Публикация

Денонощните аптеки – защо са малко и какви са възможните решения?

Денонощните аптеки – защо са малко и какви са възможните решения?

Ако една аптека разчита само на печалбата от надценките върху лекарствата, които продава, няма как да си позволи наличието на нощна смяна. Това каза пред CredoWeb зам.- председателят на Регионалната колегия на БФС в Благоевград маг.- фарм. Константин Качулев. Той инициира дискусия по темата в групата „Фармацевтите говорят“, в която описва настоящите проблеми и възможните решения.

 

Маг.- фарм. Качулев пресмята, че обикновено разходите за едно дежурство са около 300 лв., като това включва както възнаграждението на магистър-фармацевта, така и плащанията за помещения, ток и др. По думите му обикновено оборотът за една вечер на аптеката в областен град, като Благоевград, е около 300 лв. При надценка между 7 и 12% за продадените медикаменти се получава печалба от около 30 лв. Той добави, че това е около 10 пъти по-малко, отколкото необходимите средства. Това обяснява и нежеланието на собствениците на аптеки да поддържат нощни дежурства.

Общините да се включат във финансирането на нощните смени

Като вариант за разрешаване на проблема с финансирането маг.- фарм. Качулев посочи възможността общините да провеждат социална политика и да поемат разходите. Като добър пример той даде Благоевград, където след разговори с различни групи граждани кметът е стигнал до решение да се подпомогне отварянето на денонощна аптека. Първоначалната идея на общината е била да предостави помещение в центъра на града и да поеме наема, в замяна на организирането на нощни смени. Това обаче не е поблазнило фармацевтите, тъй като сметките показват, че те все още ще работят на голяма загуба. В крайна сметка е договорено общината да заплаща сумата от 255 лв. без ДДС за дежурство, което е над 9000 лв. на месец. От тази сума фармацевтът, който работи нощна смяна, получава като надница 240 лв., като останалите 15 лв. отиват за покриване на разходи за помещението, ток и др.

Дефицит на магистър фармацевти

Като втори основен проблем Качулев отбеляза липсата на достатъчно маг.- фармацевти, които да работят в аптеките. Анализът на Националната аптечна карта показва, че има дефицит на персонал – около 50 – 60% от общо необходимия брой магистър-фармацевти. Обикновено повечето аптеки по общините разполагат с един магистър и двама пом.- фармацевти. Същевременно за една 24-часова смяна са необходими трима магистри, а за 168-часово покритите – петима. По думите му в София има много малко аптеки, които имат по петима магистър-фармацевти. Според него е необходимо здравните власти сериозно да се замислят за решаване на проблема с този дефицит на кадри.

Наредба 28 е остаряла

Проблем е също така остарялото законодателство. Маг.-фарм. Качулев посочва, че Наредба 28 за организацията на работа и устройството на аптеките от 2008 г. в момента е неактуална. Той даде пример с това, че в текстовете отсъства изискването за наличие на компютър, а в същото време е необходим на фармацевтите за извършване на верификация на лекарствата. По отношение на организацията на нощните дежурства маг.- фарм. Качулев посочи, че няма изисквания за нощи гишета и стая за почивка на персонала.

 

Дискусията по темата за денонощните аптеки можете да видите във „Фармацевтите говорят“, където маг.- фарм. Качулев очаква Вашите въпроси и споделено мнение.

Автор: Бойко Бонев

Коментари

...всичко е от издръжката на аптеката.....еднолична или във верига......