Какви са рисковете при завишеното кръвно налягане, как да си „спестим“ сърдечносъдови инциденти и можем ли да сложим „под контрол“ заболяването?

В Световния ден за борба с хипертонията – 17 май, говори началникът на Клиниката по кардиология на Военномедицинска академия (ВМА) – полк. проф. д-р Ивайло Даскалов.

Сърдечносъдовите заболявания остават водещата световна причина за болестност, смъртност и инвалидизация. Очаква се да бъде одобрен и приет общоевропейски план за превенция. Целта на плана е доста амбициозна – да се намали сърдечносъдовата заболеваемост с 30% до 2030 г.

България не се различава от глобалната статистика

където сърдечносъдовите заболявания заемат първо място като причина за смърт и инвалидизация. В тази връзка страната ни също трябва да приеме Национален кардиологичен план, припокриващ общоевропейските цели. Този план е важен, за да може да има структурирана грижа не само за пациентите със сърдечносъдови заболявания, но и за изложените на риск. Идеята е да се въведат принципи на поведение с основен фокус върху превенцията. Това включва да бъдат идентифицирани рано рисковите фактори и да бъдат повлияни адекватно, за да не се стигне до заболяване. Превенцията в България е все още на заден план. Трябва да се промени здравната култура и хората да се грижат за здравето си, преди да са се разболели.

Най-разпространеното сърдечносъдово заболяване с директен принос за негативната статистика е артериалната хипертония

Заболяемостта в страните от Европейския съюз е между 30 и 45%. Къде сме ние? Според родната статистика, трима от всеки 10 души над 18-годишна възраст имат хипертония, което определя и социалната значимост на заболяването.

При предходната кампания в България за 2022 г. са скринирани над 4 хиляди души, от 16 областни града, на средна възраст 62 г. Пропорцията на хипертоници, приемащи лекарства е 74%, като от тях контролирани стойности на кръвното налягане са имали едва 46%, т.е. приблизително половината.

Правят впечатление три налични тенденции. Първата е нарастващата честота на новоустановена хипертония сред млади мъже и жени на възраст между 35 - 65 г. Втората е все повече увеличаващи се рискови фактори, които са налични още от ранна възраст. И третата е нарастваща тенденция за липса на адекватен контрол на кръвното налягане, независимо от провежданата терапия (41% срещу 39% в предходни кампании).

Ежегодно, в Световния ден за борба с хипертонията ние във ВМА провеждаме редица инициативи за повишава обществената осведоменост за нуждата от проверка и контрол на кръвното налягане.

Можем ли да сложим заболяването „под контрол“?

Трудно ще стане, ако не се прекъсне негативната тенденция все повече млади хора в активна, трудоспособна възраст да боледуват от хипертония. Тази тенденция за подмладяване се разглежда в контекста на променените фактори на околната среда в съвременния живот. Основно място заемат психическият стрес, работата в електронна среда, липсата на достатъчно почивка и нощен сън, злоупотребата с алкохол, цигари, наркотици и стимуланти, нездравословното хранене и липсата на редовно спортуване.

Разбира се, ключов елемент е наследственото предразположение към хипертония.
Често пъти ранното начало не е свързано с оплаквания и не става причина за консултация със специалист и предприемане на лечение. Артериалната хипертония, когато не се лекува и контролира системно, води до сериозни инвалидизиращи усложнения, дори и до фатален изход.

Затова обръщаме сериозно внимание на превенцията –

повишаване на физическата активност, здравословно хранене

Важно е да се ограничи употребата на сол до 5 грама дневно, хидрогенирани мазнини, алкохол и тютюневи изделия. Пушенето е сред основните причини за исхемична болест на сърцето и артериалната хипертония. Никотинът в цигарите стеснява кръвоносните съдове, намалява притока на кислород към сърцето и повишава кръвното налягане – основни фактори за възникване на миокарден инфаркт. Безсънието и стресът са фактори, които също водят до сърдечни проблем.