Публикация

Проучване поставя под въпрос дългосрочна употреба на бета-блокер за ограничаване на по-нататъшен риск от инфаркт

Проучване поставя под въпрос дългосрочна употреба на бета-блокер за ограничаване на по-нататъшен риск от инфаркт

Възприетата клинична практика за използване на бета-блокери в дългосрочен план за ограничаване на риска от нови инфаркти или смърт не изглежда оправдана при пациенти, които нямат сърдечна недостатъчност, предполага голямо проучване, публикувано в списание Heart.

 

Учените не са открили разлика в тези рискове между пациенти, приемащи бета-блокери повече от година след инфаркта и тези, които не са приемали тези лекарства. Бета-блокерите са клас лекарства, които се използват предимно за овладяване на анормален сърдечен ритъм , както и за стенокардия и високо кръвно налягане . Те се предписват рутинно след инфаркт, за да се намали рискът от рецидив и други сърдечно-съдови усложнения – практика, наричана вторична профилактика.

 

Но не е ясно дали тези лекарства са оправдани при пациенти, които нямат сърдечна недостатъчност или потенциално фатално усложнение на инфаркт, известно като систолна дисфункция на лявата камера, или накратко LVSD, след първата година. Повечето от настоящите доказателства се основават на резултатите от клинични изпитвания, които предхождат големи промени в рутинните грижи за пациенти с инфаркт, обясняват изследователите.

 

За да увеличат базата от доказателства, учените са наблюдавали 43 618 възрастни, прекарали инфаркт между 2005 г. и 2016 г. и лекувани в болница, чиито данни са били въведени в националния шведски регистър за коронарна болест на сърцето (SWEDEHEART).

 

Нито един от тези пациенти не е имал сърдечна недостатъчност или LVSD: 34 253 от тях са били предписани бета-блокери и са били все още на тези лекарства 1 година след изписването от болницата. На 9365 не са били предписани тези лекарства. Средната им възраст е 64 години, като около 25% са жени.

 

Целта на проучването е била да се разбере дали има някакви разлики между двете групи по отношение на смъртните случаи от каквато и да е причина и честотата на нови инфаркти, реваскуларизация - процедура за възстановяване на притока на кръв към части от сърцето - или приемане в болница за сърдечна недостатъчност.


Данните в реално време показват, че дългосрочното лечение с бета-блокери не е свързано с подобрени сърдечно-съдови резултати по време на среден период на наблюдение от 4,5 години. Около 6475 (19%) от тези на бета-блокери и 2028 (22%) от тези, които не са били на такава терапия, са починали поради каквато и да е причина, или са имали друг инфаркт, или са се нуждаели от непланирана реваскуларизация, или са били приети в болница поради сърдечна недостатъчност.

 

Дори след отчитане на потенциално влиятелни фактори, включително демографски данни и съответните съвместно съществуващи условия, няма забележима разлика в честотата на тези събития между двете групи.

 

Това е наблюдателно проучване и като такова не може да установи причина. Въпреки че е най-голямото изследване от този вид до момента, констатациите трябва да се разглеждат в контекста на определени ограничения, признават авторите.

 

Пациентите не са разпределени на случаен принцип за лечение; включени са само определени сърдечно-съдови резултати; няма индикация колко последователно пациентите са приемали лекарствата си; няма информация за качеството им на живот, свързано със здравето.

 

Има някои разлики между двете групи по отношение на факторите, за които е известно, че влияят върху риска от лоши сърдечно-съдови резултати. Бета-блокерите са свързани с няколко странични ефекти като депресия и умора и е време да се преоцени стойността на дългосрочното лечение с тези лекарства при пациенти с инфаркт, които нямат сърдечна недостатъчност или LVSD, предполагат авторите.

 

Редактор Илияна Ангелова

Коментари