментна (STEMI).

Кои са типичните симптоми, има ли специфика при мъжете и при жените?

Типичен симптом при ИБС е гръдна болка, разположена централно, зад гръдната кост (ретростернална болка) или на широка площ (прекордиална, предноторакална болка), разпространяваща се често към лявото рамо и улнарната повърхност на лявата ръка (типично към улнарната повърхност на 4-ти и 5-ти пръст) или към двете ръце, към шията, долната челюст, понякога към корема.

Болката, дължаща се на ИБС, никога не се разпространява над нивото на горната челюст или под нивото на пъпа. Тя може да бъде с различни характеристики и интензивност. Симптоматиката зависи от клиничната форма на ИБС, степента на засягане на коронарните съдове, провокиращите фактори, общото състояние на пациента, придружаващи заболявания, провеждано до момента лечение и др.

Много пациенти с ХКС и прояви на стабилна стенокардия описват болката като тъпа, стягаща, пареща и често посочват зоната на болката с длан, притисната върху гръдния кош или със свит юмрук (симптом на Levine). Други пациенти с пристъпи на стабилна стенокардия не съобщават за болка, а по-скоро за гръден дискомфорт, усещане за „стягане“ или натиск върху гръдния кош („сякаш някой е седнал върху гръдния ми кош“) или задух.

При стабилна стенокардия оплакванията  възникват най-често при определена степен на физически натоварвания, емоции, след хранене, в студено време и преминават след секунди до минути (обичайно <5-10 мин.) в покой или след елиминиране на фактора, които ги отключва или след прилагане на нитроглицерин/нитропрепарати.

При остър миокарден инфаркт локализацията на болката е както при ХКС, но болката обичайно е много по-силна, по-продължителна, придружена често от изпотяване, гадене, повръщане. За разлика от ХКС, ОКС често възникват в покой, през нощните или ранните сутрешни часове. При някои пациенти ИБС се проявява клинично не с гръдна болка, а с други симптоми – синкоп, световъртеж, изпотяване, коремна болка.

При жените ИБС често се проявява нетипично, а понякога протича и  безсимптомно. Това се наблюдава и при тежко увредени пациенти, индивиди в напреднала възраст, дългогодишни диабетици с диабетна невропатия, паценти с неврологични заболявания и др. Установено е, че около 25% от диабетиците с преживян инфаркт не са имали усещане за гръдна болка/дискомфорт по време на острия коронарен инцидент. Ето защо е важно да проследяваме стриктно всички пациенти, рискови за развитие на ИБС, при които има придружаващи състояния/заболявания, които са предпоставка за нетипично/безсимптомно протичане на КАБ.

Към втора част >>>

Към трета част  >>>

Автор Илияна Ангелова