Публикация

Новата стратегия за аблация подобрява избягването на аритмии при пациенти с предсърдно мъждене

Новата стратегия за аблация подобрява избягването на аритмии при пациенти с предсърдно мъждене

Иновативен тристепенен подход за аблация, включващ инфузия на етанол в Маршаловата вена, подобрява избягването на аритмии при пациенти с персистираща предсърдна фибрилация. Предварителните резултати бяха представени по време EHRA 2023, годишния конгрес на Европейска асоциация по сърдечен ритъм (EHRA) – клон на Европейското дружество по кардиология (ESC). Изследователите от Университетската болница в Бордо, Франция твърдят, че този метод е по-успешен в сравнение с изолацията на белодробни вени (PVI).

 

От Европейското дружество по кардиология отбелязват, че основният проблем при катетърната аблация при предсърдно мъждене е пълната изолация на белодробните вени. Само 50-60% от пациентите остават в синусов ритъм след две години. Многобройни изпитвания на различни стратегии за аблация не са успели до момента да демонстрират превъзходство над PVI.

 

Новият подход за аблация на учените от Бордо се състои от три етапа

  1. PVI;
  2. инфузия на етанол в Маршаловата вена;
  3. линейна аблация, настроена за блокиране на трите основни анатомични провлака към белодробните вени (куполни, митрални и кавотрикуспидални провлаци).

Проучването сравнява 12-месечната преживяемост без аритмия при прилагането на стратегията за аблация на Маршаловата вена и изолацията на белодробни вени. То включва 120 пациенти със симптоматично персистиращо предсърдно мъждене за повече от един месец. Средната възраст на участниците е 67 години, а 21 (18%) са жени.

 

Участниците са избрани на случаен принцип да получат или т.нар. Маршалова стратегия“, или PVI. Проследяването е между 3 и 12 месец, през които пациентите са били подложени на редица тестове, включително електрокардиограма (ЕКГ), ехокардиография, стрес тест и 24-часово Холтер мониториране. Повтарянето на аритмиите се идентифицира с помощта на телепредаване на ЕКГ, като резултатите се изпращат в болницата веднъж седмично, плюс всеки път, когато пациентът има симптоми.

 

Общото радиочестотно време е значително по-дълго в групата на PVI (29 минути) в сравнение с групата на Marshall (23 минути; p<0,001). При анализ

повторната поява на аритмии

след средно проследяване от 10 месеца, е била значително по-висока в групата на PVI в сравнение с групата на Marshall (18 срещу 8 пациенти; p=0,026).

 

Главният изследовател д-р Николас Дервал от Университетската болница в Бордо, Франция казва:

„След 10 месеца проследяване процентът на успеваемост в групата с Marshall беше значително по-добър (87%) в сравнение с групата „само с PVI“ (70%) . Резултатите обаче са все още предварителни, тъй като проследяването не е завършено за всички пациенти. Констатациите показват, че стратегията Marshall е обещаваща за пациенти с персистираща предсърдна фибрилация, но резултатите трябва да бъдат потвърдени в многоцентрово проучване“.

 

По публикацията работи Бойко Бонев.

Коментари